Над 150 000 вече гласуваха, пръстенът убиец и златото на гетите спорят за откритие №1
Крепостите "Трансмариска" и "Перистера" сменят през ден местата си в референдума на "Стандарт"
Люта битка за челното място в класацията "Чудесата на България" водят два града. Тутракан и Пещера ударно гласуват на сайта www.bgchudesa.com за градските си гордости - крепостите "Трансмариска" и "Перистера". И двете възстановиха блясъка си по европейски проекти.
В полунощ на 30 септември приключи първият етап от националното електронно гласуване, провеждано от "Стандарт" в кампанията "Чудесата на България". В него се включиха над 150 000 българи. Вотът подреди Топ 20 в двете категории - Атракции и Открития. И докато засега гласуването за археологическите артефакти е без особени изненади, то в другия раздел се очертава истинска война. Със старта на втория тур скорост набра "Перистера". Но ударно гласуване в петък отвя крепостта на гълъба. И върна на първа позиция "Трансмариска". Тутраканското чудо стана номер 1 в първи етап на вота. С 20% по-нисък резултат на трета позиция българите засега подреждат Калиакра.
Гласуването досега доказва, че до края на II тур на 31 октомври е възможно листата от Топ 20 да бъде преподредена няколко пъти. В края на този месец българите ще посочат Топ 10 в двете категории. От които в края на ноември ще бъдат избрани най-голямата атракция и най-голямото откритие на 2014-а.
При откритията Пръстенът убиец твърдо държи първото място. Макар в петък за кратко да имаше изравнен резултат със Златото от Синеморец.
Троеручица държи с две ръце Исус, с третата милва изпадналите в беда
Само игуменът на Троянския манастир знае рецептата за лютата сливова ракия
Света Богородица Троеручица е една от трите най-известни икони на Божията майка у нас. "С двете си ръце Светата Дева държи малкия Христос, а с третата милва хората, които я молят за помощ", разказва архемандрит Василий от Троянския манастир. В църквата на обителта е чудотворната икона, пред която с молитви се покланят богомолците. Точно зад Троеручица е гробът на патриарх Максим. Именно от Троянския манастир е започнало духовното пътуване на родения в Орешак Марин Минков, който преминава през цялата йерархия на Църквата и умело я ръководи като патриарх 41 години. На 6 ноември се навършват 2 години от кончината на дядо Максим и обителта отново ще събере целия висш клир и обикновени миряни за възпоменанието.
Историята на Троянския манастир е свързана с чудесата, които е сътворил образът на Божията майка. Самото присъствие на атонската икона в Балкана е свързано с преданието за идването й. Монах я пренасял към Влахия и по път спрял в обителта. Когато решил да продължи, иконата на три пъти се "връщала" сама и той разбрал, че иска да остане там.
"Планината прегръща от три страни манастира и затова той е оцелял през вековете", споделя архимандрит Василий. Действително, девствените гори като че ли закрилят Троянския манастир, като през лятото от тях повява хлад, а през зимата пазят от силните ветрове. Смята се, че манастирът е основан през ХVI в., а през ХVIII в. се е разраснал и замогнал, след като преживял един погром от турска банда. По това време в него имало килийно училище и каменна съборна църква. Храмът на Троянския манастир е уникален със стенописите, дело на Захарий Зограф. В момента под вещото ръководство на новия игумен - епископ Сионий, те се почистват от чернилката, натрупана през вековете от дименето на свещите. След консервацията им скоро целия храм ще заблести в цялото си великолепие. От години свещи се палят само отвън. Но новият стопанин на обителта се е погрижил пламъкът им да е защитен от стъклени стени, за да не угасват прекалено бързо от вятъра.
Друго място, което всеки богомолец посещава в манастира, е скривалището на Васил Левски. Освен място за молитви, с които монасите винаги са заети четири пъти всеки ден, обителта е била и център на революционната завера. По това време игумен е бил архимандрит Макарий. Левски основал там революционен комитет и въпреки че манастирът не участва пряко в Априлското въстание, помага с всякакви средства на бунтарите. През Руско-турската война войските се захранват с манастирски хляб, а монаси превеждат отряда на генерал Павел Карцов през Балкана.
Пътуването до Троянския манастир обаче не е пълноценно, ако не се опита прочутата сливова ракия, която монасите варят. "Рецептата й се предава от игумен на игумен и дори аз не я зная", казва Василий.
Захариевите китки рисуват багрите на Балкана
Къщи с китни дворове предлагат домашен уют за почивка
Древни манастири, искрящи "пръскала" и люта ракия отварят душата на туриста
"Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец за майка България". Това е написал преди столетия Дядо Вазов, но думите му важат за цялата Стара планина. Който не е виждал меките зелени гънки на Балкана, покрити с бук и дъб, не може да почувства истински любовта към Родината, категоричен е класикът.
В Музея на народните занаяти и приложните изкуства в Троян са изложени грънци с изкусни шарки, изобразяващи цветя. Китките са известни като Захариевите, защото се свързват с името на Захари Зограф. В тях са вплетени багрите на Балкана - искрящо зелено като горите, яркожълто като слънцето, тъмносиньо като вировете в планинските реки, червено - като кръвта, попила в тази бунтовна земя.
Хората, които искат да почувстват силата и духа на планинатаq имат десетки възможности. Троян, Тетевен и селата около тях предлагат хотели, хижи и къщи за гости с китни дворове. Всеки може да си избере стандарт на почивка по свой вкус и желание.
В Тетевен, освен красивата природа, има и една интересна забележителност. Манастирът "Свети Илия" е от времето на цар Иван Шишман. За него легендата разказва, че дарил на светата обител дървен кръст, обкован със сребро. Сега манастирът отваря официално три пъти в годината - на Илинден, на Разпети Петък и на третия ден от Великден. В църквата обаче се правят кръщенета и венчавки. Отстрани на храма е костницата, в която покой намират мъченически загиналите монаси и жители на Тетевен през Априлското въстание.
Всички населени места в тази част на Стара планина са свързани с Българското Възраждане и с бунта, оставил най-дълбокия белег в историята ни.
Край с. Рибарица е Кървавото кладенче, където е съсечен Георги Бенковски. То е наречено "кърваво", защото на извора са измили главата на непокорния водач на Хвърковатата чета. В самото село пък са се подредили спретнати къщи с дворове, покрити с райграс и цветя. Това не пречи на местните да гледат кози, кокошки и друга "стока" и да гощават гостите си с домашни продукти. В този район могат да се практикуват всевъзможни планински спортове като колоездене, езда, пешеходни походи, наблюдения на птици и животни.
Пръскалата са нещо като емблема на Балкана. Тъй като тази част на Стара планина е пресечена от реките Черни и Бели Осъм, Видима и Краевица, водопадите са изключително красиви. Видимското пръскало е на края на екопътеката, която пресича резерват "Царичина". Името на резервата е свързано с цветето омайниче, което е известно и като цариче. В резервата е единственото находище на бяла мура в Средна Стара планина. В горите има диви животни - кафява мечка, вълк, глиган, сърни и елени, както и седем вида сови.
От другата страна на Балкана е екопътеката "Бяла вода". Планинците са нарекли част от Стара планина "Джендема". Думата е турска, но и днес като се каже джендем, се разбира възможно най-забутаното място. Балканският джендем е с най-гъстите гори, най-чистата вода и зелени поляни, най-прекрасната природа. По екопътеката са изградени 460 м парапети, три площадки за наблюдение, места за отдих. Маршрутът е замислен като образователен, защото по него могат да се видят всички характерни за района природни забележителности.
Друг интересен водопад е карловският "Сучурум" (хвърчаща вода). Неговите струи подскачат от петнайсетина метра височина и се спускат към Карлово. Мястото е любимо за пикник и разходка на местните. Наскоро обаче в района се появи кафява мечка, която разбуни духовете. Тя преспокойно обира пчелините, за да се наяде с мед и не се трогва нито от кучешки лай, нито от гърмеж на пиратки, оплакват се хората. Тъй като се предполага, че с нея има и малко мече, от общината в Карлово са сложили предупредителни табели, които съветват хората да се движат на групи и само в светлата част на деня, защото "мечка страх, мен не страх". Но е по-добре да не я срещаш.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
