Запомниха го с първата чистка на МВР и избора на Филчев за главен прокурор
Йордан Соколов остана верен докрай на Командира и "здравите сили" в десницата
Днес ни напусна едно от емблематичните лица на прехода - Йордан Соколов. Бившият шеф на парламента и вътрешен министър бе една от фигурите, белязали преломния момент в най-новата ни история с всичките си прекършени мечти и човешки заблуди. 83-годишният син таран бе юрист четвърто поколение. Баща му е бил съдия и прокурор във Върховния административен съд през 1938 г. Самият той се дипломира в правния факултет на Софийския университет и започва работа в Столичния арбитраж в годината на Априлския пленум - 1956 г. До падането на комунистическия режим той се препитава мирно и тихо с адвокатската си професия. На политическата сцена го изтласкват промени и във водовъртежа на събитията той
се присъединява към Клубовете за демокрация
- едно от парченцата на пъзела СДС и впоследствие към юридическия екип на прясно избрания през 1990 г. първи демократичен президент - д-р Желю Желев. При приемането на конституцията Соколов се присъединява към крилото на 39-имата бойкотиращи в парламента. От той момент нататък при всички поврати той винаги взима страната на "здравите сили". Става министър на вътрешните работи в първия син кабинет на Филип Димитров. Правителството бе наситено с членове на юридическата колегия, поради което често го наричаха "Втори адвокатски колектив". Името му е свързано с най-масовата чистка във вътрешното ведомство -
уволнени са или напускат доброволно близо 5000 души
"Една много голяма част от тях бяха уволнени от мен именно като служители на ДС, без това да го обявявам, защото аз не можех да приема, че без изключение всички ръководни постове в МВР заварих заети от бивши служители на ДС", обясни години по-късно той. Опозицията тогава го обвини, че масовите уволнения са обезглавили системата на националната сигурност и са отворили терен за развитие пред изграждащата се организирана престъпност. Кабинетът "Филип Димитров" падна безславно - след като се появиха сини мравки в парламента, които излязоха в опозиция, а доверието от изпълнителната власт последователно свалиха президентът Желев на т.нар. Боянски ливади и коалиционният партньор ДПС. Йордан Соколов изкара един мандат в опозиция, където се очерта като един от най-опитните юридически играчи в синята група. Затова след падането на Виденов и триумфа на СДС през 1997 г. той
стана председател на парламента
и един от най-доверените и верни докрай хора на Иван Костов. Печатът на Соколов стои под някои от най-критикуваните съдебни реформи - неколкократната смяна на Висшия съдебен съвет и кадруване в системата. Маневрите по декомунизация така и не дадоха необходимото качество на правосъдието, а за капак през 1999 г. лично той препоръча за главен прокурор да бъде избран Никола Филчев. Година по-късно обвинител номер 1 разбра, че го подслушват у дома, и обяви война на върхушката на СДС. Ръководеният от Соколов 38-и парламент се захвана с няколко задачи, като първата беше да имплантира европейското законодателство у нас. По това време беше отменено смъртното наказание и бе ратифицирана рамковата конвенция за правата на малцинствата с широк консенсус. Самият Соколов оглави парламентарната комисия "Антимафия", на която се възлагаха големи надежди - да разследва банковата и зърнената криза, да разобличи кредитните милионери и да върне ограбените от трезорите пари. Нищо подобно не се случи въпреки гръмките обещания във всички посоки. Парламентарният шеф беше един от първите, който тръгна на битка срещу гласуването с чужди карти, но не успя в усилията си да изкорени този вреден депутатски навик. Аргументацията от трибуната му беше точна и добре поставена, въпреки че на моменти премина мярката с високомерието към опозицията и опити да бъдат озаптени ведомствените репортери. Сокола остана вярна опора на Командира при всички перипетии в мандата 1997-2001 г. - отцепването на групата на Христо Бисеров, минаването на ДПС в опозиция и накрая - загубата на изборите от НДСВ. Опитният юрист, шлифовал се на върховете на властта, изигра още един парламентарен сезон в опозиция. При синия разкол през 2003 г. той последва Костов и се включи в новата му партия ДСБ и оглави Вътрешнопартийния арбитраж. Оттогава Соколов започва плавно да се оттегля от политическия живот. През последните години той активно коментираше политическите процеси отстрани и се изяви като радетел, първо, за сформирането на Реформаторския блок, а впоследствие - за сформирането на коалиция с ГЕРБ.
