И най-ужасният ред е по-добър от най-красивия хаос. В тази армейска мъдрост вече са убедени и повечето обитатели на лагера за бежанци в столичния квартал "Враждебна". Най-съществената промяна за тях е свързана с появата на един побелял мъж с военна осанка. Доскоро полковник Иван Пенков е бил командир на поделение, което отговаря за снабдяването и логистиката на Генералния щаб и специалните ведомства при избухване на война. От миналата седмица офицерът с 40-годишна служба в Българската армия е комендант на бежанския център във "Враждебна". Под неговите грижи вече се намират 384 души, от които повече от половината са деца.
Миналия вторник той получава указание от директора на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев да огледа лагера и ако прецени, да поеме длъжността.
В бившия интернат "Петър Мутафчиев", който е изоставен от десетина година, заварва отчайваща картинка - няма бани, тоалетни и умивалници. Изоставени и затрупани с мръсотия класни стаи и физкултурен салон, следи от гризачи и хлебарки в столовата. Единствено жандармеристите на портала показват, че държавата има някакво присъствие в мизерното общежитие. Няма преводачи, нито домакини, нито отговорници за непрекъснато пристигащите бежанци.
Благотворителните организации, доброволците и хората, дошли да дарят по някоя дреха или да донесат храна, се лутат в недоумение.
"Дойдох в сряда и веднага проведохме общо събрание. Излъчихме отговорници за всяко помещение и за всеки един етаж. Те учредиха комисия и сега участват при разпределянето и раздаването на всички помощи. Отговарят за реда, хигиената и изправността на уредите и инсталациите", казва полковникът. Самият той е по 16 часа на ден на поста си да въвежда ред и да помага на клетниците, избягали от войната в Сирия.
Още първият петък е обявен за хигиенен ден
раздадени са препарати за почистване и всички дружно се хващат да чистят занемарената сграда и обраслия двор. Екип на ХЕИ пристига светкавично, за да обезпаразити столовата, салона и градинките наоколо.
Иван Пенков се грижи за 384 души. От тях 303 са сирийци, 46 - палестинци, 26 - афганистанци, 12 - алжирци, 3 - иракчани, 3 - иранци, и трима души, чиито статут се изяснява. 85 на сто са мюсюлмани, а останалите - християни.
"Имаме много деца, включително и кърмачета - на 6, 7 и 8 месеца. Имаме и няколко бременни жени, за които се грижим с изключително внимание. Любимките на лагера са бебето Ханаан и неговата майка Джайда", допълва комендантът. Първия ден едно бебенце било залято с вряла вода и след обаждане от полковника "Бърза помощ" пристига на петата минута след инцидента. Офицерът е установил перфектни отношения и координация с всички институции - здравното и образователното министерства, районния кмет, общинска полиция, МВР, строителните бригади, част от които работят безвъзмездно, лекарите, доброволците и благотворителните организации.
Първата грижа на Иван Пенков е
да осигури топлина за зимата
Веднага започва ремонт на радиаторите, вентилите и абонатната станция, която не е работила близо десетилетие. "Когато пуснахме горелката и първият етаж започна да се затопля, се радвахме както хората през XIX век са се радвали на литнал самолет", казва той. Предстои да бъде заменена горелката, която гълта по 84 литра нафта на час, с нова и по-икономична.
Сега центърът във "Враждебна" прилича на строителна площадка - бригади с майстори шетат по етажите, а обитателите участват във всяко действие по общото благоустройство. Поправя се водопроводът, монтират се нови тоалетни и бани. Боядисват се помещенията и се заменят счупените прозорци. Предстои да се стегне четвъртият етаж на бившето училище. Полковникът отбелязва, че е въвел организация, подобна на тази при строежа на НДК от ген. Карамфилов в началото на 80-те.
Въведен е ред и в приемането на дарения. Когато дойде камион с лакомства, дрехи или препарати за миене, те се разтоварват и описват от комисията. След това се викат отговорниците по стаи, които заедно с обитателите по списък получават нещата всекиму според потребностите. "Преди цареше пълен хаос,
всеки гледаше пръв да стигне до помощите
и да задели за своите близки", отбелязва полковникът. Столовата също вече лъщи от чистота. Сложени са новите печки, дарени от "Технополис", заедно с абсорбатори и модерна вентилационна система. Скоро на обитателите ще им бъде забранено да готвят манджи по стаите и домакините ще превземат новата кухня. Ще бъдат сложени 100 маси с 400 стола. Предвидено е столовата да се превърне и в клуб за игри и занимания. За децата ще се набавят домина, "Не се сърди, човече" и други забавни игри. За възрастните - шах и табла. Младежи ще идват през уикенда да прожектират филми на децата и да ги учат на български. "Само бар няма да има, но всичко останало за нормален живот ще бъде налице. Решихме проблема с прехраната, още малко ни остава да се справим и с чистотата", смее се полковник Иван Пенков.
Преди искаха на Запад, а сега взе да им харесва
Полк. Иван Пенков постъпва като курсант във Висшето военно училище във Велико Търново. През 1978 г. получава звание лейтенант и е назначен като командир на взвод в батальона за осигуряване на Министерството на отбраната и Варшавския договор. До 1986 г. се изкачва в йерархията и става зам.-командир и командир на рота. През 1986-1988 година специализира във Военната академия логистично управление и осигуряване на войските. След това е назначен за зам.-командир и командир на батальон. Отговоря за окомплектоването на министерството и Генщаба при война. Командир е и на автопарка на Генщаба и специалните ведомства. "Сталин е казвал, че и той не може да се оправи с шофьорите, но аз никога не съм имал проблем с шофьорите, войниците и офицерите", шегува се полк. Пенков.
- Полк. Пенков, удачен ли е изборът на офицери с дългогодишна служба и организационен опит като вас за коменданти на бежанските центрове?
- За изпълнението на новата ми длъжност е изключително ценен военният опит. На този кризисен етап правителството и ръководството на Държавната агенция за бежанците се насочва към наши колеги, които сега седят по бариерите или в някой подлез и се занимават с охранителна дейност за 300 лв. на месец. Българските офицери имат огромен капацитет и в тази тежка ситуация могат да бъдат използвани целесъобразно. Те са готови да извършат всичко необходимо, както за държавата, така и за самите обитатели на центъра. Военните сме сериозни хора, свикнали сме да ръководим много хора, да взимаме бързо решения и да носим отговорност.
- Отзовават ли се българите на призивите за помощ за бежанците?
- С изключително желание помагат. Идват помощи от сирийската, палестинската и еврейската организации в България. Постъпват дарения и от редица неправителствени организации, училища, университети. Оня ден тук бяха студенти и преподаватели от Нов български университет. В неделя тук пристигнаха лекарски екипи, които извършиха обстойни прегледи и дадоха лекарства на болните. Сред тях имаше хирурзи, гинеколози, очни лекари, детски лекари и други. Тези прегледи бяха изключително важни за нас, за да проверим хората в какво състояние са. Имат проблеми със здравето. Много от бежанците вървели пеша километри, за да стигнат дотук. Те са в нужда, а ние сме длъжни да откликнем.
- Срещате ли трудности в общуването с бежанците?
- Те са хора с различна култура и ние се съобразяваме с това. По своему разбират нещата - раздадохме им легла, но те ги разглобиха и сложиха до стената. Свикнали са по арабски на земята да спят и на земята да се хранят. Написахме специални инструкции за поддържане на хигиената, преведени на английски, арабски и дари (афганистански език). Създаде се нов правилник за вътрешния ред. Те се запознаха с него и мога да кажа, че определено го изпълняват. Разбраха, че да има ред е преди всичко в техен интерес. Имам двама помощници, без които нямаше да мога да се справя - Бекас Юсуф, сирийски младеж, който е работил в Украйна и знае руски език. Той изпълнява ролята на преводач и домакин - приема даренията и заедно с комисията ги разпределя. Другият ми безценен помощник е иракчанинът Талал Карол.
- Много хора искат да помогнат на клетниците. От какво имат нужда?
- Бих призовал родолюбивите и милосърдни българи да не носят стари дрехи. Вчера например някакъв човек, който искаше да помогне, донесе стари дрешки, останали от неговото бебе. Други носят ожулени обувки. Бежанците не са капризни, но нямат нужда и не искат да носят използвани дрехи и обувки. Същото е и с използваните детски играчки. Хората тук предпочитат играчките да са нови и запечатани. Опасно е да се дават втора ръка играчки на малките деца. Затова нека дареното да е ново и от сърце.
- Какви са следващите ви задачи, след като поправите парното?
- Скоро ще пуснем в експлоатация банно-перален комплекс. Двете големи перални вече са монтирани и предстои да бъдат изпробвани. Бившият киносалон ще бъде превърнат в простор. Ще се направи план-график кой кога ще има право да пере и да простира, за да не стават после противоречия. За да успеем, са необходими ред, дисциплина и йерархия. Всяка поставена задача трябва да стига до последния човек и да се изпълнява.
- Имате ли впечатления бежанците накъде ще поемат оттук нататък?
- Голямата част от хората имат огромното желание да напуснат България, след като получат документи. Ние уважаваме техните решения как да постъпят. Мнозина имат роднини в Германия, Швеция и Норвегия, поддържат връзка с тях и със сигурност ще заминат. Но има хора, на които им харесва в нашата страна. Виждат, че нещата се подобриха - ще им бъде осигурено образование за децата, помощ за намиране на работа и жилище. Някои почват да се замислят дали да отидат на Запад, или да останат.
- Жителите на съседните квартали се притесняват за сигурността си. Можете ли да ги успокоите?
- Разбира се, хората наоколо нямат от какво да се притесняват. Бежанците са прекрасни хора - чисти и разбрани. Досега нямаме нито едно оплакване било от кмета на "Враждебна" или от някой гражданин, че някой бежанец е пречил или че е направил нещо нередно. Органите на реда също нямат забележки към тяхното поведение. Софиянци трябва да знаят, че в центъра няма абсолютно никакви инциденти или нарушения. Директорът на ДАБ г-н Чирпанлиев е разпоредил, ако някой извърши престъпление, незабавно да бъде екстрадиран от страната. Според мен настроението на обществото трябва да се промени в положителна посока. Бежанците не идват тук от добро, те го правят, за да спасят живота си - своя и на техните деца.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
