Димитър Маргаритов е роден на 31 юли 1975 г. в Плевен. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Има специализации и допълнителна квалификация, сред които в областта на управлението на системи за осигуряване на информационната сигурност и в областта на корпоративните финанси и счетоводните стандарти. Работил е в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи и др. Председател е на Комисията за защита на потребителите от 27 март 2015 г.
- Г-н Маргаритов, изглежда потребителите усещат по-голямо доверие в Комисията за защита на потребителите и започнаха да подават повече сигнали?
- В момента по Черноморието има стотици хиляди туристи. Хубаво е, че всеки конкретен случай на нарушение добива гласност, защото търговците се респектират от това, че хората търсят правата си и обръщат внимание на такива неща. Въпреки интереса, който темата туризъм предизвиква напоследък във всички среди, може да се каже, че в последните години се наблюдава повишаване на културата на търговците, които предлагат туристически продукти и респективно изискванията на потребителите. Това е добра тенденция, но за да продължи да се развива трябва много внимателно и въздържано да изследваме процесите и да ги контролираме. Проблемите понякога са свързани с непрецизност от страна на търговците, с това, че търговецът се опитва да представи своя обект като много атрактивен в интернет или по друг начин. С това, че се предлагат СПА центрове или други услуги, а когато отидете на място се установява, че това далеч не е истина. Най-важното е да приемаме факта, че при такова голямо предлагане е нормално да има нарушения понякога. Със систематична контролна дейност съответните нарушители да си понасят наказанията и да е ясно, че правилата трябва да се спазват.
- Колко проверки успяхте да направите от началото на летния сезон?
- Досега осъществихме около 2500 проверки в търговски и туристически обекти по Черноморието. За това време вече имаме съставени 150-160 акта за нарушения. Основният мотив на хората да се жалват е несъвпадение между обещаното и предоставеното в заведения и хотели. Такива са и най-честите сигнали от туристи. Те се оплакват и за различни типове нарушения на плажа и в търговските центрове. Разкрихме виртуални приемни за първи път и мисля, че проработиха доста добре. Получили сме над 100 сигнала.
Има и оплаквания от неизрядни отношения между търговци, които могат да повлияят на почивката на потребителите. Миналата седмица имахме доста тежък случай – в Черноморец поради неуредени отношения между туроператор и хотелиер на група туристи от около 200 души първоначално беше отказано настаняване в хотела. След като се намесихме - и ние, и министърът на туризма, успяхме да направим така, че в крайна сметка тези неуредени отношения да не попречат на туристите да бъдат настанени.
- Жалбите на клиентите обаче най-много касаят изключително крайни случаи на начисляване на абсурдни такси като празен стол или чиния?
- Подобни случаи са редки - начисляване на такси от типа „празен стол", „празна чиния", „желание на клиента". Последният случай, който проверяваме е, включване на нестандартни услуги в касов бон – този път в заведение в Харманли, което е начислило такса „нищо" в размер на 5 лв. за едночасов престой без консумация. Най-вероятно ще се окаже, че това е просто шега, както се твърди от собственика на заведението. Но ще бъдем безкомпромисни към случаи, в които търговци се опитваха некоректно да заблуждават своите клиенти, че дължат определени суми за неща, които по-скоро бяха измислени. Например с т. нар. такса „желание на клиента", която бе начислена на посетители на заведение в Кранево, пожелали допълнителна обработка на поръчаното ястие. Това е нарушение, тъй като услугата не е предвидена в менюто, а законът изисква предлаганото в заведението да се описва там. Пък и от човешка гледна точка не е естествено. Глобата в този случай ще бъде между 500 и 3000 лв.
- Подобни глоби дисциплинират ли собствениците на заведения? Нарушенията намаляват или се увеличават в сравнение с миналата година, например?
- Като се вгледаме в данните от статистиката за нарушенията, това са по-скоро спорадични случаи. Според нашата статистиката в последните две години се наблюдава трайна тенденция общият брой нарушения да намалява.
Имаше наскоро и проучване на Европейската комисия, насочено към потребителски индекси, които отчитат много фактори. Те показват един такъв процес в България – потребителите все по-рядко се натъкват на нелоялни търговски практики – 26-27% съобщават, че са попадали на такива. Другото интересно е, ако в миналото едва около 40% от тези, които са били засегнати по някакъв начин от нарушения, са се оплакали, то сега този процент е нараснал на около петдесет. Т.е. потребителите стават по-активни и това респектира търговците. Оттук наблюдаваме и тенденцията да намалява и броят на нелоялните практики. Важно е потребителите да реагират при всеки опит за нарушаване на правата им. Да влязат в диалог с търговеца и да настояват да получат това, за което са платили или някаква компенсация. Ако търговецът не е склонен да реши въпроса, да подадат сигнал в комисията, която извършва проверка, санкционира нарушителя и налага съответната мярка.
- Ще продължат ли проверките до края на сезона?
- Проверките на КЗП по морето продължават и след края на сезона, като те не би следвало да смущават осъществяващите дейността си съгласно изискванията на закона търговци.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
