Перник. Има един град в България, който единствен не роптае срещу сахарските жеги. Перник се радва на жаркото слънце и се кръсти за задаващите се след три-четири месеци снегове. След маратона от силни земетресения градът е обхванат от нова истерия. Страх и ужас е сковал над 500 местни жители, които останаха без дом. Къщите им бяха тотално съсипани от трусовете и сега стопаните им оцеляват на палатки и фургони. Затова се молят за дълго лято. Защото дойдат ли дъждовете и преспите, няма къде да отидат.
"Баща ми всеки ден плаче. Направил е пътека до институциите, но помощ отникъде! Аз гледам да се държа, но психиката ми вече не издържа". Това е разказ през сълзи на 16-годишната Николина от епицентъра Дивотино. Къщата на семейството й е сред най-пострадалите при рекордния трус от 5,8 по Рихтер на 22 май. Здраво място по носещите стени няма. Къщата е градена от баща й Павел Андонов. Дал е целия си живот, за да вдигне дом, но строителните инженери са категорични - трябва да бъде съборен. Риск няма само за първия етаж, но ако се укрепи с допълнителни колони. За да остане обаче, Павката трябва да събори тухла по тухла горния етаж и да се направи нов покрив. Затова местната комисия отсича - да се платят на семейството 27 бона, за да се спаси поне ниската част на къщата. От Междуведомствената комисия по бедствията и авариите обаче отпускат само 2400 лева. "Какво да направя с тези пари? Къде да приютя дъщеричката си?!", изплака пред старейшините по време на сесия на градския парламент Павката. Той сам се грижи за тийнейджърката. Жена му заминала преди години на гурбет и оттогава не се е връщала. Николина и Павел сега делят тесен фургон, но зимата не могат да останат в него, защото ще замръзнат. "Да видиш мъж на 60 г. да плаче като малко дете е потресаващо", разказва кметицата на Перник Росица Янакиева минути след срещата си с Павката. Той отишъл и при нея да я пита как да се спаси. Единственото, което градоначалникът може да направи, е да го настани временно в общинско жилище. Само четири такива са останали свободни и се пазят за спешни случаи.
А "спешните" са стотици
Държавата склони да предостави на общината бившата казарма в Бучино, и то само за 1 г. За превръщането на старата казарма в общежитие трябват над 500 бона. А никой не ги дава.
На улицата остава и семейството на Лариса от Дивотино. Къщата й трябва да бъде бутната, уж безплатно, но досега багерът не е спрял пред нейната порта. От начупените като клечки стени е останала здрава само една плочка с: "Животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове как ще живееш". "Е, показа ни го съдбата! Първо природата ни удари, после ни забиха нож и хората", вдига безпомощно ръце Лариса. Нейната драма от комисията оценили на 1596 лева. "Обезщетенията са като игра на тото. Въобще не гледат снимките, просто взимат име и адреси и определят някаква сума. После ние да си трошим главата", скача и Иван от Дивотино. Човекът роптае, защото в оценката му
написали над 8 бона, а реално получил 4000
Помощ отникъде не идва и за 73-годишната Вида от Перник. Жената е с 80% инвалидност. Единственото сигурно нещо на старини за нея е била къщата й в кв. "Клепало". Постройката е градена върху старите минни галерии и заради пропадането на земята е укрепвана няколко пъти. Силният трус обаче я довършил. Комисия така и не дошла да огледа щетите и да се произнесе дали може да се обитава. Опасна или не, само нея има перничанката. От социалната служба й платили новата помощ "Трус". С 325-те лева и с приятели, които й платили част от материалите, Вида оправила само падналите комини. И дотук. За повече няма нито сили, нито средства.
Секира поряза обезщетенията от второто заседание на междуведомствената комисия по бедствията, призна кметът Росица Янакиева. 35 молби са разгледани на първото събиране след земетресението на 22 май и за тях са дадени общо 228 бона. Тогава стопани с къщи за събаряне получиха по 34 бона, с които могат да си купят и сглобяеми дървени домове. Палачинката обаче се обърнала на второто заседание. Тогава
за 159 одобрени молби са отпуснати общо 436 000
"Парите са порязани над 10 пъти", твърди градоначалникът. "Разбирам, че държавата не е застрахователно дружество, но законът е определил такъв начин на обезщетение", ядосва се Янакиева. Кметицата е написала повторно писма до първите в държавата. В тях моли за съдействие и пита защо перничани се третират като втора категория българи. Този път обаче праща копие и в Брюксел.
И докато половината град и околните села са в порочен кошмарен кръг на безизходица, роми завъртяха търговия с палатки. Десетки сигнали са получени в общината, че мургави тарикати са обявили походните си жилища за продан. Комисия тръгна спешно по гетата и само за два дни прибра 20 палатки, които не се използват по предназначение от уж бедстващите роми.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
