"Който успее да се измъкне от блатото, той ще успее да спечели живота си, който отнапред е отредил Бог за вечността. Защото е казано, че Бог (Вселената) е вечен".
Това са думи на един обикновен българин. Но специално за мен и хората, които го поддържат, той е герой, успял да се пребори с алкохолизма. Преоткрил вярата си, която се е превърнала в пътеводна светлина за неговия живот. Човек, който тачи всички религиозни празници, включително и днешния, посветен на св. Григорий, еп. Нисийски, преп. Дометиан, еп. Мелитински, св. Маркиан. Но възможно ли е слабата ни воля, слабата ни вяра в Бога, слабото ни родолюбие да са сред причините и за това, че непрекъснато се говори за демографски срив, за неплатени помощи, за мизерия, безработица. И какви ли не още трагедии, като убийства от ревност заради изневяра например? А дали всичко това не е породено от завишената самооценка (самообожествяването) на голям процент от нашето население?
Щом се е стигнало до там да се изневерява, то значи спойката на доверието в междуличностните отношения и уважението е нарушена. И тук идва проблемът, че мнозина са свикнали да казват: "Аз съм силният". За съжаление, те толкова са си повярвали, че човешкият живот за тях вече е кръгла нула. А това, че не могат да свършат работа за пет пари, няма никакво значение, според тяхното мислене. Само да си представим за секунда, че всеки, който иска да получава помощи, донесе по една торба с 20 кг боклук - в колко чиста и уютна държава ще се превърнем. Да не говорим, че по някакъв начин може да се върне и отдавна забравеният "рефлекс за работа", а оттам - реалната самооценка и елементарното достойнство.
При нормалните народи едно село или градче оцеляват и в последствие процъфтяват само тогава, когато има кой да се труди. А не да парадира с това, че всеки е длъжен да го издържа, а той да се оплаква от неволите си. Съвсем наскоро един работодател на сериозна фирма направи следния коментар: "В Италия камион с мрамор го товари един човек на преклонната възраст от 75 години за един час. Същият камион у нас се разтоварва от шест човека за шест часа". Това е сериозна математическа задача за това как ще оцелеят работодателите. За съжаление, този начин на мислене и работа, наречен диверсия, се наблюдава във всеки аспект от социалния ни живот. До кога шепа хора ще се трудят и хабят своите нерви денонощно, за да изхранят огромен процент "великолепни" търтеи?
Следните думи, които очевидно са актуални и днес, са на може би най-великия български икономист и политик, довели до там, че до ден днешен не се знае къде е гробът му - Атанас Буров: "На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава".
Показателно за това колко сме мързеливи и арогантно фалшиви във вярата си, се доказа с действията на някои, които решиха да потърсят кръста на Йордановден с багер. А тяхната противоположност е една тъжна история за българската Жана Д'Арк. За една истинска майка, която години наред се бори с диагнозата детска церебрална парализа (ДЦП), поставена на нейното момиченце. В тази битка на живот и смърт тя не пожали нищо - време, енергия, емоции, дори превърна дома си в малка, добре функционираща клиника. Заболявания с такава диагноза не са рядкост, но огромният процент от децата са оставени за доотглеждане в специализирани домове. И тук е моментът да се възхитим и преклоним пред волята и душевната сила на всички семейства, чиито живот е поробен от тази ситуация. Що се отнася до майката, то на нея трябва да отдадем заслужено уважение. Не случайно земята е представена като един жив организъм и той е майката - богиня Гея. Самият Айон - богът на вечността, стои като ступор пред богинята майка. Нашата територия е дарена с най-много храмове, посветени на култа към нея. И те са 100 пъти по-естествени и реални от намиращия се в Англия Стоунхендж. А най-древните обитатели на тези монументи са фунгите и техните хифи, имащи изключителната способност да контролират не само климата, но и живота на растенията, животните и хората. И ще завърша с думите на един от достойните ученици на Макиавели, който е казал: "Медицината е огледало на икономиката, а икономиката е политиката на едно общество".
Д-р Петър Кътев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
