Събота,

Крокодили пазят съкровището на изгубено кралство

От: Деа Димитрова -
Крокодили пазят съкровището на изгубено кралство
A
A
A
  • Наричат Шривиджая азиатската Атлантида, богатствата й са като от приказките за Синбад Мореплавателя
  • Находките потъват на черния пазар, а с тях и историята на мистериозната империя, казват археолози

 

Кой не харесва истории за империи, забравени през вековете и изгубени в джунглата. Подобни легенди са вдъхновявали експедиции, в които изследователите преследват мечтите си в търсене на митични съкровища. Много от тези начинания се оказват безполезни, скъпи, а понякога смъртоносни. Въпреки това от време на време историята ни подхвърля по някой камък от самородно злато, който възобновява интереса към легендата и вдъхва нова надежда.

 

В мътните дълбини на река Муси, която е една от най-замърсените в света и е пълна с крокодили, се крие съкровище от злато, скъпоценни камъни и безценни артефакти. Археолозите ги свързват с изгубеното кралство Шривиджая. Описан като последната голяма изгубена цивилизация, „Островът на златото се намира на Суматра. Кралството е управлявало голяма част от Югоизточна Азия в продължение на над 600 години. Изчезнало е безследно около 14-ти век и съществуването му е почти забравено, пише History.

Едва в началото на 20-ти век френският историк Джордж Коедес преоткрива името му в китайски ръкописи от VII век и каменни надписи. Чуждестранни пътешественици разказват за земя от злато, заобиколена от вулкани, в която има змии-човекоядци и папагали, имитиращи множество езици.

Малко след откритието на Коедес официално започва търсенето на изгубения град. Но е трудно да се намерят физически доказателства за съществуването му, най-вече защото Шривиджая е била плаваща империя. Имало е храмове и дворци за владетелите, но всички други жители са обитавали плаващи къщи от бамбук, дърво и слама. Те пътували с канутата си и се местели, нито едно селище не е било постоянно. Вулканичните изригвания пък са погребали мястото, където е била Шривиджая. Определянето на точното й местоположение се оказва историческа игла в купа сено.

Статуя на Буда разпалила златна треска

През 2009 г. в близкия град Палембанг гръмва слух за съкровище, открито в река Муси. Говори се, че е намерено от водолази, които търсели на дъното метали за продажба. Те се натъкнали на древна статуя на Буда, толкова ценна, че търговците на антики й дали 3-4 милиарда индонезийски рупии. След сделката лидерът на водолазите Бана поканил много гости, които три дни яли, пили и се веселили. Разчуло се и правоохранителните органи се заинтересували от находката. Полицаите, изпратени да проверят слуховете, се върнали с празни ръце. Прословутият Буда не бил там. Полицията заподозряла, че статуята вече е изнесена в друг град. Бана настоявал, че тя никога не е съществувала. Един от хората му се оказал по-приказлив и съобщил, че са намерили скъпоценни бижута в реката, но много малко - само за 14 милиона рупии. Разбира се, никой не им повярвал. Индонезийският вестник Kompas съобщил, че слуховете са предизвикали истинска златна треска. Стотици жители на града и околностите се стичали към Муси и се гмуркали от сутрин до вечер с надеждата, че късметът ще се усмихне и на тях. Като, разбира се, избягват крокодилите.

През 2011 г. Палембанг е домакин на регионалната олимпиада в Югоизточна Азия. Пясъкът, необходим за изграждането на спортни съоръжения, бил изваден от дъното на река Муси. Заедно с него на повърхността излезли толкова много древни артефакти, че привлекли вниманието на сериозни колекционери. Находките веднага попаднали на антикварните пазари в Бали и Джакарта, а след това - и на търгове в интернет, където били изкупени от чуждестранни колекционери. Водолазите разбрали, че са напипали златна мина.След истинските антики се появили и фалшификати. Това се улеснявало от факта, че бижутата от благородни метали, за разлика от керамиката или монетите, са доста трудни за датиране. "Вещите могат да бъдат изработени, хвърлени в река Муси и след това отново извадени", разказва индонезийският археолог Ретна Пурванти пред South China Morning Post. Същото се случило и в други части на Суматра - по-специално в торфищата на 80 км югоизточно от Палембанг.

Морският археолог д-р Шон Кингсли прави изследване, което публикува в изданието Wreckwatch. В него разказва за необичайните находки от Палембанг. "В последните 5 г. там се появяват необикновени неща. Златни пръстени, бижута, печати на търговци, китайски монети, огромни количества керамика, будистки бронзови статуи, дори в реален размер, обсипани със скъпоценни камъни - всичко, за което обикновено четеш в приказките за Синбад Мореплавателя и смяташ, че е измислица. А това всъщност е истина", описва богатствата д-р Кингсли и нарича откритието „азиатска Атлантида“.

Всяка сутрин махараджата хвърлял по една златна тухла през прозореца

Тези находки потвърждават легендата за богатството на Шривиджая. Разположена на стратегическо място по Пътя на коприната, империята контролирала Малакския проток – ключов маршрут между Тихия и Индийския океан. Никой кораб не можел да стигне до Индия или Китай, без да плати данък на Шривиджая.  Освен че се облагодетелства от морската търговия, плаващото кралство се намирало върху огромни златни находища по реките Муси и Батанг Хари. Златото от империята е щамповано с цветето на сандаловото дърво, с изписана на санскрит думата „слава“.

Мюсюлманският географ от IX век Абу Зейд пише, че Шривиджая се управлявала от най-богатия махараджа, чийто дворец се намирал в устието на реката. Когато сутрин се събуждал, владетелят хвърлял по една златна тухла през прозореца. Кралството увеличавало влиянието си като изграждало будистки храмове в Китай и Индия.

Шривиджая е била и център на будизма на Махаяна, там живеели над 1000 монаси. Китайските будисти са спирали в града, за да изучават санскрит по време на поклонение в Индия. През 1025 г. войната с индийската династия Чола намалила силата на Шривиджая, но тя продължила да играе важна роля в търговията още два века.

Легендите разказват за змии човекоядци

В легендите за Шривиджая, разказвани от средновековни моряци и търговци и цитирани от арабски автори, има много преувеличения и небивалици, но почти винаги може да се отгатне от какво са породени. Например историята на персийския географ Ибн Хурдазбих за огромни змии, способни да погълнат човек или бивол, най-вероятно е вдъхновена от мрежестите питони - най-големите змии в света, които се срещат на Суматра. Според арабския историк Ал-Масуди, на острова се чувал странен и ужасяващ звук. Вероятно става въпрос за тътена на вулканите.

Как този невероятно богат и процъфтяващ плаващ град буквално изчезнал от лицето на земята? Историците смятат, че различни фактори са причина за това, като пиратството по търговските пътища и разширяването на съперничещите си индонезийски империи.Сега, 700 години по-късно, златните чудеса на Шривиджая отново са над водата. Тяхното откриване може да хвърли светлина върху древния град.

Изглежда обаче, че новооткритите съкровища няма да разкрият толкова лесно тайните на Шривиджая: „Много артефакти са загубени на международния пазар на антики. Новооткрита, историята за възхода и падението на Шривиджая умира отново, без да бъде разказана“, коментира археологът.Според него без официални разкопки по река Муси нито един от важните обекти не може да бъде документиран в исторически контекст.

Д-р Кингсли описва ситуацията като „тежка“ и вярва, че Палембанг, модерният град в Суматра близо до мястото, където някога е била Шривиджая, ще направи нужното.„В един идеален свят… искате да видите този материал в музея. Защо отново да не включим Палембанг в центъра на цивилизацията и археологията на Шривиджая? Вместо просто да се продаде всичко през задната врата и да се разпръсне на вятъра".Д-р Кингсли е категоричен, че артефактите на Шривиджая все още могат да бъдат спасени от забрава, но със сигурност ще са необходими международни усилия или намесата на богат колекционер.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички