София. Българската православна църква губи над 20 % от одобрението си. Данните са от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода 5-13 декември сред 1000 пълнолетни български граждани, в 125 гнезда в 86 населени места на страната. Изследването е поръчано от агенция „Фокус".
Изследване на „Екзакта" регистрира невисока популярност на основните държавни институции. За последните месеци парламентът губи 7% одобрение, а правителството - 5%. Най-висока е подкрепата за работата на парламента сред привържениците на ДПС - 58% и сред симпатизантите на БСП - 57%.
Спадът в доверието към работата на полицията през декември е с 13% от лятото насам. Критични към работата на полицията са хората в активна трудова възраст, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на столицата.
Подобна негативна тенденция за полицията е свързана с действията на институцията по време на протестите, уточняват от социологическата агенция. Расте и общественото усещане за слабо противодействие на престъпността. 53% от българите са на мнение, че напоследък борбата с организираната престъпност у нас не е особено ефективна. И в тази оценка няма как да доминират политически мотиви, тъй като тя е достатъчно масова.
Последните седмици изобилстват от скандали свързани с Българската православна църква. Това се отразява на доверието към тази институция, която губи над 20% от одобрението си. Постепенно преминава еуфорията от избора на новия български патриарх и надеждите на вярващите са поставени на изпитание след поредните скандали.
Особено критични към ситуацията в Българската православна църква са възрастните и образовани българи, както и жителите на столицата и на градовете-областни центрове. Патриарх Неофит също се оказва потърпевш от скандалите, като губи 12% от одобрението си.
Основните държавни медии печелят позиции, за разлика от повечето държавни институции. 69% от българите одобряват работата на БНТ, 59% на БНР и 52% – на БТА.Профилът на подкрепата за БНТ показва наличието на обществен консенсус по добрата работа на тази държавна медия. Не откриваме политическа обагреност и в мненията за добрата работа на БНР и на БТА.
Към средата на декември около една трета от българите не посочват партия, за която биха гласували. Ако изборите за Народно събрание се провеждаха в средата на декември, ПП ГЕРБ би получила 23,5%, а БСП 22,3%.
ГЕРБ в момента може да разчита на гласовете на три четвърти от избирателите си през май тази година, а БСП на 86% от своите избиратели. Няма значими промени в социално-демографския профил на симпатизантите на двете основни политически формации.
Предвид неизвестната дата на следващия парламентарен вот, в момента е манипулативно да се изчисляват мандати, както и да се твърди със сигурност по данни от декември 2013 година, кои партии влизат и кои остават извън парламента.
От данните на „Екзакта рисърч груп" е видно, че освен двете големи партии още няколко формации набират електорална подкрепа и имат своите шансове за парламентарно представителство. По данни от настоящото изследване Реформаторският блок получава 5,8%. За да се ориентираме относно потенциала на тази формация запитахме: "В каква степен, според Вас, Реформаторският блок в момента успява да представлява дясномислещите избиратели в България?" 7,4% от всички интервюирани отговориха, че РБ в голяма степен представлява десния избирател у нас. Тези данни говорят, че формацията набира скорост и има потенциал, поне на декларативно ниво.
ДПС има електорален дял от 5,5%, а „България без цензура" и НФСБ набират по 3% избиратели. И ако подобен дял за НФСБ не е особена изненада, то за „България без цензура" е очевидно добра атестация за бъдещо развитие.
Партия „Атака" получава 2,7%.
През декември, най-високо одобрение получава кметът на столицата Йорданка Фандъкова (50% одобрение). Фандъкова е и единственото тествано име, одобрението за работата на което е по-висок дял от неодобрението. Профилът на подкрепата за Фандъкова включва хора с различни партийни пристрастия. Росен Плевнелиев заема второто място с 42% одобрение, като общественото мнение за неговата работа е раздвоено – положителните оценки са съизмерим дял с отрицателните.
Трети в ранглистата и същевременно най-одобрявания ляв политик е Георги Първанов с 41% одобрение. Бившият държавен глава има отлични позиции сред избирателите на БСП и на ДПС. Първанов е гледан с добро око и от привържениците на различните националистически формации. Неодобрението към Георги Първанов е малко по-висок дял от одобрението – 43%.
Четвърти е Бойко Борисов с 32,4% одобрение и с 57% неодобрение. Бойко Борисов е най-одобряваният председател на парламентарна група, и в същото време е най-подкрепяният лидер от своя електорат.
На пето място се нарежда премиерът Пламен Орешарски, който е одобряван от 32,1%. Неодобрението към премиера възлиза на 58%. Орешарски получава подкрепата на 88% от привържениците на БСП, както и на 84% от привържениците на ДПС.
Премиерът Пламен Орешарски има по-високо одобрение от кабинета като цяло. Работата на правителството като цяло е одобрявана от 27% от пълнолетните българи.
Николай Бареков и неговата формация „България без цензура" са все по разпознаваеми като политически субекти, като рейтингът на одобрение на Николай Бареков в средата на декември е 20,2%.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
