София. Ще стане ли България субтропик до края на века? Ще внасяме ли зърно и изнасяме банани и портокали след 40 г.? И как сибирските студове, които ни тормозят в последните дни, се връзват с глобалното затопляне? Въпросът няма еднозначен отговор, но световните учени развиват различни сценарии, за да предрекат какво ни чака - джунгла или ледена епоха.
В България иде време без сезони. Това сочи прогнозата на зам. генералния директор на НИМХ доц. Добри Димитров. По неговите думи в следващите години все по-често ще бъдем свидетели на жега през декември и мраз през април, които ще преобърнат представите ни за цикъла от четири годишни времена, с който сме свикнали.
Минусовите температури от последните дни, редувани с внезапно затопляне, са част от цикъла на глобалното затопляне и далеч не влизат в противоречие с него.
По думите на доц. Димитров климатът ни сега се характеризира с повишена енергийност на атмосферата, по-бързо движение на слоевете, което кара топли и студени въздушни маси да се редуват в нетипично скоростно темпо. "Все по-често ще бъдем свидетели на това, как сутрин е минусов студ, а по обяд - топло, разказва доц. Димитров. Според него обаче именно тези процеси няма да ни докарат до субтропичен климат, защото времето няма да остава задълго едно и също.
"Локалното затопляне" в България съвсем не изключва възможността за екстремно ниски температури през зимата, смята и неговият колега от НИМХ проф. Веселин Александров. Именно той е радетел на идеята за Града под тепетата като смокинов рай, което показва, че дори и специалистите по климата невинаги са на едно и също мнение. Според проф. Александров дори да не станем субтропик, след 40 г. климатът тук ще стане като в Северна Гърция, което ще позволи да отглеждаме всички нейни култури в Пловдивския регион.
За сметка на това ще пострада царевицата, която предпочита студено време. Очевидно в бъдеще българското земеделие ще трябва да се адаптира към новите климатични условия и да се ориентира към култури, които ще се чувстват добре в тях. Задължителното условие е те да бъдат устойчиви на суша. Установено е например, че за някои растения повишаването на концентрацията на въглероден диоксид има "наторяващ ефект",
благодарение на парниковите газове те качват маса. Такива са зимната пшеница, соята, ечемикът, на които явно ще трябва да наблегнем.
По думите на проф. Александров през 2050 г. температурата в България трайно ще се повиши с 1-2 градуса. Различните климатични сценарии за Балканите и България обаче вещаят дори до 5 градуса допълнително затопляне до средата на века. Те са правени от БГ учени в последните няколко години по регионалния числен модел за прогностика ALADIN (Aire Limitee Adaptation dynamique Developpement InterNational). Той представлява регионално изследване за динамиката на температурата на въздуха в Централна и Източна Европа с помощта на френската метеорологична агенция Meteo-France. Учените сочат като пример последните 12 г., които са най-топлите, откакто въобще се мерят температури. При това минималните градуси нарастват с по-бързо темпо, отколкото максималните. Широколистните гори се качват по-нависоко, но и снежната покривка през зимата също се дърпа нагоре. Кратките зими вероятно ще ударят ски туризма, а горещите лета ще ни доближат до Средиземноморието.
Очакваният ръст на жегите през лятото обаче ще има негативен ефект и върху човешкото здраве. Топлинните вълни ще зачестят и това ще доведе до повече топлинни удари и сърдечно-съдови проблеми през лятото, предупреждават от БАН.
Така хората ще се принудят да приемат по-сериозно съвета да не излизат и да не се пекат на плажа в пиковите часове, а климатиците вероятно ще влязат в повече домове. Което пък ще ни вкара в затворен кръг, защото това неминуемо ще увеличи парниковите емисии. Лошата новина е, че най-вероятно ще се увеличат и горските пожари, признават учените.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
