Осло - градът на викингите в устието на Ло

Кралският замък Акерхус никога не бил превзет от враг

Осло - градът на викингите в устието на Ло | StandartNews.com

Ето че в майското утро на 2013 г. гигантският кораб "Музика" навлиза в дълбокия залив на норвежката столица Осло. Плаваме с часове и аз възстановявам в паметта си щрихи от нейната история. В превод името означава "Устието на Ло". Според историка Снори Стурлусон селището край реката Ло е основано от крал Харалд III в 1048 г., откогато археолозите откриват християнски погребения. Столица то става през 1299 г. при управлението на крал Хакон V Магнусон. Тогава се засилват връзките с търговския съюз Ханза и населението достига 3500 души. Зад крепостните стени се намират 9 църкви, болница, 400 къщи на търговци и занаятчии, а над тях доминират кралският замък Акерхус и епископският дворец.

Постройките са от дърво и пожарите са чести. През 1624 г. огънят бушува 3 дни и принуждава управляващият тогава датски крал Кристиан IV да изсели жителите. Той строи града на ново място и вече в традициите на Ренесанса с широки улици, ясна планировка и изцяло каменни сгради. Чак до началото на ХХ в. селището носи името на този владетел - Кристиания. Днес са оцелели останки от къщите на средновековния квартал Гемлебюен, наричан "Скандинавския Помпей".

Круизерът акостира точно под стените на кралския замък Акерхус. Преди да вляза в него, първо тръгвам на обиколка с автобус по улиците на Осло. Заради царящото тук невероятно спокойствие, често наричат града най-скучната европейска столица. Минавам по главната улица "Карл Юхан", където са всички представителни сгради - катедралата, парламента (Стортинг), университета и Националния театър. Народното събрание е създадено по проект на шведския архитект Емил Ланглет през 1866 г. При немската окупация на Норвегия в 1940 г. там се настанява администрацията на райхкомисаря Йозеф Требовен. Не по-малко интересен е Кралският дворец, издигнат при крал Карл III през 1849 г. Ограден с великолепен парк, и днес той е официална резиденция на норвежките монарси.

Не пропускам и прочутия парк на световноизвестния скулптор Густав Вигелан с неговите 212 композиции с около 600 фигури от бронз, гранит и ковано желязо.

След като разглеждам музеите, се насочвам към замъка Акерхус. Заедно с крепостта Тьонсберг, той е най-силната цитадела в Скандинавия, която никога не е превземана със сила. Според легендата твърдината е издигната от Хакон Магнусон, заради нападението на разбунтувалия се дворянин Арл Ерлингсон от Сарпсборг. Акерхус е първата крепост в Норвегия, построена изцяло от камък и тухла.

Първата си обсада замъкът издържа още в 1308 г., когато шведският херцог Ерик Сьодерманланд го атакува заедно с някои норвежки велможи. Нападателите са разбити от отрядите на местните селяни, но през 1449 г. водените от крал Карл Кнутсон Бунде шведи отново са край Акерхус. Само в 1502 г. замъка е обсаден на два пъти - първо от норвежката знат, а после - от шотландски наемници на служба при датския крал. През 1716 г. великият крал Карл Хтт превзема Осло, но 3000 защитници удържат Акерхус и после изтласкват шведите от Норвегия.

Още в 1645 г. Норвегия е принудена да отстъпи на Швеция редица свои провинции. Вследствие изменението на границите Акерхус добива все по-голямо значение. Това и масовото навлизане на артилерията налагат замъкът да бъде модернизиран и допълнително защитен. Той е разширен, а наоколо са изградени бастиони и ровове. За да се финансират строителните работи целия район е обложен с допълнителни данъци.

Местното население, включително и жените, пък е задължено да работи на строежа.

В крайна сметка крепостта добива елегантен ренесансов облик. Освен военните функции като кралски замък Акерхус изпълнява и представителни задължения като честване на монарсите и срещи на съсловията.

През ХVIII в. крепостта започва да губи значение и към 1750 г. е смятана за безвъзвратно остаряла във военно отношение. След сключването на унията с Швеция тя напълно е изоставена и жителите на Осло започват да събарят стените й. Извадените камъни се използват за строеж на стремително развиващия се Осло. Акерхус е заплашен от пълно унищожение. За щастие в края на ХIХ в. разбират неговото огромно културно значение за норвежката история. Започват реставрационни дейности, продължили цели шест десетилетия. Разгарят се горещи спорове в какъв стил да бъде възстановен Акерхус. Те завършват с компромис и в сегашния облик на замъка са застъпени всички епохи от миналото му.

През Втората световна война в Акерхус се разполагат страшните части на Гестапо. Тук са затворени редица борци против немските окупатори, а през 1945 г. на територията на замъка са разстреляни 42 души. Някои от тях са екзекутирани заради атентата срещу шефа на полицията Карл Мартинсен. След освобождението пък последните дни преди разстрела си в Акерхус прекарва премиера на марионетното прохитлеристко правителство Видкун Квислинг.

През 1947 г. във връзка със 75-годишнината на крал Хакон VII в замъка се появява зала за официални тържества. В подземието на южното крило е направен параклис, в която после полагат тленните останки на владетеля, кралица Мод и принцеса Марта. Едно от най-значимите събития в новата история на Акерхус се случва през 1989 г. Тогава в двора на замъка служи меса лично папа Йоан Павел тт при посещението си в Осло.Точно по тези славни места се разхождам цял час преди да се кача на "Музика" за да продължим пътя си към съседна Дания.

На кормилото на кораба на Амундсен

В един от най-интересните музеи на Осло се пази кораба "Фрам". Той е създаден през 1892 г. по проект на прочутия изследовател Фритьоф Нансен. Забележително в кораба е яйцевидното дъно, не позволяващо да бъде смачкан при натиска на полярните ледове. "Фрам" участва в 3 арктически експедиции. Четвърт век по-късно друг велик норвежки пътешественик, Руал Амундсен, достига с него до бреговете на Антарктида, откъдето със ски пръв покорява Южния полюс.

Салът на Тур Хейердал

Друг музей пък е посветен на още един голям норвежец. Тур Хейердал извършва едни от най-интересните пътешествия през втората половина на ХХ в. В специалната зала се пази сала "Кон-Тики", с който той прекосява Тихия океан през 1947 г. В друго помещение е експонирана папирусната лодка "Ра-II", преодоляла през 1970 г. разстоянието между Мароко и Барбадос.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай