Билките и цветята се наливат с целебна сила, нарича се за добра реколта
И в Странджа традициите вече не са това, което бяха. Кукла с количка си пожела Еньовата буля - 5-годишната Анелия, за да участва в традиционния ритуал на Еньовден в село Факия. Кметският наместник Ангел Ташев запали колата и отиде до магазина в Бургас, за да изпълни желанието на малката принцеса, защото в противен случай ключовият мистичен ритуал бе застрашен от фиаско. Намиращото се на 17 км от турската граница село е заселено с тронки - една от етнографските групи в планината, преселила се от Кюстендилския край през XVI век.
Във Факия все още свято се тачи загадъчният еньовденски ритуал, въпреки че заради демографската криза днес се изпълнява предимно от възрастни жени.
Предишния ден те събират всевъзможни билки, тъй като според поверието тогава са най-целебни. Най-важните са еньовче (равнец), жълт кантарион, черен бъз и босилек. Същата вечер на нивата се оставя железен предмет - синджир, маша или палешник, или пък вечерник - ръкойка върху въже за връзване на снопи. Сутринта всичките моми се събират да гледат изгрева. Счита се, че слънцето тази утрин играе, върти се, трепти и отива да докара сняг. В началото на най-дългия ден в годината то се окъпва и
тръгва обратно към зимното си леговище.
Всеки гледа сянката си. Ако тя е без глава, се вярва, че човекът ще умре до една година.
Един от редките запазени обичаи е за Еньовата буля на тронките от селата Факия, Момина църква, Долно и Горно Ябълково. Селото се обхожда, а на китките се пее. От векове момите се събират и сами решават коя да бъде Еньовата буля - трябва да е момиченце на 4-5 години, леко за носене и с живи родители. По време на цялото шествие тя шета с ръце (кръстосва ги), за да увеличи по магически начин реколтата. След това тийнейджърките искат разрешение от родителите му и на сутринта го приготвят в една от къщите. Измиват косата му и я сплитат на две плитки. Пременяват го в булчинска носия - отдолу бяла мъжка риза, а отгоре червен кават, на главата алено було с венец от свежи цветя. От къщата я изнася най-личната първородна мома на селото. Изнасянето на еньовчето трябва да стане преди изгрев, за да избуят посевите.
Шествието минава първо през черковния двор, където на чешмата повдигат булото на детето и го пръскат с вода. Операцията се повтаря на всички извори, чешми, летни кошари (чардаци) и градини (бахчи), както и на двете реки около Факия. Булята е боса и се предава от ръце на ръце, тъй като
не бива да стъпва на земята.
На всички кръстовища се играят еньовски хора, а девойките лягат на земята, за да ги прескочи булята за здраве. Пеят се нарочни за песни за свети Яне, който събирал билки, и света Марина, която се оженила за змея.
Когато минават през реката, някоя жена отива на отсрещния бряг и пита момичето: "Сита ли си, ка?" То трябва да кимне утвърдително, а по нейните жестове и отговори останалите гадаят дали годината ще бъде плодородна. Те дружно напяват: "Сита, сита година. Да даде Господ много храна!"
Тронките посипват пътя с билки и цветя и са наясно, че когато по тях мине момичето, стават по-целебни. Момата, която носи еньовчето, се стреми да стъпи върху всички тях. Шествието завършва в двора на църквата, където се е събрало цялото село. Там хранят булята с череши, чиито костилки после използват като лекарство.
Еньовата буля носи политическата отговорност за реколтата през тази година. Очаква се тя да донесе плодородие и здраве. Краят на ритуала е зажънването на нивата.
На Еньовден стават чудеса и магии, вратите между небето и земята се отварят. На тоя ден селяните много се боят от жени магьосници, наречени бродници или житомамници, които ходят по полето нощно време и обират плода на нивите, та го пренасят в нивите на друго село.
Китките се топят в "мълчана вода"
"Който е честит, да излезе. На стол да седи, пари да брои". "На кон да седиш, овни да караш, пълни кошари с вакли агнета". "На трън да седи, пчели да има". "На руси коси - сребърни плитки". "Голяма нива, близнаци да копнеш, малка нива, чести кръстини (снопове, подредени на кръст - б.р.). "Извади, Еньо, златна ябълка, който е честит, нека я носи". Тези напеви се носят от женските уста, докато Еньовата буля вади китките от бакъреното менче и ги подава на собственичките им. Предишния ден момите са набрали цветя и билки, а после са донесли от чешмата "мълчана вода", която носят, без да говорят. На другата сутрин Еньовата буля, без да гледа, вади китки от менчето, докато момите напяват "нарицалото". Вярва се, че самият светец Йоан Предтеча благославя цветята. Първото обръщение е към него: "Запретни, Еньо, бели ръкави, че бръкни, Еньо в сребърен бакър, изкарай, Еньо, еньовска китка".
Император Фока вдигнал калето през X век
Разположено на древен римски път, свързващ Черноморското крайбрежие с Одрин и Цариград, Факия е на 3000 години, разказва Иван Вълков, пенсиониран учител и пчелар. Сведения за неговата древност дават римски историци. През IV в. преди Христа се наричало Садаме. На запад селото граничи с местностите Крумова поляна и Василева страна. Първата носи името си от хан Крум, който след битката при Анхиало (дн. Ахелой) през 812 г. разбива остатъчните византийски войски на това място. Василева страна е наречена на един военачалниците на Крум, намерил смъртта си тук.
На изток се намира връх Фока. Легендата нашепва, че през 968 г. император Фока се качил на възвишението, погледнал селото и възкликнал: "Омор Факи" (Красива Факия). Според някои изследователи името на селото идва от императора, а според други - от едноименното кюстендилско село, откъдето са се преселили тронките. Факия означава и "леща" на турски. Василевсът наредил да се построи кале, чиито стени все още личат.
Овчар избавил султан Селим
С Факия е свързана и легенда за спасяването на османски падишах. През 1511 г. единият от синовете на султан Мурад се опитал да го свали от власт, след като в империята настъпил хаос. Войската на претендента за престола била разбита край Ниш и той избягал в Странджа. С отряд от 15 конника се озовал в района на местността Атмаджата, където срещнал българския овчар Пейчо. Пастирът се уплашил от конниците, но един от тях му казал: "Не се плаши. Можеш ли да ни заведеш до Ченгенез кале?" Гласът бил на бъдещия султан Селим. Пейчо ги завел на Ченгенез кале, където ги чакал кораб, който да заведе Селим в Крим при неговия дядо - татарския хан. На следващата година превратът успява и Селим взел властта в Цариград. Новият падишах изпратил хабер на Пейчо да дойде в двореца. Там го посрещнали с големи почести. Селим го дарил с чанта и калпак - атрибути на властта, които почти го приравнили с принцовете на османската династия. Този подарък гарантира на носителя на чантата и калпака, че всеки трябва да му се подчинява. Пейчо бил назначен за управител на Хасекията - свободна област с 18 села, в които мъжете имали право да носят оръжие. Чантата и калпакът на Пейчо се предавали по наследство сред факийските войводи, а той основал рода Бимбелови, от който са десетки страховити войводи, като Момчил и Вълчан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
