Пазен от масонска ложа дневник, в който са описани скритите съкровища на Третия райх, вече е публикуван, съобщи Daily Mail. Става въпрос за
личния дневник на високопоставения хитлеристки офицер Егон Оленхауер (Egon Ollenhauer), в който се твърди че фюрерът му е заповядал да скрие 260 камиона, пълни със съкровища на 11 места на територията на Полша, така че съветските войски да не могат да достигнат до тях.
Отбелязва се, че Оленхауер е ключова фигура в тази операция, той действа като посредник между нацистите и местните аристократи, които се опитват да защитят ценностите си от Съветския съюз.
Така в едно от скривалищата са съхранени около 28 тона злато, а в някои други трезори има златни монети, медали, бижута и други ценности. В едно са скрити 47 произведения на изкуството, откраднати във Франция, включително работи на Ботичели, Рубенс, Караваджо, Моне, Рафаел и Рембранд.
Представител на фондация Schlesische Brucke, която в момента притежава дневника, Роман Фурманяк, каза, че архивите на германския офицер са били държани в продължение на десетилетия в масонската ложа в германския град Кведлинбург.
„Сега публикуваме информация за дневника, защото искахме да изчакаме момента, когато няма да има хора, които да може да се свържат със събития, особено персонала на Waffen SS”, добави той.
Представителят на Schlesische Brucke отбеляза, че дневникът е автентичен, това е потвърдено от пет германски образователни институции, включително Факултета по история на изкуството в Гьотингенския университет „Георг-Август”.
Сега фондацията разследва местата, посочени в дневника, и се опитва да разбере дали споменатите скривалища са оцелели.
Едно от описаните хранилища е на дъното на езерото, а другото е в тайна стая между стените на един от полските дворци, третият е в дълбок кладенец в парк.
За укритите съкровища на Третия райх отдавна се носят всевъзможни версии. През юни 2017 г. в германската провинция Тюрингия археолози започнаха да правят разкопки в търсене на мястото, където е заровена Кехлибарената стая. Според вестник Thuringer Allgemeine, учените работят в подножието на планината Конштайн, близо до град Нордхаузен, където преди е бил разположен секретен подземен завод на хитлеристите.
Историята на Кехлибарената стая започва през 1716 г. , когато пруският владетел Фридрих Вилхелм I подарява на руския император Петър стая, проектирана от най-добрите барокови пруски архитекти и скулптури, украсена с кехлибар и злато. По-късно тя ще бъде наречена Осмото чудо на света заради поразителната си красота.
Към края на 18 в. тя е превърната в разкошна стая с площ от около 100 кв. м, грееща в шест тона на кехлибара, със златни листа и полускъпоценни камъни. Историци и ювелири продължават да обсъждат приблизителната стойност на Кехлибарената стая и оценките тръгват от $142 млн. до над $500 милиона.
Екатерина Велика слага стаята в лятната си резиденция – Екатерининския дворец, разположен в Царское село (сега град Пушкин, на 30 км южно от Санкт Петербург). През 1941 г. след началото на Втората световна война нахлулите германски войски разглобяват стаята и я пренасят в днешния
Калининград (немския Кьонигсберг), но след 1945 г. следите й се губят.
През 2016 году полски учени издирват в продължение на месеци т. нар. "златен влак на Хитлер". Става въпрос за бронирана композиция от локомотив и вагони, с обща дължина 150 метра, с която е превозвана злато. За последно влакът е потеглил от крепостта Бреслау (днешния полски град Вроцлав) след което за него не се знае нищо повече. Предполага се, че той е затрупан в някой от тунелите, които са разрушени при бомбардировките и повече не са възстановени.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
