- Срам и самота мъчат гения до последния му ден
- Само една жена има значение в живота му, но не се виждат, а си пишат писма
Когато през 1855 г. руският музикален педагог от немски произход Рудолф Кюндингер заявява на бащата на Чайковски, че от сина му ще стане всичко друго, но не и музикант, едва ли си е давал сметка, че прави най-голямата грешка в живота си.
Не минава много време и Пьотр Илич ще бъде наречен най-великият руски композитор. Името му е записано със златни букви в световната музикална история, докато за Кюндингер, който иначе е педантичен пианист, остава бележката под линия, че някога е преподавал уроци на младия Чайковски и го е водил на концерти.
Историята на един наистина божествен талант започва на 7 май 1840 г. в най-дълбоката руска провинция - уралския град Воткинск, където бащата Иля Петрович, инженер с чин подполковник, е командирован от Санкт Петербург, за да управлява местния металургичен завод. Типични представители на средната класа и Иля, и съпругата му - 18 години по-младата от него Александра, която има френски произход, вярват, че уважението към изкуството е белег за
социален престиж, но не и средство за препитание
камо ли за кариера. Александра пее и свири на пиано. Има оркестрина и наема на сина си Пьотр учител още когато момчето е на пет. Но и през ум не й минава, че то има необикновен талант. Забелязва го френската гувернантка на детето - 22-годишната Фани Дюрбах, която запазва най-ранните композиции на Чайковски.
Музиката буквално поглъща младия Пьотр, но родителите му са непреклонни - ако иска да й се посвети, първо трябва да завърши специалност, която да му осигури финансови приходи за добър живот. Така семейството се мести в Санкт Петербург, а 12-годишният Чайковски се оказва в Императорското училище по юриспруденция, където учи цели 7 дълги години.
Всъщност, това не е нито изключение, нито наказание. "Могъщата петорка" - най-великите композитори в Русия по онова време ("Могучая кучка") не са музиканти по образование. Самоуки композитори са. Модест Мусоргски е пехотен офицер от гвардията, Николай Римски-Корсаков е морски офицер, Александър Бородин - химик и професор в Медико-хирургическата академия, а Цезар Антонович Кюи - инженер от Главното инженерно училище в Санкт Петербург. Своеобразният им лидер - Милий Балакирев, учи във физико-математическия факултет на Казанския университет, но така и не завършва, защото повлиян от Глинка се отдава на музиката.
Докато учи за юрист, Чайковски
получава първите удари от съдбата
Майка му умира от холера. И макар и двамата да не са близки, Пьотр преживява изключително тежко загубата й. Баща му също е покосен от страшната болест, но успява да я превъзмогне. Дали заради това или заради гузната си съвест, че е откъснал сина от призванието му, Иля решава, че трябва да сбъдне мечтата на сина си. И му осигурява мечтаните уроци по пиано - първо при Луиджи Пичоли, а след това и при надутия Рудолф Кюндингер.
На 19 г. Пьотр завършва училището по юриспруденция, но няма никакво намерение да става чиновник. Живее бедно, затънал е в дългове, но посещава различни музикални школи. До 1862 г., когато с благословията на император Александър тт врати отваря Санкпетербургската консерватория. Чайковски е сред първите студенти. И точно тук пътя му се пресича с този на братята Рубинщайн, които бележат целия му живот. Антон Рубинщайн му преподава композиция. Но най-важното е, че запленява завинаги Пьотр със западноевропейския романтизъм. А след като Чайковски завършва със сребърен медал, Николай Рубинщайн пък му предлага място на професор по теория и хармония в Московската консерватория. Двамата остават неразделни приятели за цял живот.
Така Чайковски се мести в Москва, а фактът, че Йохан Щраус изпълнява негови творби през 1865 г. е
знакът, който самият Пьотр чака
- вече наистина е композитор.
Десет опери, три балета, седем симфонии, безброй концерти, песни, кантати и миниатюри за пиано оставя зад гърба си геният Чайковски. Но въпреки това животът му е тъжен и самотен. Причините са две - сексуалната му ориентация и отношението на Могъщата петорка.
Още като момче Пьотр осъзнава, че не харесва момичета. Това е тема за дълги и нерадостни разговори с брат му Модест - също хомосексуалист. Руското общество не приемало подобни волности и двете момчета изпитвали огромен срам, който пазели като най-съкровената си тайна. Но се разкъсвали, защото в същото време тайно обожавали и ревнували съучениците си.
Биографите на Чайковски твърдят, че все пак веднъж в живота си Пьотр е бил влюбен и в жена - изключително популярната певица Дезире Арто. Двамата дори обмисляли брак, но бащата на Чайковски и приятеля му Рубинщайн издали на Дезире истинската същност на Пьотр. Дамата веднага зарязала композитора, а по-късно се омъжила без дори да му каже.
В опита си да убеди сам себе си, че може да се пребори със същността си, Чайковски се жени - за студентката си Антонина Милюкова, 8 години по-млада от него. Но уви,
семейният живот трае едва 2 месеца
Една единствена жена има огромно значение в живота на Чайковски. Надежда фон Мек, вдовица на индустриален магнат, създател на руските железници. Двамата се срещат в Швейцария, където през 1879 г. Пьотр отива, за да се отърси от неуспешния си брак.
Историята на Пьотр и Надежда е като излязла от романа "Опасни връзки" на Шодерло дьо Лакло. Те са заедно цели 14 години, през които се виждат само два пъти и то случайно, поради което се разминават мълчаливо. През цялото останало време си пишат писма. Над 1200. Вдовицата поема издръжката на композитора като му осигурява по над 6000 рубли годишно. Така, благодарение на Надежда, Пьотр напуска консерваторията и се отдава изцяло на композиране. Но поредните доброжелатели не закъсняват. А с тях и новите интриги. Странната връзка се разпада така внезапно, както е започнала. Надежда не може да преживее факта, че Чайковски харесва мъже, а тя 14 години си е въобразявала, че е неговата единствена любов. За капак вдовицата банкрутира и повече не може да издържа Пьотр.
На фона на вечния срам от хомосексуализма си Чайковски се чувства особено неразбран и заради Могъщата петорка. Между него и великите непрекъснато прехвърчат искри. Петорката подлага на критика всяка творба на Чайковски,
обвинявайки го че е зависим от западната култура
и предава руските идеали. Според някои от изследователите причината не е в художествената стойност на творбите, а отново в сексуалността на Чайковски. До последния си час композиторът се чувства отритнат и самотен. Въпреки, че в края на живота си се радва и на царско благоволение, и на огромна слава. През 1884 г. цар Александър III го награждава с орден "Свети Владимир". Година по-късно монархът поръчва "Евгений Онегин" в Санкт Петербург и му отпуска годишна пенсия от 3 000 рубли.
През 1887 г. Чайковски отива в САЩ, където се превръща в истинска сензация. Открива Карнеги Хол в Ню Йорк, дирижирайки Нюйоркския симфоничен оркестър.
В края на живота си Чайковски става член на Френската академия за изящни изкуства, университетът в Кеймбридж в по прави доктор по музика.
Пьотр Илич Чайковски умира на 25 октомври 1893 г. в къщата на брат си Модест в Санкт Петербург. Великият композитор няма свой собствен дом. Последните две години от живота си пътешества, спи при приятели или по хотели.
Има къща под наем в Клин - до Москва, но не ходи често в нея. Днес тя е негов музей.
Геният е погребан в Тихвинското гробище, където почиват великите руски композитори. Смъртта му остава загадка. Според официалната версия холера затваря очите му, но това едва ли е било вярно. Ковчегът му е бил отворен за поклонение два дни.
Според апокрифната история сам посяга на живота си. Повече не е можел да се бори с изгарящия го срам от хомосексуалността си.
Години наред съветската власт изрязва тази част от живота на Чайковски, защото в СССР хомосексуализмът е престъпление, също както по времето на царска Русия, когато се е наказвал със заточение в Сибир. А великият композитор не може да бъде престъпник. Нищо, че няколко пъти е бил засичан с млади юноши в резултат на което е ставал център на скандал. В края на живота си пък имал връзка с племенника си.
Съществува още една версия за смъртта на великия композитор. Разказва я Александра Орлова, ученичка на Чайковски. Според нея композиторът е бил осъден на самоубийство от група негови съученици от Императорското училище по юриспруденция. Наричали се "съд на честта". Чайковски трябвало сам да отнеме живота си, като
изпие чаша с отрова
и да го направи така, че да изглежда като случайност. Причината - прелъстил племенника на граф Стенбок-Фермор, за което благородникът писал лично на цар Александър III.
Независимо от всичко това Чайковски остава запомнен като първия професионален руски композитор, който изцяло посвещава живота си на музиката и превръща композирането в най-престижна професия. Той не само променя музикалната култура и стил в Руската империя, но и построява мост между западната и руската култура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
