Градът на Маас е един от центровете на франкофонска Валония
Проф. дин Николай Овчаров
Буквално часове след като сме се срещнали с мера на фламандския град Гент, с кмета на Кърджали Хасан Азис пътуваме на юг от Брюксел. Сега наша цел е старинният Лиеж. Белгия е многоезична страна и ако Гент е средище на фламандците от Фландрия, то Лиеж е сред центровете на франкофонска Валония. Там отново имаме среща с кмета, а аз използвам краткото време за да разгледам града.
Той е изграден още в римската епоха в удобната долина при сливането на реките Маас и Урт и носи името Леодий. По-късно Лиеж става духовно средище на християнството, за което способства и мъченичеството на епископ Ламберт в 705 г. За него той е причислен към светците, а от 721 градът вече е център на епископия. Друг важен момент от ранносредновековната история е, че в Лиеж и околностите му се раждат всички създатели на великата империя на франките. Това са Карл Мартел, синът му Пипин Къси и внук му Карл Велики, коронясан през 800 г. от папата в Рим за първи неин император.
В зрялото Средновековие започва борба между занаятчийските гилдии, църквата и дворянството за надмощие в града. Стига се до открити сблъсъци,
а през 1312 г. много аристократи са изгорени живи от гражданите в църквата "Св. Мартин"
Разоряван често в европейските войни от ХV в., през следващото столетие Лиеж преживява своеобразен "златен" век. Тогава той става средище на оръжейната промишленост, а след това там се строят първите модерни въгледобивни и стоманодобивни центрове.
През ХVII в. властта на духовенството се засилва и в 1681 г. гражданските свободи са изцяло отменени. На епископския тормоз слага край Великата френска революция от 1789 г. и по-точно - нейният отзвук в Лиеж. В началото на XIX в. градът е департамент в границите на Франция, но неговите жители са сред най-активните участници в революцията за независимостта на Белгия през 1830 г. Лиеж страда често при двете световни войни, но днес е сред най-развитите и красиви градове на Западна Европа.
Къщите на града са накацали живописно по хълмовете край реките и донякъде ми напомнят за кварталите на Велико Търново. Спускайки се към центъра, минаваме край величествена катедрала с почернели сиви стени. Това е "Св. Яков", която се смята за най-красива от църквите в Лиеж. Тя е построена през ХI-XII в., за да дава подслон на поклонниците, запътили се към прочутия манастир "Сантяго-де-Компостела" в Испания. Първоначалната сграда е била изградена извън крепостните стени на града от пясъчник и е носела елементите на романския стил, характерен за паметниците от долината на Маас. Сега от тези времена са оцелели кулите близнаци и западното крило.
През следващите векове в сградата намират среща всички етапи на средновековната архитектура. Ранните романски форми през XVI в. са развити с нова централна част и хорове, издържани в стила на пищната късна готика. Погледът на посетителя е прикован от стреловидните сводове, разнообразени с арабески в духа на ранния Ренесанс. Над северния вход е развита внушителната скулптурна група "Сънят на св. Яков", а витражите изобразяват меценатите и деянията на светците Яков и Ламберт. Гордост за храма е великолепната позлатена дървена статуя на Св. Богородица от 1523 г.
Спираме на обширния площад "Св. Ламберт", където някога се издигала разрушена по-късно едноименна катедрала. В единия си край той преминава в по-малкия "Плас дьо Марше" (Пазарният площад), в центъра на който е фонтанът "Льо Перон". В сегашния си вид с четири лъва и трите грации, държащи борова шишарка с кръст отгоре, той е изпълнен през 1697 г. от архитекта Жан Делкур. Преди това тук е имало средновековна колонада, унищожена през 1468 г., когато бургундският херцог Шарл Смелият буквално съсипва Лиеж. Ето защо
фонтанът се смята за символ на независимостта на Лиеж и Валония
А отсреща е прочутата сграда на Кметството, наричана умилително от местните Ла Виолет. Кметът на Лиеж ни чака в представителната зала, а пътьом ни разказват историята на Кметството. Още през XIII в. тук съществува къща, на чиято табела е изписано това име. Там гражданите са се събирали, за да отстояват свободите си от властта на мощните епископи и да избират бургомистър. Зданието няколко пъти е преустройвано, но през 1468 г. е разрушено от бургундските войски.
Възстановяването на Кметството започва чак в 1714 г. и продължава цели четири години. На мястото на старата готическа сграда е издигнат двуетажен дворец с високи прозорци в класически стил. Стените са в червено, а на триъгълния фронтон е изобразен гербът на Лиеж. Вътрешността е изключително издържана, в което се убеждавам лично. Прекрасните картини, дърворезбите и декоративните елементи в бароков стил ме карат да се чувствам по-скоро в музей, отколкото в общинска сграда.
Разговорите минават много успешно и договаряме серия съвместни изяви между Кърджали и Лиеж. После правим кратка разходка по главната улица. На десетина минути път достигаме до малък площад с църква, чиито вратни кули са боядисани във весели червено-бели цветове. Това е "Св. Вартоломей" - една от седемте оригинални колегиални църкви, намиращи се в града. През 2006 г. е завършена сложна реставрационна дейност, при която за седем години са заменени 10 000 камъни и са възстановени първоначалните цветове. В храма се пазят уникални произведения на изкуството като картината на местния майстор на четката Енглеберт Фисен и статуята на св. Рох.
Времето ни в Лиеж е много ограничено, защото вечерта трябва да летим за България. Не успяваме да видим много забележителни паметници като Двореца на князете-епископи, откъдето градът е бил управляван в продължение на векове. Но нищо, сътрудничеството с Лиеж предстои и при следващата визита непременно ще вляза там.
"Св. Вартоломей" пази масонска реликва
В тази църква се съхранява уникалният купел за кръщение, автор на който е ковачът Рене дьо Хюи. Той датира от XII в. и е сложен в храма "Св. Вартоломей" през 1804 г. Купелът стои върху 10 медни вола и на него са изобразени редица евангелски сцени, свързани с темата за светото кръщение. Интересно е, че паметникът е считан за едно от съкровищата на световното масонство.
Легендата Жорж Сименон твори в Лиеж
На фасадата на Кметството може да се види оригинална бронзова плоча. На нея е изписано името Мегре - легендарния детектив от романите на Жорж Сименон (1903-1989). Прочутият криминален писател живее дълго време в Лиеж и създава в него едни от най-известните си романи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
