София. Работата на съдия изпълнителите е като руска рулетка - никога не знаят дали длъжникът ще ги посрещне с мир, или ще извади брадва срещу тях. "Тези хора са прескочили много граници и вътрешни прегради, затова знаем, че трябва да сме готови на всичко, включително и на агресия. Когато човек е изпаднал в страшна нужда и е взел 1000-2000 лв. срещу убийствена лихва от 500-1000 лв. годишно, той може да е готов на всичко". Това разказва Петър Дошев, собственик на софийската колекторска фирма "Спетрака".
"Знам за случай в Банкя, където трима мои колеги отиват при длъжник. Той вади брадва и ги подгонва по двора. Други пък се крият в гората, трети сменят адреси. А четвърти, досущ като в книгите, си правят некролози, за да откажат събирачите на дългове", разказва Дошев. И разказва случай от практиката си. Потърсил длъжника - таксиметров шофьор, който живеел на един адрес с майка си. Бирникът първо поговорил с възрастната жена, после се свързал и с таксиджията. Той обаче се нахвърлил върху изпълнителя: "Нямаш право да идваш вкъщи! Записал съм на камери как заплашваш майка ми, ще ти пратя хора!"
"В повечето случаи казвам директно, че работя за процент от дълга и единствената ми цел е да го събера, а не да мъча хората. Имам случай с таксиметров шофьор - Александър Томов, живее в "Младост" 4. Уредихме на този човек да спре рекета на уличните лихвари, които му прибираха целия дневен оборот. Уредихме да изтегли кредит от финансова къща с нормални лихви", казва Дошев. Той е бивш полицай, във фирмата му също работят предимно бивши служители на МВР. Дошев и колегите му издирват адресите и телефоните на кредитополучателите. Ползват всички достъпни база данни като имотния регистър например.
Посещават на място длъжниците, обясняват им ситуацията и се опитват да направят погасителен план в зависимост от доходите им. Ако не ги открият, лепят съобщения на входната врата.
"Срамът, че съседите ще разберат за дълговете ти, е голям и кара хората да започнат да си плащат", твърди Дошев.
Така действат предимно малките фирми. Те не изкупуват дългове от големите компании, например мобилните оператори, и не могат да водят дела срещу длъжниците. Големите като "Фронтекс" и "Кронос" имат кол центрове и звънят по телефона на длъжниците.
Макар да няма законова база за дейността, колекторските фирми спазват правила. "Не мога да му съобщавам факти, които не отговарят на реалността, не мога да го търся извън времето от 7 часа сутринта до 21 часа вечер, освен ако работи нощни смени и сме се разбрали предварително, че мога да му звъня нощем на работното място", казва Петър Дошев, собственик на "Спетрака". Служителите му имат забрана да използват нецензурни думи, да заплашват със саморазправа, да се опитват да навлязат в личното пространство на длъжниците.
Най-важният метод е убеждението. "Когато тези хора видят, че срещу теб не стоят изроди, дошли да те ограбят, а нормални хора, които се опитват да си вършат работата, двете страни винаги намират диалог", казва бившият полицай.
Той твърди, че работата на подобни малки фирми като неговата е далеч по-ефективна от това да откупваш кредити срещу 10 на сто от номинала им. "Когато големите фирми видят, че този човек няма заплата, на която можеш да наложиш запор, няма имоти - тогава отписват кредита от портфейла си, за да повишат рейтинга си и да могат да теглят нови кредити", казва Петър Дошев.
Не се крийте, за да не плащате и на адвокати
Номерата, които използват длъжниците, за да избегнат финансовото преследване, в повечето случаи не минават, твърдят от колекторските фирми. "Някои от хората, когато биват потърсени за просрочени задължения, започват да избягват контакт с кредитора. В случай че този контакт бъде напълно прекъснат, кредиторът обикновено предприема съдебни действия за събирането на дълга. Тогава започва натрупване на допълнителни разходи върху задължението (съдебни такси, адвокатски хонорари и др. подобни), които в крайна сметка допълнително усложняват финансовото състояние на длъжника. "Наша задача е да помагаме на длъжниците, като постоянно разясняваме, че колкото по-рано се влезе във връзка с кредитора, толкова по-лесно ще бъдат договорени изгодни варианти за плащане, без да се увеличава дългът", обяснява Тихомир Вълчев.
Съветите на специалистите са:
*Не се крийте, ако ви посети събирач на дългове и говорете с него по телефона
* Ако нещата са доста зле, посетете офиса при покана от фирмата колектор
* Не си сменяйте адреса, веднага след регистрацията в общината ще ви намерят
* Колкото по-рано се свържете в колектора, толкова по-малка ще е сумата на трупащите се лихви
* Разкажете честно за финансовото си състояние и заедно обсъдете как може да се издължите
* Настоявайте за максимална отсрочка и за гратисен период, не забравяйте, че събирачите имат интерес да си получат парите. За тях е по-добре това да стане късно, отколкото никога.
Намалява броят на предадените за натиск
Напоследък чувствително намалява броят на длъжниците, предадени на колекторските фирми за събиране на борчовете. Причините са няколко, твърдят експертите. "В последните години банките значително прецизираха критериите си за отпускане на нови кредити в сравнение с времето преди кризата. От друга страна, в несигурната икономическа обстановка, в която се намираме, потребителите се съмняват в сигурността на бъдещите си приходи и подхождат много по-предпазливо към използването на нови кредити. Това води до значителен спад в обема на кредитирането, а то от своя страна - и до намаляване на броя на длъжниците." Това каза за "Стандарт" Тихомир Вълчев, управител на ЕOS-Matrix, един от лидерите сред колекторските фирми. По данни на БНБ кредитирането драстично се е свило в сравнение с предкризисната 2008 г. Лошата новина обаче е, че дори малко на брой и по размери, заемите се връщат все по-трудно и фирмите за събиране на дългове не остават без работа.
Еднакви са проблемите и на длъжниците с по-големи заеми, и тези с по-малки задължения, казва Вълчев. "И едните, и другите имат своите затруднения. Самото понятие "малък дълг" или "голям дълг" е въпрос на субективно възприятие, което зависи от платежоспособността на всеки", пояснява той.
Запор на цялата заплата, ако е по банкова сметка
Само частичен запор върху заплатата на длъжници от съдебен изпълнител разрешава законът. Но практиката показва, че ако трудовото възнаграждение или пенсията се превеждат по банков път по сметка на задлъжнелия, реално запор може да се наложи върху целия доход. Подобни случаи са често срещани, въпреки че в Гражданско-процесуалния кодекс ясно е записано, че част от доходите не могат да бъдат запорирани, за да останат пари на длъжника за прехрана. Ако обаче заплатата се преведе по банкова сметка, по закон вече не е доход по трудов договор, а вземане на титуляра на сметката от банката.
Съдебните изпълнители не знаят в кои банки длъжниците имат сметки и какъв е произходът на парите в тях. Затова най-често, когато събират дълг, изпращат запорно съобщение до всички банки в страната. Това се прави и превантивно - ако длъжникът си открие нова банкова сметка, парите веднага да бъдат блокирани и взети за покриване на дълга. Още по-сложна става ситуацията, ако човек има няколко просрочени задължения, които се събират от двама съдебни изпълнители. Може да се окаже, че част от трудовото възнаграждение е запорирано при работодателя от единия съдебен изпълнител. А вторият е запорирал всичките му банкови сметки. Така в мига, в който останалата част от заплатата постъпи в банката, тя веднага се блокира.
ПРИМЕР
Осъденият длъжник Иван получава заплата от 600 лв., но след удържане на данъци и осигуровки му остават 470 лв. Ако Иван няма деца, съдебният изпълнител може да запорира 1/3 от дохода му. Но ако Иман има деца, които издържа, законът допуска да бъде запорирана само 1/4 от заплатата му. Така Иван има пълното основание да очаква от възнаграждението му да бъдат блокирани 117 лева, а за него да останат 352 лв. Иван обаче ще остане неприятно изненадан, когато се опита да изтегли пари от банковата си сметка, тъй като почти сугурно тя ще бъде запорирана.
Покажете документ за произхода на дохода
Ако заплатата ви бъде запорирана - ситуацията не е безнадеждна, обясняват експерти. "Длъжникът трябва незабавно да отиде при съдебния изпълнител, който му е блокирал сметката, и да представи документ от работодателя, от Националния осигурителен институт (ако става въпрос за пенсии) или пък извлечение от банката, от което да е видно, че сумите по банковата сметка са с произход пенсия или заплата. Тогава съдебният изпълнител ще реагира и ще вдигне запора над сметката", обясни за "Стандарт" Георги Дичев, председател на Контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители. Ако съдебният изпълнител откаже да се съобрази с представените документи, потърпевшите може да сигнализират в Камарата на частните съдебни изпълнители.
"Нека хората веднага да се обадят по телефона в Камарата, тъй като жалбата е процедура, която може да отнеме и няколко месеца", съветва Дичев. По думите му, когато бъдат констатирани подобни проблеми, Камарата веднага пристъпва към наказание.
Съдът решава казуса
Съвсем скоро се очаква Върховният касационен съд да излезе с тълкувателно решение относно казуса със запорирането на цялата работна заплата в случаите, когато тя се превежда на длъжника по банков път. Според източници на "Стандарт" съдът ще постанови, че доходите от труд и пенсия, които се превеждат по банков път, също са несеквестируеми по силата на Гражданско-процесуален кодекс. Неяснота обаче има за начините, по които съдебните изпълнители ще бъдат информирани за произхода на дохода в банковата сметка. Вариантите са или длъжникът, или банката да дава тази информация на съдебния изпълнител. Трябва да се знае, че правилата за несеквестируемост на доходите важат само за получените суми от труд и пенсии.
Това означава, че ако получавате по една сметка заплатата си, а в друга сметка внасяте пари, за да плащате комунални услуги - ток, вода и парно, средствата във втората сметка веднага ще бъдат запорирани. Изходът от тази ситуация е или да се разберете със съдебния изпълнител да не блокира част от сумите в сметката, която се използва за плащане на ток и вода, или да започнете да плащате битовите си сметки в брой.
Закъсват с тока и парното
В сектора на телекомуникациите и на комуналните услуги броят на хората, които не успяват да платят задълженията си навреме, не намалява. Причината за това е, че числото на потребителите на подобен тип услуги не се променя, казват специалистите. За разлика от банковите кредити, които може да решиш и да не теглиш, не може да се лишиш от електричество или течаща вода. В същото време големите сметки там се трупат заради продължителното неплащане и големия брой на хората, които са останали без работа или с намалели доходи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