Син на времето си, Йордан Соколов заставаше начело на най-решителните промени, чиито плодове днес бере разочарованото общество. Показателно за неговата дейност е, че днес и политиците от историческия противник БСП си спомниха за него с думи на уважение.
Депутатите го почетоха с минута мълчание
Депутатите почетоха с минута мълчание паметта на Йордан Соколов. За трагичната вест съобщи Цецка Цачева от парламентарната трибуна. "Напусна ни Йордан Соколов - голям български политик и държавник, който се посвети на утвърждаването на демократичните ценности и благоденствието на страната ни", каза Цачева. "Ще го запомним като един от мъдрите политици на прехода, като следвал своите принципи и морал. Приносът му за европейския път на България винаги ще бъде почитан", допълни още тя. По неин призив депутатите почетоха неговата памет с едноминутно мълчание. "Аз съм разстроен, защото моята политическа кариера е свързана с Йордан Соколов и съм дълбоко опечален. Той беше аристократ по дух, по възпитание, блестящ юрист, човек и непоколебим демократ", заяви депутатът от ДСБ Атанас Атанасов. От името на социалистите зам.-шефът на БСП Янаки Стоилов изрази съболезнования. "Искам да изразя почит към паметта на Йордан Соколов от името на БСП. Ние бяхме политически опоненти в години, през които думата политика имаше повече съдържание, отколкото днес", подчерта Стоилов. Говорителят на БСП Атанас Мерджанов посочи, че покойният син политик е бил изключително стриктен по отношение на спазването на законите и правилника и е умеел да всява респект както сред своите съмишленици, така и сред опозицията.
Поклонението ще е в неделя
Йордан Соколов си отиде от скоротечен рак, който лекарите му открили само преди 3 месеца.
Става въпрос за форма на левкемия. До този момент бившият шеф на парламента нямал сериозни здравословни проблеми.
Поклонението пред тленните останки на Йордан Соколов ще се състои на 28 февруари 2016 г. /неделя/ от 11.00 часа в зала "Света София" в сградата на Народното събрание на пл. "Княз Александър т " 1.
Едно към едно
За червения враг
По-лошото е, че БСП не можа да извади нови виждания. Тя няма алтернативи и затова си служи с тотално отричане на всичко постигнато. Дори на неща, които западноевропейските политици признават като наш успех. Те например се възхищават по начина, по който се справихме с инфлацията и установихме финансовата стабилност след срива на банковата и финансовата система. Оценяват факта, че за пръв път от 1989 г. насам през м.г. имахме прираст на БВП, че вече трета финансова година ще завършим с превишение на бюджетните приходи над заплануваните. Да не говорим за петкратното увеличение на валутния резерв и т.н.
За борбата с корупцията
Така или иначе ние отговаряме за корупцията. И ще се борим срещу нея. Но тези приказки, че министър взимал 10%... Как един случай досега не се доказа? Че за еди-кого си имало съмнение, защото работел в министерство, което има отношение било към приватизация, било към някаква друга икономическа дейност... Това са несъстоятелни неща.
За слабите резултати на СДС на местните избори през 1999 г.
Дали става дума за отчаяние от трудностите, които не могат да бъдат преодолени само за две години и половина? Дали някъде нашите кандидати не са били най-добрите? Загубените от нас гласове не се преляха към нашите опоненти и предстои много работа, за да убедим тези хора да гласуват на следващите избори. Очевидно е, че трябва да се научим повече да обясняваме реформата, защото нямаме друга алтернатива, освен да я завършим. Най-мъчителната част - закриване и преструктуриране на губещите предприятия, реформа в армията, здравеопазването, образованието.
Поради популизъм нито една политическа сила досега не успя да го направи. Затова цената на забавянето беше толкова жестока. Но ако сега се уплашим и спрем, ще платим още по-висока цена - като държава, като народ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
