Спектакълът "Рибарят и неговата душа" ще събере сто души на една сцена
Когато зад една идея застанат хора достатъчно запленени от нея, и то талантливи и луди, няма как тя да не види бял свят. Дори ако трябва сцената да се превърне в дъно на море. Нещо такова ще се случи на 19 май в зала 1 на НДК. "Рибарят и неговата душа" буни от година сънищата на повече от сто души, решили да направят от изящния разказ рок опера.
Ани Топалова е вдъхновител, автор на либретото и режисьор на спектакъла. Тя казва, че идеята всъщност й е била подсказана свише, много от високо. Веднага приела заръката на божия глас, защото, в интерес на истината, историята на Оскар Уайлд за влюбения рибар била сред любимите й четива от дете.
По него време бъдещата артистка много си падала по театъра. Учила в школата на Симеон Алексиев в родния си Пловдив. Още като ученичка имала късмета да се качи на сцената заедно с истински артисти. Играли "Женитба" от Гогол. И докато отпред всичко изглеждало приказно, това, което видяла зад кулисите, истински я уплашило. Там царете, придворните, дори благородниците с изискани жестове, които рецитирали Шекспир, изглеждали мизерно, пиели евтино вино и се карали. Това я ужасило и предопределило следващите й действия: Ще бяга. Къде? Разбира се, колкото може по-далеч от сцената. Ще учи икономика. Науката, която на пръв поглед й изглеждала точна, ясна и спокойна обаче, се оказала още по-страшна. Ана бързо се върнала в театъра, изучила се в НАТФИЗ. Взела шесто място на един "Мюзик айдъл" (от тогава не гледа телевизия) и изиграла няколко главни роли в музикалния театър. За Мария Магдалена от "Исус Христос суперстар" и Луиза от "Зоро" на режисьора Бойко Илиев получава достатъчно похвали. Още повече че втората роля печели с конкурс двадесет дни, след като е родила малката Лора.
Тъй като рибарят вечер след вечер упорито не й давал да спи, Ана сяда и за седмица нахвърля либретото. После написва стиховете на песните и отива при Минко Ламбрев. В днешно време големите работи в изкуството се правят или с много пари, или с добри приятели. В конкретния случай пари нямало, а композиторът въобще не отворил дума на тази тема. Режисьорката чула "Песента на душата" и била очарована.
За отрицателно време Минко написва 135 минути музика
и може да се каже, че бъдещият спектакъл има, ако не фасада, то поне основи.
Ненчо Балабанов още не подозира, че скоро някакви си "Две капки вода" ще го направят суперстар, когато е избран за ролята на рибаря. Весела Бонева пък признава, че цял живот е мечтала да бъде русалка. Мариана Попова със сложния си характер и мощен глас явно е родена за Магьосницата. Стефан Владимиров, оперен певец и саксофонист, облича расото на Отеца. Само Димо Алексиев единствен няма да пее. Той е разказвачът, самият Оскар Уайлд. Да не забравим и Амалия Ненова - Душата. На диригентския пулт е един шестдесетгодишен юбиляр и баща на композитора - Кирил Ламбрев.
Това е само една малка част от екипа. Защото освен рибари и русалки на сцената ще бъде хорът "Аве музика" с ръководител Таня Никлева, балерините на хореографката Боряна Съчанова, а в оркестрината поне шестдесет виртуозни музиканти от класическата формация "Симфониета" и голям бенд, които ще редуват рок и класика. Така че около рибарят ще "щъкат" общо сто артисти. Към тях трябва да добавим хората от мултимедията и, разбира се, от ателието на Кремена Халваджиан, която дни наред не изпуска иглите, за да измайстори навреме сложните костюми.
Ако кажем, че всичките тези талантливи хора доста ще забогатеят покрай този спектакъл, откровено ще излъжем. Известно е, че богати рибари няма. Онези, които мислеха повече за пари, се отказаха още преди началото. Други пък се уплашиха от сложността на задачата и също си плюха на петите.
Останаха тези, които приеха да се потят къртовски
за да участват в нещо, което България още не е виждала. На всичкото отгоре Стоян Тончев, поет и музикант, преведе текста и на английски. Странна работа. Един път Оскар Уайлд прозвучава на български, а после обратно. Луда работа даже. И добре че има ненормални да я вършат. Да не говорим за тези от дублиращия състав, които може никога да не станат рибари, русалки и магьоснички, но репетират наравно с останалите. Казват че така трупали опит и за нищо не съжаляват.
Това е невероятен спектакъл, в който музиката, балетът, текстът, артистите са на световно ниво, казва Ана Топалова. И добавя: Благодарим на малцината приятели, които ни помагат, но истината е, че ние си плащаме, за да играем. Въпреки това никак не съжаляваме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
