Петък,

Свети Иван Рилски - син на цар Симеон? Какво казват историците

От: Стандарт -
Свети Иван Рилски - син на цар Симеон? Какво казват историците
A
A
A
  • Историци с версия, че покровителят на българския народ е брат на цар Петър и Боян Мага
  • Създателят на Рилския манастир е бил много начетен

Всички знаем името на Покровителя на българския народ Свети Иван Рилски. Но малцина са чували, че според последните проучвания и мнението на авторитетни историци като доцент Веселина Вачкова и проф. Лизбет Любенова, любимият светец на българите не е от обикновен произход, а най-вероятно е син на самия Симеон Велики, брат на цар Петър и богомилския водачаБоян Мага.

Историците подчертават факта, че цар Петър лично отива два пъти на поклонениеа при Светеца от Рила, което едва ли би се случило, ако св. Иван Рилски не е от самия царски род. Още повече, че самият цар Петър, макар грешно определян като слаб владетел, е всъщност първият законен български цар, тъй като неговото императорско достойнство е признато от Източна римска империя чрез брак с византийска принцеса. Така кръвта на римските цезари преминава в българска царска династия и България става империя и царство 500 години преди Русия.Кое ли е накало брата на първия български император да избере отшелничество - историята не дава ясни отговори. Но през Средновековието да се обречеш на Бога е било върховно призвание и редица представители на висши аристократични родове са избирали този път. Едва ли е случайно, че Свети Иван Рилски избира за своя обител именно пленителната планина Рила, която е свещена още за траките, и броди из нея, вършейки чудеса и носейки изцеление на десетки.Никой не знае с точност дали очите на светеца са видяли великолепието на връх Мальовица, но днес в едноименния курорт има прекрасен малък параклис, носещ неговото име.

Тримата братя

Животът на най-големият български светец все още не е проучен напълно. В житията му (общо седем на брой) откриваме истории, които дават основание да се смята, че той не е бил обикновено пастирче от село Скрино, а доста образован за времето си мъж, отдал се на духовен живот.

Множество историци са правили проучвания за събитията от времето на един от най-достойните български царе - Симеон, ясно е и че след неговата смърт има брожения за престола му. Вместо първородният му син Михаил - от първата жена на владетеля, на трона сяда Петър. Историческата наука все още не е дала конкретен отговор защо се случва това. Неназована остава и майката на Михаил, за когото има податки, че е станал духовник, но в същото време има и доказателства, че е бил умел пълководец, който с войските си е достигнал до Йонийско море, като градът Превеза (владян тогава от Византия) се преместил на два километра от старото си място, от страх, че българите могат да се върнат отново.

Претенции към трона има и третият брат - Иван. Син на Симеон е и Вениамин, по-известен като Боян Магесник. Майка на тримата е сестрата на болярина Георги Сурсувул.Мистика и тайни крият миналото от този период на страната ни, която Петър I губи голяма част от завоюваните от Симеон територии.Заради множеството превратности в българската летопис, до днес няма запазени родословните дървета на нашите царски родове.

Известно е, че цар Симеон е учил в Магнаурската школа при Николай Мистик, където после изпраща и сина си Боян Мага. Това е място, където не може да отиде всеки да учи, т.е. той трябва да е от царско потекло или от висшата аристокрация. Симеон е учил в Магнаурската школа и най-вероятно е получил и магическо познание, тъй като Магнаура означава "Голяма зала" - буквално, но става въпрос за голямото познание. Магнаурската школа е била мястото, където е било съсредоточено езотеричното познание от Изтока, от Египет, от Сирия и Вавилон и се преподават магическите науки, както тогава са ги наричали. Става въпрос за свещеното познание, което Пазителите от Изтока са съхранявали в продължение на векове и продължават да го правят, за да не бъде езотеричното, истинското познание, профанирано, използвано за вредни цели.

Чий син е цар Симеон?

