Семейство от Благоевград посреща Коледа на свещи

Вместо да ни помогнат, ни взеха децата, тюхкат се Асен и Руска

Семейство от Благоевград посреща Коледа на свещи | StandartNews.com

Благоевград. "И в миша дупка да живеем, пак ще сме щастливи, защото се обичаме." Това е веруюто на Асен и Руска. Те нямат брак, но вече близо 15 г. са заедно. Трудностите в съвместния им живот са повече от радостите, но нищо не може да ги раздели. Двамата се гордеят с децата си - 12-годишната Виктория и 10-годишния Росен, които учат в Пето СОУ в Благоевград. Заедно с родителите си доскоро обитаваха една стая от 12 кв.м в недостроена къща в полето край благоевградския кв. "Струмско". Там няма ток и вода. Учениците бяха принудени да четат на свещи, за да подготвят уроците си.

"Журналисти писаха за нас, но вместо добро ни направиха лошо. Мислехме, че ще ни помогнат с пари, за да имаме ток и вода, а то - социалните служби ни взеха децата! А нито ние можем без тях, нито те без нас. С майка им плачем по цял ден. Сега търсим евтина квартира, че да се съберем отново с Вики и Росен", твърди бащата.

Те са настанени в дом "Св. Николай Мирликийски" за деца, лишени от родителски грижи, в Благоевград. От понеделник до петък са там, а през уикенда - у дома си - в малката стая, без ток и вода. И ако не им се случи чудо, най-вероятно ще посрещнат тази Коледа на свещи.

"Дядо Коледа, донеси ни компютър", навярно това са написали Вики и Росен в писмото до Лапландия, сътворено на свещи. Двамата мечтаят един ден родителите им да им дадат достатъчно пари, за да почерпят съучениците си и да им покажат, че не са бедни. Момичето е в шести клас, а момчето в четвърти. Каката иска да стане учителка, да помага със знанията си на учениците.

"В момента ни е трудно да сбъднем мечтата им и да им купим компютър. Но ще дойде хубаво време и за нас. Щом се обичаме всички и не можем един без друг, страшно няма. Това е нашето съкровище - любовта в семейството", казват Асен и Руска. Те от 2 г. са без работа. Но така и не става ясно търсят ли такава, или предпочитат да я карат на помощи от църкви, близки и приятели. Преди десетина дни жената най-сетне започна да се труди в цех за маслини на гръцки бизнесмен. Но още в първите дни се оплака, че е много трудно и надали ще успее да изкарва нормата си.

"Ако не бива, ще я спра от работа. Няма да си дава здравето за някакви си 200 лв. А ни търсят 300 лева за квартира на месец. Защото искаме час по-скоро да се съберем с децата си. Дано не ми развалят рожбите в този дом... Отгледал съм ги, възпитал съм ги. Скромни са, бяха свикнали да си живеем тук. Най-важното и за тях е да са с нас", реди главата на семейството.

Всеки ден по обяд Руска поема с разнебитената детска количка да напълни вода от чешма, която е на 1,5 км от дома им. "Аз бях овчар в село Мечкул, после бях свинар при двама различни бизнесмени, по-късно работих като строител. Но вече ме болят краката, задушавам се. Намирам по нещо на парче, ама да не е тежка работата. Не крия, че приятели и познати ни помагат с храна, с дрехи, с пари. Дават ми средства и бивши мои чорбаджии. Тук ни подслони също мой приятел - Санде, който почина. Наследниците му нямат против да живеем в имота", продължава разказа си Асен.

Виктория и Росен също помагали напоследък на повече от скромния семеен бюджет. Мъкнели туби от чешмата до църквата до дома на местните хора. За труда си получавали по 1-2 лв. Но сега са в социалния дом. В малката стая семейството е побрало две "спални" - обикновени легла, първата е за дамите, втората е за мъжете. Помещението е и спалня, и кухня, и занималня, и баня. Има дори телевизор и антена, но липсата на ток ги прави ненужни. Чува се обаче музика от транзистора, който е на батерии. Мизерията не отчайва семейството.

"Не можем и на лекар да отидем, ако се разболеем. Докторите те гледат в джоба, също като адвокатите. Но оттук по-хубаво няма, добре ни е, свикнали сме, имаме покрив над главите си. Само да ни дадат пари, че да живеем по-добре, да ни прекарат ток и вода. И ние да отидем като хората в магазина, да купим на децата подаръци за Коледа. Но най-важно е да си ги върнем у дома", споделят родителите.

Асен е на 54 г. и е от Ракитово. Запознал се със 7 г. по-младата Руска в родния и край Кюстендил, където работел за бизнесмена Валери Ненов. Любовта пламнала изведнъж. И нямало връщане назад. Особено за Руска, която била омъжена и имала две деца. Но съпругът и я биел редовно, много я ревнувал. "Бях млада, ходех с къси поли, слагах обувки с високи токчета. Купя си пръстен, а той ме бие, защото мисли, че друг мъж ми е го подарил. Децата ми от този брак са пълнолетни, работят, не съм ги чувала повече от 2 г., те са при баща си", връща се назад в годините Руска.

Признава, че все още няма развод с първия си мъж. Личната й карта е с адресна регистрация в родния край. Асен пък въобще няма документи за самоличност. Нямат адресна регистрация в Благоевград и не получават дори детски за децата си. Нямат шанс да вземат и социални помощи от благоевградските служби.

Руска се кълне, че Асен никога не й е посягал. Той не близва алкохол, дори бира не пие. Отказал се от пиенето още през далечната 1984 г. "Колко пъти ми е падал на колене, за да съм винаги с него. Често плаче за мен. Не е ревнив. Щом се появиха и децата, разбрах, че ще съм с него до края на живота си. Не ми е лесно да се грижа за Вики и Росен в тези условия тук, но не ми тежи, никога не съм се оплаквала", казва майката. "Не сме тръгнали да просим, гледаме си децата, грижим се за тях. Дано до Коледа си намерим евтина квартира и се съберем всички заедно. Това ще е най-големият ни коледен подарък", стискат палци родителите на Виктория и Росен.  

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай