Студентските барикади у нас си имат дълга история. Още откакто съществува университет, по традиция студентите са тези, които освиркват държавници, свалят правителства, предизвикват "нежни" и не чак дотам нежни революции. Затова и само преди ден леко се притесних, когато видях колко много ентусиазъм и емоция вложи поредният випуск български студенти, за да си издейства сваляне на таксите с десетина лева. В най-масовия случай.
В най-тежкия - с около 35. То не бяха възгласи "Ние сме студенти, нас не ни е страх" /от какво впрочем, да крещите посред бял ден в двора на университета си ли?/, то не бяха напети младежи с вид на политкомисари, които обясняваха на професорите си как "не разбират епохата". И с тон на уполномощени свише изискваха писмени гаранции, че таксите им няма да се вдигнат, за да се покажат след това с тях пред колегите си, и най-вече пред камерите. То не бяха листа, от които въпросните политкомисари четяха речите си, намирисващи обилно на клишета, липса на собствена мисъл и възкръснал Комсомол. Един от професорите в Академичния съвет на Алма матер, единственият, който реагира на това, заяви "Срам ме е от Вас". "Става дума за домашно възпитание, не за следващите 10 години", допълни той. Честно казано, и мен ме досрамя. Виждала съм барикади и стачки в същия този университет с искания, основателни или не, които касаеха бъдещето. Все едно в какво се превърнаха мечтите в последвалите години - тогава те бяха нежна революция, търсене на хоризонт и последен валс с миналото, а не ентусиазирано "Няма да позволим да ни бръкнат в джоба!" Браво, не позволиха! Със същите пари може да се поръчат едно-две питиета повече в дискотеките на Студентски град. Но доколкото човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, а в случая - каузите, цялата тази енергия можеше да се насочи към нещо, което я заслужава. Към по-мащабни промени - дори ако не касаят непременно политическото бъдеще на нацията. Не съм видяла например студент да протестира срещу това, че му преподават лошо. Че го подготвят по учебници отпреди 20-30 години за работа, която изисква знания от бъдещето. Че има преподаватели, които дори не стъпват на предварително обявените си лекции, и студенти, които вземат изпити със слушалка в ухото, като някой отвън им диктува материала. Въобще - че висшето ни образование е пълна каша, зле финансирана и зле поддържана, а в голямата си част местата за прием се откриват в университетите, само за да не се открият такива в борсите за безработни. Изобщо - единствената ни грижа е да запазим висшето си образование евтино, все едно какво е качеството му. Протестите не са и срещу това, че държавата реже субсидиите за висше образование ежегодно и именно заради това таксите растат. Не са дори и срещу факта, че таксите в момента се формират по не особено прозрачен начин и нито един университет не дава разбивка с какви мотиви вдига парите именно с толкова и толкова процента, а не с някаква дума сума. А можеше каузата, за която отиде цялата тази гюрултия, да е поне мъничко по-голяма. Ясно е, че във фейсбук човек с лекота се сдружава и да хареса фолкпевица, и да заложи атомна бомба. Но все пак протестът ми напомня стрелба с черешово топче от хора, които никога не са посаждали череши. А да стреляш с топ, за да убиеш врабче, не си струва. Да обиждаш учителите си не означава, че си революционер от нова епоха, а само - че ти липсват първите 7 години. Ще бъде жалко, ако точно това поколение Y изхаби целия си революционен потенциал, само за да опази статуквото на мизерията. Но всеки има право на такава революция, каквато си направи.
