На 24 февруари се навършиха 80 години от кончината на първия православен свещеник в Кърджали Георги Стоянов. Той е роден в крумовградското село Аврен през пролетта на 1874. Баща му Стоян, както и по-големите му братя, са зидари. Професията им ги отвежда до различни села, както в района, така и по-далеч - до Беломорието. Георги е най-малкото дете в семейството и отрано показва интерес към учението. Началното си образование получава в родното си село, в училището към църквата "Св. Пророк Илия", а след това с помощта на по-големия си брат учи в Одринското класно екзархийско училище. Завършва го през 1891 г. и в продължение на осем години учителства в Аврен, Манастир, Левка и други села в Свиленградско, разказва неговата правнучка Даниела Коджаманова, която днес е директор на РИМ Кърджали.
При едно от завръщанията си през 1896 г., по време на църковен празник в с. Гугутка, се обявява за присъединяване на църковните общини в региона към Българската екзархия, изготвя прошение и събира подписите на преобладаващата част от православните българи в Аврен, Черничево и региона, които лично депозира.
През 1899 г. Георги Стоянов е ръкоположен за енорийски свещеник в родното си село от Неврокопския митрополит Иларион.
Участва активно в изграждането на революционните комитети
в Аврен и Черничево за подготовка на въстанието през 1903 г.
Комитетът в Аврен отговарял за преминаването на българските чети към Западна Тракия, за пренасянето на тайната поща и за съхранението на част от оръжието, предназначено за селищата в Беломорска Тракия. Така свещеникът попада в полезрението на местните мюсюлмански първенци и съответно на властите.
След погрома на Илинденско-Преображенското въстание, заради революционната си дейност, отец Георги е принуден да напусне родното си село и се премества със семейството си в родния край на съпругата си. До началото на октомври 1912 г. е свещеник в село Левка, Свиленградско. Още при обявяването на Балканската война Георги Стоянов се записва в опълчението. Като полкови свещеник участва в обсадата на Одрин. За изключителни заслуги в боевете при Разлог по време на Междусъюзническата война
е награден с кръст за храброст
Даниела Коджаманова разказва, че от началото на 1914 г. Георги Стоянов се установява в Кърджали като полкови свещеник на 38-ми Одрински полк. Но малката християнска общност няма свой молитвен дом. Една сграда, намираща се на най-високото място в града, е преустроена в малка църква, носеща името "Св.Дух". В нея свещеникът служи и след 1919 г., когато е учредена православната енория, а той е назначен за енорийски свещеник. Още с установяването си в Кърджали отец Георги става един от духовните водачи на кърджалийци.
Работи неуморно за утвърждаването на българския дух в този новоосвободен край на Отечеството, за развитието и модернизацията на града. Личният му авторитет прави съпричастни за реализацията на полезни инициативи представителите на различните етноси в града. Свещеникът е в инициативните комитети за учредяване на читалище "Обединение" и строителството на сградата му, за построяването на сградата на първото светско училище "Отец Паисий", а през 1924 г. участва в създаването на женското дружество "Утеха".
Голямата мечта на отец Георги е изграждането на нов православен храм
Това е особено наложително след заселването в Кърджали на значителен брой бежанци от Беломорска Тракия и Македония.
На 2 декември 1924 г. Кърджалийската община взема решение за строителството на църковна сграда. За председател на строителната комисия е избран отец Георги Стоянов и той започва неуморна работа за събирането на средства. По спомените на кърджалийци старият дядо поп с тефтер в ръка ходел от къща на къща и от дюкян на дюкян и така събраните средства в началото на 1925г. достигнали 860 хил. лв. Със съдействието на всички християни от града и околността православният храм "Св. Георги Победоносец" е завършен и осветен. За огромната работа, извършена от него, Пловдивският митрополит Максим отличава отец Георги Стоянов с офикия "протоиерей".
С това общественополезната дейност на свещеника не свършва. Той учредява фонд за построяване на църква в християнските гробища и друг - за изграждането на доходоносно църковно здание. Негова е инициативата за построяването на църквите в с.Гледка , днес квартал на Кърджали, в Джебел, Момчилград , Крумовград и Ардино. Дейността му се отличава с изключително молитвено и благоговейно богослужение, със строгост, но и уважение не само към енориашите, а към всички хора. Драговитийският епископ Харитон пише за него: "За авторитета и влиянието му в окръга узнах по време на неколкократните ми обиколки в Кърджалийско, до Златоград, Крумовград и Ивайловград и селата в тия околии, в които той ме придружаваше. По време на тия си обиколки изпитах особена радост, доволство и известна гордост, че ме придружава такъв авторитетен свещеник, на когото думата беше закон".
Отец Георги Стоянов завършва кариерата си на Божи служител през 1933 г. с поклонничество до Светите места.
„Земният път на протоиейрей хаджи Георги Стоянов завършва на 24 февруари 1937г. Градът потънал в траур, а всички търговци- българи, турци, арменци и евреи затворили дюкяните си. Погребан е с военни почести източно от апсидата на църквата "Св. Георги Победоносец".
Угасва един възрожденски дух
отива си по думите на ген. Васил Делов "една редка натура ", споделя още неговата правнучка Даниела Коджаманова .
По повод 40 дни от смъртта му е издаден специален паметен брой, в който спомени за него споделят Драговитийския епископ Харитон, полковник Дервингов и ген. Васил Делов.
Отец Георги Стоянов свързва живота си с Неделя Фотева от село Райкова могила, Свиленградско. Имат три деца - Стоян, Кирил и Магдалина, които след завършване на висше образование съответно ветеринарна медицина, финанси и фармация се завръщат и работят Кърджали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
