Челопек. Повече от век врачанското село Челопек държи два рекорда, които май не са подобрявани от конкуренцията. Никой не може да го стигне по брой на магарета. "Земята, дървата и ливадите ни са по чукарите, а дотам се стига само с магарешка тяга." Така балканджиите, които гледат света отвисоко, обясняват страстта си към дългоухите помощници. С нуждата от високопроходима жива сила съселяните на земеделския министър Мирослав Найденов оправдават и пълното си пренебрежение към селскостопанската техника.
В селото има само едно тракторче, но за сметка на това във всеки двор реват поне едно-две магарета. "Инатливи са като стопаните си, но са и държеливи като тях", шегува се кметът Гриша Григоров. Никой не може да стигне планинците и по видове ракия. Това е вторият им рекорд. Не я варят само от магарешки трън, но се правят опити. Каманярката, както наричат ракийката те, лекува душите им. Магарешкото мляко пък е илач за тялото. Сладката бяла течност, когато се пие сурова, спасява от всякакви гръдни болести, тя е изпитан лек за кашлиците и астмата.
"Как не се е сетил Тотю Младенов да ни задължи да назначаваме магаретата си на трудов договор", подмята Иванка Тошева. Според нея челопешките добичета всеки ден си изкарват надницата, че и отгоре. Полагат им се дори добавки за извънреден труд в почивните дни и удължено работно време - подсказва тя на социалния министър с врачански корен. Дългогодишната секретарка на кметството тъкмо се връща от лозето с две четирикраки Петранки - майка и 3-месечната й дъщеря. Магарицата цял следобед е теглила тесачка между главините, а малката била плътно до нея - да суче, но и да види какво я чака като порасне. А това, че е дама, няма да я спаси от всякаква ангария. Ще трябва да оре, да тегли каручката по баирите и да я връща пълна с току-що окосено сено. А пък застудее ли, маршрутът й ще стига до горите високо в Балкана, откъдето ще слиза с товар от дърва. Докато стопанката си хортува на мегдана, голямата Петранка успя да "помете" фасовете и обелките от семки, с които местни тийнейджъри бяха "облагородили" мегдана. "Ние тук нямаме нужда от комунална фирма", убедена е Иванка Тошева. Магаретата в Челопек се справят отлично с ролята на хигиенисти, докато се хранят. Те ядат буквално всичко. А за хартия умират. По тази причина не е имало нужда кметът да заплашва с глоби партиите, които не са си свалили предизборната агитация след вота. Шарените лъскави плакати с политици са им любимите мезета. Не се мръщят и на некролозите, с което се обяснява фактът, че тъжни помени в селото не се забелязват, макар че камбаната в храма "Св. Димитър" все пак от време на време бие и на умряло.
По отношение на магарешкия труд класово разделение в Челопек няма. Но в менюто на работливците - има. Юри, единственият черен представител на уважаемия животински вид, има късмет в порциона му да е включен и десерт. Стопанинът му Николай Василев също е имал късмет да натрупа стажа си в силните години на "Химко" и да подслажда старините си с добра пенсия. Затова добавя към дажбите на Юри шоколадови, ментови и кръц-кръц бонбончета. Юри и събратът му с контрастната бяла окраска Величко са единствените магарета в селото, на които се предлага и алкохол. Но не твърд, а биричка - в умерени дози.
Всъщност питиета, различни от ракията, местните слагат на масата само когато имат гости. За асортимент. Те самите не признават друг алкохол освен пърцуцата и единственият им страх е тя да не свърши. Затова взимат мерки. Във всяка къща има казан, в който се вари огнена вода за собствена употреба и от всичко, което расте наоколо. Важното е да не е слаба и да отговаря на съдържанието на думата каманярка. Май само в Челопек може да се пие ракия от рози, бъз, акация, ягоди, дуди, малини, мушмули, дюли, къпини, дренки, че и от картофи, жито, тиквички и краставици.
По всеобщото мнение в Челопек ракийката лекува от ядове и сближава. "Селото ни е много задружно - и около трапезата, и когато трябва да се свърши нещо", гордее се кметът Гриша Григоров. Местните хора умеят да се веселят. По празници се вият хора и планината ехти от песни. Редят се богати софри, на които не липсват пържоли, кюфтета и луканки от магарешко месо - най-чистото според тях. Булките пекат питки на гьоз, чукат лютики и пълнят чушки с боб. Местният деликатес, който е популярен с диалектното си име бел маж, пък е истински реверанс към силния пол, защото се прави трудно. За да приготвят този десерт, жените с часове пържат на тих огън меко сирене, прибавят му захар и го сервират. Имало и други тънкости и добавки, но те си остават една голяма женска челопешка тайна.
Но не са тайна, а направо са за завиждане отношенията на хората в делниците. "За разлика от комшиите в съседното село Паволче, които са като единаци, ние много си помагаме" - издава баба. Ако някой си строи къща - веднага се намират доброволци да носят хоросана. Задружно цепят дърва, берат царевица, пренасят покъщнини. Така с общи усилия са направени църквата, къщата на Баба Илийца, екопътеката, заслонът в местността Погледец, където Вазов е писал стихове.
Сега на дневен ред е Лувърът на занаятчиите, за който планинците си мечтаят. А министърът на културата Вежди Рашидов им го обещал преди две години. Той пристигнал за изложение на майстори на тъкани, плетива, керамика, дърворезби и ковани изделия, което се провежда всяка пролет в селото. Видял и започнатата още преди трийсет години, но все още недостроена сграда в центъра. Министърът сам предложил тя да се използва за постоянна експозиция на занаятите. В Челопек се надяват Рашидов да си удържи на думата. Канят се да му напомнят за обещанието и чрез своя си човек Мирослав Найденов. Признават, че виждат често земеделския министър в селото. Къщата му е в покрайнините, в нея по-често са съпругата и малката му дъщеря, а той отскача, когато е свободен. "Добро е момчето, но досега не сме го молили за нищо, за да не му навредим" - споделят съселяните му. Въпреки това те вече смятат да му кажат малко да "побутне" колегата си Рашидов, за да се осъществи мечтата им.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
