Какво представлява котката на Шрьодингер, за която напоследък говорят всички политици? Вторият човек в ГЕРБ - Томислав Дончев, я направи герой на политическия терен още през 2016 г. Тогава в коментар за Реформаторския блок, който бе партньор на ГЕРБ, Дончев заяви: "Наблюдава се феномен в желанието на Реформаторския блок хем да е частица, хем да е вълна. Или като котката на Шрьодингер – хем да е жива, хем да е мъртва".
В последните две седмици котката на Шрьодингер е непрекъснато част от политическите коментари. Президентът Румен Радев я припомни по време на консултациите си с партиите. Попитан от Деница Сачева дали ще прави партия, той отговори, че не е сега моментът да се обсъжда дали котката е жива или умряла, а експерт по темата е Томислав Дончев.
Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Костадин Ангелов направи днес в "Офанзива с Любо Огнянов", поредната заигравка с котката на Шрьодингер. Обяви, че за него това е президентът Румен Радев, който се държи хем като държавен глава, хем като партиен лидер.
Коя е най-коментирата котка?
В света на физиката има парадокси, които звучат като притчи. Има уравнения, които приличат на поезия. И има една котка, която от близо век живее — и умира — в една кутия, без никой да знае със сигурност какво точно се случва с нея. Това е котката на Шрьодингер — мисловен експеримент, който не просто променя науката, а поставя под въпрос самото ни разбиране за реалността.
През 1935 г. австрийският физик Ервин Шрьодингер предлага парадокс, за да илюстрира странностите на квантовата механика. Представете си затворена кутия, в която има котка, радиоактивен атом, детектор, механизъм с чукче и колба с отровен газ. Ако атомът се разпадне, детекторът го засича, чукчето се задейства, счупва колбата и котката умира. Ако атомът не се разпадне — котката остава жива. Но според квантовата теория, докато не отворим кутията и не наблюдаваме системата, котката е едновременно жива и мъртва. Тя съществува в състояние на суперпозиция — две противоположни реалности, които съжителстват до момента на наблюдението.
Шрьодингер не предлага това като реален експеримент, а като критика към тогавашната интерпретация на квантовата механика — т.нар. Копенхагенска интерпретация. Според нея частиците не притежават определени свойства, докато не бъдат измерени. С котката той показва колко абсурдно изглежда това, когато се приложи към макроскопични обекти — като живо същество.
Оттогава насам „котката на Шрьодингер“ се превръща в символ. В метафора. В културен код. Тя се появява в научни трудове, философски дебати, романи, филми, телевизионни сериали. Тя е образ на несигурността, на потенциала, на онзи странен междинен свят, в който нещата са възможни, но не и определени.
В научен план, парадоксът поставя въпроси за границата между квантовия и класическия свят. Къде свършва суперпозицията? Кога започва реалността? Какво точно означава „наблюдение“? И дали самото съзнание не играе роля в колапса на вероятностите?
Но отвъд физиката, котката на Шрьодингер е и философска притча за човешкото познание. За онези моменти, в които не знаем — и не можем да знаем — какво е истинно, докато не се осмелим да отворим кутията. За състоянията, в които живеем между възможностите, между страха и надеждата, между „може би“ и „все още не“.
В този смисъл, котката на Шрьодингер не е просто научен парадокс. Тя е огледало на съвременния човек — на неговото колебание, на неговата вяра в невидимото, на неговата способност да живее с несигурността. И може би точно затова, почти век по-късно, тя продължава да бъде жива. В умовете ни. Във въпросите ни. В кутиите, които още не сме отворили.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