На цар Борис I, както сме го учили, или е негов внук? От два летописа - на Шарл Лебо и на руски  източник от средата на 19 век, става ясно, че Симеон не е бил син на Борис, а негов внук. Той е син на Владимир Расате, а след смъртта му и връщането на ереста, Борис се връща на трона, за да наложи християнството, като избива 52 рода боляри. Едва след неговата смърт и още двама неизвестни наследници, на трона се връща Симеон, който до този момент е послушник в манастир в Цариград. Но официалната историческа наука мълчи по този въпрос, казва издателката и собственичка на "Абагар" Мария Арабаджиева, пише pzdnes.com."Това, което сме учили като деца е, че Черноризец Храбър е псевдоним на Симеон. Черноризец Храбър е православен монах, за него няма биографична информация, Васил Златарски в "История на Първото българско царство" казва ясно, че по негово мнение Черноризец Храбър е Симеон. Пак руски източници сочат, че през 9 в. третият син на Симеон - Вениамин (Боян), написва епос и той е запомнен и пренаписан по-късно във "Веда словена", песните, събрани в сборника, са издирени по заповед на руското императорско семейство векове по-късно. Събират се народни песни от трите планини - Рила, Пирин и Родопите. "Светославовият изборник 1073 г. е руски маноскрипт, това е една от най-древните руски ръкописни книги. Той е намерен през 1817 г. във Възкресенския манастир и се пази в Държавния исторически музей в Москва. Има вероятност това да е оригиналът, защото си личи, че е изтрито името Симеон и е поправено на Светослав. Представлява уникално изследване по антропология, философия, математика и история. Вътре се съдържат трактати на отците на църквата от 7 до 10 век. Има го на руски, но всъщност те си казват, че тази книга е българска", твърди Мария Арабаджиева."Тримата братя (Иван, Петър и Боян), оформят един духовен триумвират, който е сътрудничел на Царя още когато те са само принцове. Иван (Св. Иван Рилски) се отдава на вътрешното усъвършенстване, на молитви и постничество, създава система за вътрешно усъвършенстване и прозрение, която след това пренася в Рилския манастир.

Св. Иван Рилски не е селянчето от село Скрино

твърди проф. Дамян Попхристов.Всъщност версията за село Скрино се появява пет столетия по-късно - през 15 в., когато негово житие пише Патриарх Евтимий Търновски. Никъде в предходните жития не се говори за конкретно родно място на светеца. В едно от тях е описана срещата му с рилски пастири, които го питат откъде е родом, а той не дава никакъв отговор.

Свети Иван е бил широко образован човек, което се вижда от завета и писмата му до Петър.Няма светско обяснение и упоритото му желание да не се среща с царя. Кой е този отшелник, който ще дръзне да откаже среща с царя си, а защо Петър е тръгнал да го търси и да иска да се среща с него? Един величествен цар ще пропътува 450 километра, за да търси отшелник в шубраците?, казва Мария Арабаджиева.Днешните историци са категорични, че Рилският устав (заветът на Иван Рилски) съдържа завет от основателя на манастира, св. Иван, и главните основни правила, по които трябва да се ръководят монасите. Той прилича най-много на светогорския устав на Атанасия, и то на първата му част. Като се има пред вид, че византийската литература не е запазила ктиторски "завет", по-стар от Х в., Рилският завет от 941 г. придобива особено значение. Той е единственият запазен в рода си паметник в българската литература. Поради това заслужава особено внимание.

Ето още едно доказателство за това, че Иван Рилски не е бил невеж човек. Ако той не е напускал територията на планината, как ще знае да напише своя завет на основател на манастир? И не само да го напише, но и да го съобрази с изискванията на тогавашната религиозна догма? Това би било възможно, ако е вярно, че е бил обучаван като братята си в Магнаура, където по онова време са преподавали и достолепни духовници.Изложението на завета е стройно и ясно. Авторът му познава някои от най-видните древнохристиянски писатели и привежда извадки от техните писания. За отбелязване е също обстоятелството, че той държи особено много за просветата - към своите ученици отправя наставление да залягат непрестанно за своята духовна просвета. Всичко това дава основание да се приеме, че самият основател на Рилския манастир е бил много начетен и е притежавал добро писателско перо. А новооснованият манастир още в началото се превърнал в просветно и книжовно средище.

В житиетата се споменава и че известно време бъдещият светец е пребивавал в манастир "Свети Димитър", а после го напуска по своя воля и решава да стане отшелник. След като го прави и се установява в подножието на връх Руен, той е нападнат от разбойници, а когато се маха от там и намира ново място, случката с разбойниците се повтаря. Едва тогава той се скрива от света в Рила. Какви са били тези разбойници? Случайно ли са преследвали отшелника, който никога в битието си на духовник не е имал имущество? Възможно ли е да е бил разпознат като член на царското семейство и това да е провокирало интереса на нападателите му?Въпроси, които чакат своите отговори.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички