- Френски благородник прави първото училище за слепи, 15-годишно момче - Брайловата азбука
- Отзивчивите хора живеят 9 години по-дълго
Живеем в свят, в който Аз-ът господства, егото управлява, а егоизмът отдавна не е средство за оцеляване, а начин на съществуване. Вярно, добрите хора не стават легенди, както твърди американския автор на касови романи Брандър Сандерсън. Но точно заради все по-често имаме нужда да си припомняме думите на гениалния Марк Твен: „Добротата е език, който глухият може да чуе, а слепият може да види.”. Особено на 13 ноември - Световния ден на добротата и международния ден на незрящите. Двете каузи вървят ръка за ръка, защото, както слепите имат нужда от подкрепата на зрящите, така и добрите хора като цяло изпитват необходимост да помагат на нуждаещите се.
Защо 13 ноември?
През 1946 година ООН взема решение за обявяване за Международен ден на слепите хора. Избира рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите на световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за незрящи.
Аюи е роден е на 13 ноември 1745 година във Франция в семейство на тъкачи. Баща му, освен пълния работен ден на тъкачния стан, има важното задължение да бие камбаните на местното премонстрантско абатство. Премонстрантите или Норбертинците са членове на католически монашески орден, основан през 1120 г. от Свети Норберт Ксантенски в абатство Премонтре, в близост до пикардийския град Лаон. В духовно отношение премонстрантите са близки до монасите-августинци, подобно на тях се ръководят в монашеския си живот от „Устава на Свети Августин“. Издигат знанието в култ. Днес членове на ордена са около 1200 души в Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Австрия и Унгария.
Монасите от манастира дават отлично образование на Валентин, в резултат на което той владее перфектно 10 езика, сред които гръцки и иврит. Така полиглотът съвсем естествено става придворен преводач на крал Луи XVI.
През 1771 г. обаче
една случка обръща живота на Валентин
И го кара да остави бляскавата си кариера, за да се посвети на нуждаещите се. Той вижда как група слепци са унизително използвани като улични комедианти. Това дълбоко възмущава Аюи и 26-годишният млад мъж решава да отдаде силите и времето си хората, лишени от зрение. Започва да им преподава знанията, които те не могат да натрупат сами, четейки книги. За изработването на своя методика на преподаване черпи опит от обучението на глухи и срещите си с будни млади незрящи.
До времето на Великата френска революция школата за слепи, която Аюи създава, се ползва от щедростта на френския кралски двор и създаденото през 1780 г. Филантропическо дружество. По време на управлението на Наполеон Бонапарт обаче Аюи и учениците му преживяват трудни години: държавната субсидия е нищожна, неговите 2 школи – за слепи и за глухи, са обединени, а самият Аюи е уволнен и многократно арестуван.
Въпреки това постигнатите успехи в обучението по четене, писане, музика и математика, което Аюи провежда с учениците си, помага да се промени изцяло отношението към незрящите и техните интелектуални способности, а педагогическият му опит се разпространява и извън пределите на Франция – във Венеция, Австро-Унгария, Русия и други страни, които педагогът посещава.
методите му стават изключително добра основа за създаването и разпространението на Брайловата азбука. Всъщност, тя
възниква не като азбука на незрящите, а като военен код
наречен „нощно писане“. Той е дело на Чарлз Барбие, който го създава в отговор на изискването на Наполеон да бъде намерено средство за общуване между войниците, което да става без шум и без светлина. Системата се е основавала на 12 релефни точки, кодиращи 36 различни звука. Но се оказала прекалено трудна за разпознаване от войниците. Затова те отказали да я използват.
Но, както винаги в трудни момента, намесила се съдбата.
През 1821 г. Барбие посещава Националния институт за слепи в Париж, където се запознава с Луи Брайл - сляпо момче на 12 години, което учи там. Двамата започват да работят заедно върху системата и така установяват два основни нейни дефекта. Представяйки 36 звука, кодът не може да изрази правописа на думата. Вторият още по-голям недостатък е, че в групите има прекалено много релефни точки. Човешките пръсти не могат да ги обхванат наведнъж, без да се движат по тях, а това става бавно и обърква. Луи обаче е впечатлен. Той вижда в кода възможност незрящите хора да пишат и четат и така да се чувстват независими и пълноценни, равни на зрящите. Започва самостоятелни разработки. И само три години по-късно момчето,
едва на 15-годишна възраст, открива през октомври 1824 г. гениалната азбука
Решението му е да се използват клетки само с 6 точки и да се определи конкретен модел за всяка буква от азбуката, а не само за звуците. Така днес брайлът е не просто система за писане и четене, а независимост и пълноправие на незрящите хора.
Сред добрите дела в тяхна помощ е и въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване. Заслугата за това е отново френска - на Жили Дербемон, макар че белият бастун започва да се използва като инструмент за мобилност на хора с увреждания на очите още след Първата световна война. През 1921 г. Джеймс Бигс - фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. И той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си в района, - за да го забелязват по-лесно.
През 1930 година обаче французойката Жили Дербемон превръща белия бастун в кампания. Предлага бастуните, използвани от слепи хора, да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея. И във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун пък се дължи на Джордж Бонъм. През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър се сеща за дългия бял бастун. Било наложително заради тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепците. И белият бастун се оказал изключително полезно средство. В резултат на масовото му използване от незрящите през следващите години на 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за
Международен ден на белия бастун
С него лицето опипва и разучава настилката и предметите пред себе си. По този начин незрящият си осигурява известна безопасност при придвижването си особено в градска среда. Белият цвят придобива и друга основна функция. С него се подава информация към другите участници в движението, че ползвателят на бял бастун е с нарушено или напълно липсващо зрение. За да се ползва правилно белият бастун, е необходимо лицето да премине през специален курс. Учител по ориентиране и мобилност подготвя незрящите как да го използват надеждно и ефективно. Белият бастун е доста по-дълъг от обикновения и може да варира от височината на ползващото го лице. Обикновено той трябва да достига до гръдната кост на невиждащия. Съществуват и сгъваеми бастуни с цел по-лесното им пренасяне. Много важно е материалът от който е изграден белия бастун да бъде лек. По-голямата дължина осигурява адекватна реакция на ползващия го в случай на препятствие. Също така се осигурява еднаква сигурност от лявата и дясната страна и по-бърза скорост на придвижване.
Отбелязването на 13 ноември като Световен ден на добротата пък е свързано с това, че на този ден през 1998 г. в Токио е открита първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. Френският художник
Орел създава и специален символ - „открито сърце"
Според изследванията на психолози колкото повече добри постъпки върши човек, толкова по-щастлив се чувства. Учени са на мнение, че тези, които дават ежедневно израз на своята благодарност, се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.
Учените от университета в Мичиган (САЩ) пък са установили, че добрите хора боледуват по-малко и живеят по-дълго. Отзивчивите хора живеят средно с около 9 години повече. Когато човек прави нещо добро за другите, неговият мозък изработва по-голямо количество от т. нар. хормони на щастието- ендорфин и серотонин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
