Руни Мара, която от доста време насам е плътно до Хоакин Финикс, надали ще изпадне в див възторг, когато той най-после получи отдавна заслужения „Оскар“ на 9 февруари. Няма изгледи талантливият актьор този път да бъде подминат – след няколко номинации, но каквото и да стане, той и момичето от страховитите трилъри по романите на Стиг Ларшон си живеят щастливо и безметежно, без да се вълнуват от хорското мнение. Те се запознават пред камерите на „Тя“ на Спайк Джоунс през 2013-а – там нюйоркчанката играе съпругата на героя, влюбен в изкуствен интелект, в чиято кожа влиза Финикс. Нямат много общи сцени, но се оказват напълно достатъчни – макар че Хоакин дълго се чуди дали е направил добро впечатление на колежката. И затова започва да й пише – по електронната поща. Отговорите започват да идват бързо и емоционално – така всеки от тях опознава другия и постепенно преодоляват човешката си свенливост. „Тя е единствената, за която някога съм влизал в Гугъл. Не го бях правил никога. Нима мога да узная нещо истинско за някого от интернет?!“, споделя Хоакин. При следващото им партньорство страстта пламва окончателно и не забелязват никой друг. Изгряват като официална двойка в Кан, където Хоакин е обявен за номер 1 за „Ти никога не беше тук“. Дори Лив Тайлър ги поздравява – супер красавицата е бивше гадже на Финикс, с което той живее заедно 3 години в края на 90-те. Днес Хоакин е спокоен и уравновесен в дует с годеницата, която снима като за световно и се занимава с благотворителни акции в Третия свят. Но той никога не е крие, че чак на прага на 40-те се е усетил като личност, която може да държи юздите и да избира посоката си.
Детството на родения в Коста Рика артист, чиято баба е унгарка, а дядо му е руснак, преминава под знака на религиозни култове, в които се забъркват родителите му. Те са нещо средно между хипита и мисионери. Докато в края на 60-те обикалят Западното крайбрежие на Щатите с раздрънкан микробус, дават живот на три отрочета – Рейн, Хоакин и Либърти. Първородният Ривър пък вече пее по улиците. Не след дълго организацията „Децата на Бога“ „произвежда“ таткото и майката в „архиепископи“ на Венецуела и Тринидад. По това време във въпросната комуна все още не са достигнали до сексуалните извращения, за които по-късно целият свят ще разбере, но Арлин и Джон Ли напускат, очаквайки петия си наследник. „Първият ми спомен е от кораба, с който плавахме към Маями. Бях на 3 и моряците ми поднесоха торта и играчки – до тогава не ми се беше случвало. Но помня онзи момент и с още нещо – с изкормените риби на палубата. Беше ужасяващо и жестоко. Изведнъж с по-големите ми брат и сестра си дадохме сметка, че точно с подобни унищожавани същества сме били хранени в Коста Рика. Започнахме да крещим на майка ни: Защо не ни каза, че ги убиват? Оттогава съм вегетарианец“, връщал е лентата Хоакин. През 1979 година семейството приема името Финикс и се мести в Холивуд. Малките веднага започват да пеят. Канят ги в тв шоута - Family Ties и Hill Street Blues. Когато е на 16, Хоакин намира мъртва жаба в училищното си шкафче и през следващите дни отказва да се върне в часовете. Точно тогава снима в сериала „Родители“ на Рон Хауърд – юноша, който започва да усеща напиращата си сексуалност. Най-големият, красавецът Ривър Финикс, постепенно пробива в киното. През 1986-а триумфира в класиката „Бъди до мен“ и се превръща в секссимвол. Някъде тогава Хоакин започва да усеща полъха от абсурдите и кретенизмите в професията. Тъкмо неговата морална безкомпромисност, душевна уязвимост, чувство за хумор и познанията за занаята – всичко натрупано още в епохата на ранния му Холивуд – му помагат перфектно да извае Артър Флек в „Жокера“: психически неуравновесен самотник, който стига до крайности, увлечен от идеята за ренесанс в артистичната си кариера. Човек, който се превръща в злодея от комиксите. Всъщност Хоакин винаги е бил на „ти“ с тъмната страна на Луната – особено като наемния убиец в „Ти никога не беше тук“, който вижда сметката на богати мъже, гаврещи се с непълнолетни момичета. Известни нюанси от характера на Хоакин са разкрити и в псевдодокументалната продукция за него „Аз съм още тук“ на Кейси Афлек от 2010-а. /След нея две от жените в продукцията обвиняват Афлек в сексуално посегателство, а той е женен за Съмър – по-малката сестра на Хоакин. След развода на Съмър и Кейси по-младият брат на Бен Афлек е в немилост във фамилията Финик./
Разбира се, всичко мрачно се настанява трайно у Финикс в момента, в който баткото Ривър умира пред очите му от свръхдоза, докато чакат линейката през 1993-а пред нощния клуб на Джони Деп Viper Room на булевард „Сънсет“ в Ел Ей. Хоакин дълго не може да си прости, убеден, че не е успял да реагира навреме. Напуска Холивуд с половината фамилия. През следващите 4 години се мъчи да се отърси от шока и мъката, за да влезе в руслото на „нормалните“. Подлага се на хипноза, за да откаже цигарите, с които е свикнал от тийнейджър. /Сега на Руни Мара се пада честта да го стимулира в битката с тютюна – тя е и тази, която постепенно успява да го убеди, че няма нужда да гризе ноктите си./ Снима в 7 филма без особен успех. Докато Ридли Скот не го вика в „Гладиатор“. Той е на 26 и печели първата си номинация за „Оскар“ – за поддържащия образ на Комод. На хоризонта се появява лентата за Джони Кеш, която иносказателно се казва „Да преминеш границата“. Записват му втора номинация за „Оскар“. Двойка е с Гуинет Полтроу в „Любовници“. След премиерата пуска брада, нахлупва шапка, слага тъмни очила – и отказва следващия ангажимент в киното. Решава да завие към рапа – много подходящ за вечното му бунтарство. След завръщането си получава трета номинация за „Оскар“ – за участието си в „Учителят“ на Пол Томас Андерсън. В „Полунормален“ на Уди Алън е загубеняк даскал по философия, който започва връзка със своя студентка и се кани да я ликвидира. След Кан му звъни Тод Филипс и го убеждава да приеме Жокера с обещанието: „Ще приберем 55 милиона от Уорнър брос и ще правим каквото си искаме“. Хоакин обаче започва да изследва нарцисизма и да изучава криминология, да анализира движенията на Бъстър Китън – и всичко това заради Артър Флек. Да не забравяме, че Финикс никога не е посещавал арт академия, нито пък си пада по Станиславски – той си има своя система, която го превръща в „най-яркия актьор на своето поколение“. „Винаги съм смятал, че трябва да играя „документално“ – да показвам така това, което чувствам, че и зрителите да го почувстват“, разкрива той. Но Финикс не си пада по патоса около Жокера и другите му роли. „Дойдох и изиграх – какво толкова?“, твърди човекът, който изучава механизма на психическото разстройство, за да се слее по-убедително с Жокера.
В близкото минало Хоакин избягва да гледа филмите си. Толкова плътно се слива с Джони Кеш, че трябва да се лекува в рехабилитационен център. Днес, вече на 45, значително по-лесно „къса“ с персонажите си. „Животът ми никога не е бил прост и ясен. Винаги е било тежко. Трябваше да стигна до тук, за да погледна по-философски на нещата: Може би не направих толкова лошо тази роля? Може би в следващата си връзка няма да бъда толкова опустошен? Може би все пак аз съм нормален?“, откровен е Хоакин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
