Наш студент прекоси Европа с колело за 25 дни

Перник. Български студент успя да прекоси Европа с въртене на педали. Владимир Симов превзе хиляди километри от Лондон до родния Перник само за 25 дни.

27-годишният младеж се запалил по приключенските пътешествия от българския претендент за "Оскар" "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Гледал филма, харесало му как дядо и внук се връщат от чужбина у дома с колело. Казал си "Така е супер да пътуваш!" и още миналото лято постегнал велосипеда си и тръгнал по провинциите на Стария континент. Първия тур скрил от родителите си, за да не се притесняват. Това лято обаче не издържал и им казал, че си идва отново на две колела.

"Няма такова усещане. Хем оставаш сам със себе си, хем срещаш безброй непознати", хвали новия си транспорт Влади. Младият мъж не крие, че се сблъсква с доста несгоди и върти педали дори с висока температура от грип, но е категоричен, че цената си заслужава. Миналото лято издържал до Загреб и си хванал влака, защото бързал да се прибере в Перник. Тази година обаче не е пропуснал нито километър от трасето да се смени с трен или рейс.
Влади записва тази есен геология в столицата на Уелс - Кардиф. На 27 г. решава тотално да си смени професията. Досега учел бизнес администрация в Лондон. Взел си всички изпити, но на финала

се ужасил, че ще бачка затворен в офис

и побързал да намери спасение. Открил го в детската си мечта. Още от хлапак перничанинът инатливо събирал всякакви камъни и ги изсипвал в стаята си, въпреки че майка му периодично ги изхвърляла. С годините обаче престанал да гледа само в земята и вдигнал взор за големия свят. Затова обича колелото - натоварваш мускулите, но очите ти остават свободни за всичко около теб. "Качвам се на седалката, изключвам телефона и се чувствам супер", нахъсва се младежът.
Първата си еврообиколка подготвил след студентската лятна сесия през 2011 г. Тогава се сдобил с колело хибрид, което хем се кара в града, хем се движи като планински бегач. Потеглил с много мерак

но закъсал още във Франция

Чевръсто изминал северната част на държавата, но видял доста зор в планината. За да помни прощапалника си на новак, го обрулил насрещен вятър - едва помръдвал с велосипеда. Тогава носел и 32-килограмови дисаги. Затова не издържал и в Сърбия хванал влака. Тази година обаче турът му минал без премеждия и вече с отлична подготовка. Яхнал от Лондон спийд байк, който е само за пътища. С такива се състезават колоездачите от Тур дьо Франс. Намалил и багажа с 10 кила, за да му е по-леко. Вече казал и на родителите си, че си тръгва на две колела. Миналото лято скрил, за да се притеснява майка му. Все я

лъжел, че е у приятели в Европа

Използвал за прикритие свой другар от Швейцария. Разказва, че младежът се казва Иво, а брат му пък е Лъчо. Не че имат български корен. Просто родителите им често ходели в Хърватия, там чули имената, харесали ги и кръстили с тях синовете си. Единствената връзка на Влади със семейството е скайпа. Всеки петък гледа да намери кафене с интернет, за да ги чуе. Най-вече, за да успокои майка си. Вече като стрелян заек, перничанинът избрал нов маршрут към дома. Вместо през Ламанша, той се отправил към пристанищния град Харуидж и с ферибот се прехвърлил в Холандия. Джиткал колелото на равно там с 30 км/ч. В Амстердам подменил някои части на велосипеда и през Германия, Унгария и Сърбия. Единственото изпитание било здравословно, защото лепнал грип. Наложило се да върти педали с висока температура, но надвил болестта с пренебрежение. Акостирал на ГКПП Стрезимировци край Трън. Там

митничарите го приели като луд гидия

и се втрещили, като разбрали, че им е и земляк.
"Не мога да карам по аутобаните, затова използвам провинцията. На село навсякъде е по-спокойно. Движението не е натоварено, хората са много мили и гостоприемни. В Германия ми правеха закуска и ме черпеха с кафе и чай. Там и крадци няма като в големите градове", разказва Влади. Ограбили го само веднъж - в Сърбия. Взели му фенерчето и часовника. Това обаче никак не го е стреснало. Вечер

заспивал без притеснение в палатката си

Бил и добре подготвен - чисто нов киндъл. В електронното устройство успял да побере десетки любими книги и да си ги чете вечер преди заспиване.
"За шофьорите казват, че като им влезе бензин в кръвта, отърване няма. За мен така е с колелото", твърди перничанинът. Той вече пое отново към британската земя, но този път не за приключение, а за да заляга над учебниците в новия си университет. Затова и за по-бързо хванал самолета. Там освен, че учи, и работи, за да се издържа. Бил е готвач в ресторант, разнасял е пици, сега пак ще търси нещо приятно за джобните си и за семестриалните такси. За догодина е категоричен - отново яхва колелото към дома.