Четвъртък,

Ленин е германският коз срещу Антантата

От: Failed to load user -
Ленин е германският коз срещу Антантата
A
A
A

Болшевиките вадят Русия от играта, но 2 млн. американски войници обръщат войната

Тези дни се навършват 100 г. от началото на Първата световна война. На Запад все още я наричат "Голямата", или "Великата" война. Именно нея, а не - Втората световна, независимо от далеч по-големите жертви и разрушения, която тя причини. На пръв поглед тази "Велика война" ни изглежда твърде избледняла на фона на днешния ден. Но пламналият на 1 август 1914 г. световен пожар предопредели цялата история на ХХ век. А отделни "въгленчета" тлеят и днес, което с особена сила важи за Източна Европа, Балканите и България.

През тази седмица в. "Стандарт" ще ви припомни защо и как започна Първата световна, ще се опита да надникне в тайните ходове на дипломацията, да покаже кошмара на големите сражения, да почете главните актьори в кървавата драма и да посочи мястото на България в нея. И не последно място, да сложи на дневен ред уроците, които "Великата война" ни даде, и век по-късно изглежда сме забравили.

На третата година от началото на войната всички воюващи нации имат чувството, че кошмарът няма да свърши никога. Фронтовите линии практически не мърдат. Офанзивата на Антантата на Западния фронт при Сома през 1916 година трае почти пет месеца. Резултатът - 18 км пробив, въпреки че в атаките участват за пръв път и танкове. Цената - 1,3 млн. убити от двете страни. В сравнение с тази безсмислена касапница настъплението на руснаците на Източния фронт начело с талантливия генерал Брусилов е наистина ефектно - завзета е почти цяла Галиция (Западна Украйна), тогава част от империята на Хабсбургите.

Но и най талантливият генерал не може да спаси неспасяемото. Разложeнието в руския царски двор е пълно. Слабохарактерният Николай II е изцяло под влиянието на жена си, а тя самата - по това на знаменития "старец" Григорий Распутин, самозван пророк, не лишен наистина от дарби на екстрасенс. Поне така се обясняваше случилото се през 1917 г. в Русия.

Но разигралата се в огромната страна драма не може да се обясни само с по френски изящното, но лекомислено "Шерше ла фам". Още повече че въпросният Распутин е убит от заговорници на 30 декември 1916 г.

Великата славянска империя представлява истински възел от противоречия - между силите на самодържавието и новата буржоазна класа, между дворяните земевладелци и селячеството, между работници и работодатели, между 43 процента православни "великоруси" и останалите 57 на сто "иноверни" и "инородни" поданици на империята. Впрочем, на последния проблем всички сме свидетели и в момента.

Днес дебатите в Русия относно Февруарската революция през 1917 г. продължават с пълна сила. Едни я обясняват все още единствено с класовата борба. Други - с активните действия на немското командване, което лично в лицето на фелдмаршал Ерих фон Лудендорф и шефът на военното разузнаване полковник Валтер Николай осигуряват преминаването на Ленин през Германия до неутрална Швеция, а от там в Русия, където да оглави похода на болшевиките към властта и да изкара източния враг от войната. За трети, разбира се, и февруарският, и болшевишкият преврат са част от "световната юдомасонска конспирация".

Всеки има своя истина за победилия по време на Първата световна война политически експеримент. Но факт е, че през февруари 1917 г. цар Николай е свален от власт не от въстаналия народ, а от собствените си генерали. Които почти всички ще загинат в последвалата Гражданска война.

Вярно е и това, че завзелите властта на 7 ноември 1917 г. болшевики начело с Ленин изпълняват своите обещания, поети пред германците. С уговорката, ако наистина е имало такива. Така се стига до сключения в Брест-Литовск сепаративен мир на Русия с Централните сили. Или по-точно болшевиките капитулират пред тях - включително и пред България, изоставайки Прибалтика, Белорусия и Украйна. След четвърт век ще стане обратното, но и през 1918 г. тази руска капитулация трае само осем месеца. Немците наистина получават глътка въздух, но вече не могат да обърнат хода на войната, въпреки че през май 1918-а техните войски отново са на 70 км от Париж, и "Дебелата Берта" пак го обстрелва със своите снаряди от по един тон. САЩ са влезли във войната през април 1917 г. и към есента на 1918 г. на Западния фронт има вече 2 милиона американски войници, командвани от генерал Пършинг. Колкото и да са неопитни и набързо обучени янките, количеството си е количество, а и са отлично въоръжени. Под върховното командване на френския маршал Фернан Фош на 18 юли 1918 г. Антантата минава в общо настъпление. На 8 август немската отбрана е пробита, а на 8 септември съглашенците достигат до границата с Германия.

Рухват и съюзниците на Берлин. На 29 септември капитулира България, задържала три години "англо-френците" при Солун и руснаците при устието на Дунав. След месец се предава и Османската империя, разгромена преди всичко от въстаналите араби под командата на знаменития Лорънс и принца на Мека Файсал. А това, което е останало от другата империя - Австро-Унгария, разпаднала се на етническите си части, се оставя на милостта на Италия. В самата Германия кайзер Вилхелм се спасява от надигащата се революция с бягство в Холандия, предавайки сабята се на един слисан лейтенант от гранична охрана.

Така в 11 часа на единадесетия ден от единадесетия месец на 1918 г. тръбите на последния, Западен фронт, свирят отбой, последван от сълзи на радост и облекчение и за победители и победени, че ужасът най-сетен е свършил.
Рекапитулацията обаче е наистина жестока - 10 милиона убити, два пъти повече ранени, от които 3,5 остават инвалиди. Кратерите от снарядите са превърнали цели департаменти в Североизточна Франция в лунен пейзаж. Пострадали са макар и не толкова силно и доста градове в днешните Полша, Литва и Белорусия.

Победените са наказани жестоко, като най-тежко, както винаги е в историята, го отнасят най-малките - България и Унгария. Само славната отбрана при Дойран, където под командването на ген. Владимир Вазов настъпващите британски дивизии направо са смлени спасява България от кошмара на сръбско-гръцка окупация. Но в Ньой страната ни е унизена до край - без армия, без излаз на Бяло море, граничеща само със себе си. И с наложени репарации от 2,25 млрд. френски франка.

Но много по-страшни са социалните последствия от войната. Рухват вековните духовни ценности. Завърналите се от фронта войници, особено младите, са загубили всякакви морални опори.

Останали без образование или професия, те не виждат перспектива в живота, както блестящо ги е описал в романите си Ерих Мария Ремарк. И които ще станат движеща сила на родените - пак като следствие на войната - нови политически доктрини - комунизъм и фашизъм. И само след 20 години грохотът на оръдията отново ще оглуши света.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички