221 години ни делят от рождението на Александър Сергеевич Пушкин - руският поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист. Той е основоположник на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на 19 век. Още приживе Пушкин си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.
Въпреки че "слънцето на руската поезия" е познат на мнозина още от училище, голямата тайна около смъртта на А. С. Пушкин все още остава засекретена. Най-големите изследователи на живота му не могат или не искат да намерят обяснение повече от две столетия. Както пише Достоевски: „Пушкин умря в пълния си разцвет на силите си и без съмнение отнесе със себе си голяма тайна в гроба. Сега ние решаваме тази мистерия без него. "
Два са въпросите, за които историците не са единодушни в отговорите си:
1. Фаталният дуел - резултат от семейни конфликти ли е или конспирация срещу поета?
2. Защо Пушкин е бил погребан в затворен ковчег, никой не е бил допуснат до него, а съпругата е пристигнала на гроба на съпруга си четири години по-късно?
Има много професори, които вярват, че причините за убийството на Пушкин трябва да се търсят в конспирацията на зидарите. Знае се, че и той, и баща му, и чичо му са били членове на масонската ложа Овидий. В.Ф. Иванов в книгата „А. С. Пушкин и масонството” разказва подробно за участието на масонството в смъртта на Пушкин.
Други обаче смятат, че в заговора срещу Пушкин участва император Николай I, който видял в него опасен "лидер на свободните мислители".
Авторът на книгата “Дуелът и смъртта на Пушкин”, П. Я. Щеголев пък обвинява жената на поета - Наталия Николаевна, за всичко. Според него "в двора имаше много очарователни и красиви жени, но сред тях съпругата на поета с нейната блестяща красота заемаше едно от първите, ако не и първото място".
Юрий Лотман в книгата си „Александър Сергеевич Пушкин. Биография на писателя ”(Л., 1983) обяснява скандалния тормоз на жената на Пушкин от страна на френския офицер Жорж Дантес, който пък така искал да елиминира слуховете за неговата хомосексуална връзка с осиновителя му - барон Луис Хекерн. Самият барон по това време бил на 43 години, никога не е бил женен и не е имал любовни отношения с жените. Неговата сексуална зависимост била позната на всички.
Документални книги описват как Пушкин непрекъснато иронизирал в обществото синеокия красавец Дантес и той искал да отмъсти и компрометира жена му като я приласкае и така да отблъсне подозренията за своята хомосексуалност.
„Пушкин е станал жертва на заговор на хомосексуалисти“, каза открито Юрий Лотман в разговор с В. Баевски и лансира версията, че хомосексуалистите са организирали заговора срещу Пушкин заради една негова прословута епиграма на Пушкин срещу тях от 1835 година.
Почти две години по-късно, в края ня 1836 г. Пушкин вика на дуел Дантес. Причина е анонимно писмо, в което уж се твърдяло, че жената на Пушкин му изневерява с французина. Дантес по това време е бъдещ зет на Пушкин, поетът, който вероятно е бил силно засегнат от слуховете, кара французина да се ожени за балдъзата му. Дантес казва, че ще го направи, ако поетът си оттегли искането за дуел, защото иначе ще излезе, че французинът е страхливец и избира сватбата пред двубоя. Пушкин обаче не се отказва от двубоя.
Дуелът се осъществява на 29 януари 1837 г. Пушкин е убит. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.
Случайност или планирано е било това?
Знае се, че на 2 ноември 1836 г. жената на Пушкин отива при приятелка, която напуска дома си, оставяйки я насаме с Дантес.
Пушкин разбира за тази среща след като на 4 ноември получава анонимно писмо за клевета. Той поискал обяснение от съпругата си. Наталия Николаевна признава на своя съпруг любовта си към Дантес. Тя казва, че когато е била с него, е извадил пистолет и заплашил, че ще се застреля, ако не му се отдаде. Тя дала на Дантес сърцето си, но физически останала чиста.
Анонимното писмо за изневярата е изпратено по начин, по който Пушкин прави недвусмислено заключение, че авторът е известен интригант и негов враг - барон Луис Хекерн. Поетът умира с това убеждение. Заключението му обаче не е вярно.
През 1927 г. съдебният експерт А. А. Салков, въз основа на графично изследване на почерците на барон Луис Хекерн, княз И. Гагарин и княз П. В. Долгоруков, стига до заключението: от княз Долгоруков е написано фалшивото писмо.
Въпреки това, много от изучаващите Пушкин, включително П.Е. Щеголев признават, че Долгоруков е бил само физическият автор на писмото, но планът може би е принадлежал на Хекерн. Княз Гагарин и Долгоруков са били приятели на Луис Хекерн и вероятно близки с него. Освен Хекерн, подозрението падало и върху министъра на народната просвета граф Уваров и на съпругата на министъра на външните работи, графиня Неселроде.
Някои обаче смятат, че в клеветата имало и намек за връзката на съпругата на поета с цар Николай I.
Защо всемогъщият отдел на жандармерите никога не намира авторите на анонимната клевета?
Императрица Александра Федоровна на 4 февруари 1837 г., в писмо до София Бобрински пише: "Сега знам , че всичките анонимни писма, са малко и в същото време отчасти верни." Тя поставя портрет на Наталия в албум, където са събрани портрети на любовниците на императора.
Миниатюрен портрет на Наталия има и във вътрешния капак на масивен златен часовник, който е постоянно на царското бюро.
Пушкин разказвал, че Николай I като офицерче ухажвал жена му; нарочно сутрин минава няколко пъти покрай прозорците й, а вечер, на бала, я пита защо винаги са спуснати завесите. Той подозира (и очевидно не без причина) , че императорът ухажвал жена му. В зловещата клевета имало намек, че поетът продал жена си, тъй като Пушкин дължал на императора 45 хиляди рубли.
След смъртта на Пушкин царят платил всичките му дългове. Също така на вдовицата е платена еднократна сума от 50 хиляди рубли и двамата синове получават пенсия от 1200 рубли годишно. На вдовицата е отпусната пенсия в размер на 10 хиляди рубли годишно (което не съответства на официалния ранг на нейния съпруг). Такава пенсия е получена при пенсиониране на началника на политическата разузнавателна служба на Русия генерал Адам Сагтински, след 46 години трудов стаж.
Пушкин не е служил дори пет години. За да получат пенсия от 100% заплата, са били необходими 35 години непрекъсната работа.
Ако Наталия не е била любовница на Николай I, тя би могла да получи такава щедра награда, само ако съпругът й е изпълнил специална задача на самия император.
В навечерието на последния двубой Пушкин имал неприятен разговор с цар Николай I по личен въпрос. Може би поетът е казал всичко, което мисли за царственото ухажване на Наталия. Пет дни по-късно е убит в дуел. Едва ли е случайно.
Но докато не излязат наяве всички писма на Пушкин до Хекерн, кореспонденциите на Наталия с Дантес, както и дневниците на Пушкин, версиите и мистерията около смъртта на големия поет ще останат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
