София. Не диабетът, а страстите български сложиха край на земния му път, мълвяха стотиците близки, приятели и партньори на бизнесмена меценат Младен Мутафчийски, дошли да се простят с него в Боянските гробища.
"Той беше ярък, умен, впечатляващ още през студентските ни години. Взимаше пръв всеки изпит, въпреки че никой никога не разбираше кога учи. Защото Младен предпочиташе да се отдава на интелектуални удоволствия, беше лидер на всяка компания. Беше истински авангардист - не само заради червените мокасини и жълтите сака. Всичко, с което се занимаваше, го извеждаше до висотите на собствения му перфекционизъм. Никога не каза лоша дума за никого - беше ироничен, дори саркастичен, но никога негативен", намери сили да говори Ели, съпругата на Мутафчийски. "Младен би казал с великолепното си чувство за хумор: "Бляскав ден за погребение". Често се шегувахме, че е най-добре да даде гробницата си на лизинг. Отиде си несправедливо рано. Стресът и завистта го погубиха, а не невъзможността на лекарите да се справят с диагнозата. Но той не би искал да гледа отнякъде мрачните ни физиономии. Младен ни научи, че дори и да спре музиката, мелодията остава", сподели Красимир Стойчев. Той припомни, че в любимата им книга с Младен "Двойната смърт на Кинкас" от Жоржи Амаду група приятели пируват няколко дни в чест на живота. Малко преди това е миналото опелото на най-близкия им другар. "Ако аз бях на мястото на Младен, съм сигурен, че той би направил същото за мен", добави Стойчев.
След близо двучасовото поклонение в траурната зала останаха само братята масони. И заключиха здраво ръце в братска верига, за да си кажат, че смъртта е само част от живота. А Младен го обичаше много. Още в средата на 80-те години Мутафчийски е посветен в масонската философия в Италия. И става един от първите българи масони в най-новата ни история. Именитият хотелиер е бил най-високата 33 степен свободен зидар в ложа "Захари Стоянов". "Жалко, че международни конвенции по сигурността не позволяват да се разкаже към днешна дата колко много Младен е направил за България", казва в двора на храма "Свети Архангел Михаил" негов близък приятел. На границата между социализма и новото време Мутафчийски е внедрил ключови технологии в различни производства у нас. "Искаше да живее цветно и го правеше, сигурно и сега ни гледа отгоре и не одобрява тъмните костюми, с които сме днес", сподели пред десетките венци от рози, карамфили и хризантеми именитият художник Сули Сеферов. И с думи вдига стълба от цветя до небето. "Не можеш да се сбогуваш с човек като Младен - той не си тръгва, а остава в сърцата ни", редиха слова в слънчевия двор известните българи. Десетки автомобили - от най-обикновени голфове до луксозни мерцедеси и джипове - се извиха по пътя към Боянските гробища, където намери последен покой бизнесменът. Возилата не успяха да се поберат на малкия паркинг към гробищата и бяха спрени от двете страни на тясното шосе и в околните поляни. Сред първите, които си отидоха със съкрушени сърца от Бояна, бяха Румен Петков, генерал Любен Гоцев и Стефка Костадинова. Освен тях последна почит на Мутафчийски отдадоха стотици приятели. Красимир Стойчев, Джевдет Чакъров, Бранимир Ботев, Димитър Недков, ген. Тодор Бояджиев, Иван Драшков, Веселин Марков, Елена Вълчева, Огнян Стефанов, Люба Кулезич, дипломати и партньори от Европа, Америка и Африка също се простиха с Мутафчийски часове преди деня на Свети Архангел Михаил. "Такова нещо е животът. Каквото и да си направил, каквито и усилия да положиш, идва краят. Съдба, не можеш да избягаш от нея. На всекиму е записано времето и нищо не може да се направи", тешаха се един друг близки приятели на бизнесмена.
Камбаните на едноименния храм огласиха Бояна, докато шествието мина от храма в парка до гробницата. Приживе Мутафчийски я вдигна за себе си, за да не създава грижи на близките. Срещу входа на последния му дом е и мястото, в което от земния си път отдъхва друг известен столичен бохем - Трайчо Трендафилов-Манекена.
Направи съюз между Несебър и Сан Марино
Младен Мутафчийски бе пълномощен министър на Сан Марино в България. И успя да побратими столицата на най-старата република в света с Несебър. Обичаше да казва, че Слънчев бряг е по-хубав от Сан Марино. И го доказа с една от перлите на комплекса "Хелена Ризорт"- хотелът е с многобройни награди и в челния списък на класациите на туроператори. Мутафчийски искаше да помогне на хората с диабет чрез стволовите клетки. Не защото страдаше от заболяването. Кариерата си бизнесменът започнал с работа в "Кинтекс". После създава и "Тератон". От бизнеса с оръжия излиза през 1998 година. Преди известно време сподели пред "Стандарт": "Тръпката ми е нещо ново - това, което не ми е омръзнало. Един вид бизнес се заменя с друг. Това ми дава възможност да не се карам с конкуренти. Затова имам и много приятели, които идват на рождения ми ден". Плановете му бяха да постигне революция със стволовите клетки, споделят близките му. Да помогне за лечението на коварни болести като множествената склероза, паркинсон и диабет. За целта дори беше договорил лекари от Италия и България.
Златни грифони пазят покоя му
Златни грифони, каменни лъвове и ангели, чиито тръби трябва да възвестят царството небесно, пазят покоя на Младен Мутафчийски. С тях е украсена гробницата, която бизнесменът си направи сам приживе. Мястото, в което приключи земния си път бизнесменът, е изградено от няколко цвята гранит. Въпреки пищността си, последният дом на бизнесмена му струва значително по-малко от реалната си стойност, защото е направен с помощта на приятели. Теренът и подземната част на гробницата са подарък на Мутафчийски от един от собствениците на частния гробищен парк. Проектът за сградата е дело на близък до него архитект. Ангелите, лъвовете и кръстът на върха на гробницата са направени и дарени от скулптора Благовест Апостолов. Стъклописите също са подарени от приятели, както и мраморните столове, предвидени за опечалените.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
