Българоубийците победиха
Емил Кошлуков,
журналист
За да прекърши духа на българската армия, император Василий Втори нарежда да ослепят войниците, взети в плен. На всеки сто оставя по един с едно око. Чудовищно престъпление, дори и за онези жестоки времена. До началото на 90-те в Солун имаше улица, наречена точно така: "Василий Втори Българоубиец". Тези табели ги махнаха. Днес новите комсомолци ни казват, че трябва да махнем паметника на цар Самуил, единствения. Не бил одобрен от тях. Как така някой ще прави паметник, без да ги пита? Две години в общината тече конкурсът. Никой не каза нищо. За първи път имаме паметник на български цар в столицата. Роден в София, кръстен в църквата отсреща, до паметника. Обаче трябва да го махнем, петиция има за махане. Трябва и да върнем табелите в Солун, според мен. Защото българоубийците победиха - на всеки сто и днес има по един с едно око, другите са слепи.
За какво им е паметник на слепци?
Людмиложивската
езотерика ни се цъкли
Доц. д-р Симеон Евстатиев,
арабист ислямовед и преподавател в Алма матер
Само не ми говорете, че религиозното съзнание отмира с настъпването на модерността. Съвсем не - откъснато от религията stricto sensu, то просто приема различни, новоезически форми. Огледайте се и в ежедневното творене на митология около нас. В новите и старите ни паметници, в нуждата от "нова Ванга". Ето, на всичко отгоре и в днешните централни новини съобщиха благоговейно, че Джуна, "руската Ванга", се е споминала. Людмиложивковската езотерика си е жива и при демокрацията, а заедно с духа на Ванга/Джуна някои нейни превъплъщения ни гледат от центъра на София с фосфоресциращи очи. Изцъклени, сякаш в безсмислено търсене на някакъв постмодерен смисъл.
Светещият му поглед
ни е по-нужен отвсякога
Йордан Мичев,
гл. редактор на "Новини Лондон"
"Какъв е тоя Самуил, какво толкова е направил този лузър, нали заради него падаме под Византийско робство, какъв е този кръст в ръката му (православен кръст - бел. авт.), какъв е тоя страшен поглед и защо гледа лошо, каква е тази брада и защо трябва да му светят очите, това Дарт Вейдър ли е...". Това са само част от малоумните коментари във "Фейсбук" на хора, които сякаш са с килийно образование, а не културтрегери и всякакъв род интелектуалци, за каквито се представят. Събрани от кол и въже, изглежда. Тези хора очевидно никога не са излизали от жълтите павета и само те могат да се разпореждат там. Че и подписка за махането на паметника направили.
Защо обаче толкова ги стряскат светещите очи и лошият поглед на Самуил? Могат ли въобще да преглътнат, че в София ще има паметник на български владетел, който ще бъде открит с държавни почести 1001 години след смъртта му? Не, не могат. За тях всякакви подобни знаци, носещи ни историческа памет, трябва да бъдат изтрити както от ландшафта, така и от съзнанието на българина. Ние трябва да бъдем една аморфна и консуматорска мека и слузеста евроатлантическа маса от глобалисти, а не българи.
А днес светещите очи на Самуил са ни по-нужни отвсякога. За да ни напомнят кои сме, къде се намираме и в какво време живеем. Защото днес - 1000 г. след смъртта му, България е в почти същото състояние на разпад и безвремие, в което се е намирала тогава. Това влудява т.нар. будни граждани, грантови интелектуалци и обикновени "протестъри". Те не могат да издържат на гледащия лошо Самуил. И е по-лесно да го премахнат, да го боядисват всяка седмица в розово или направо да изтръгнат очите му. Като на онези 14 000 ослепени войници.
Д-р Милен Врабевски: Какво мога да очаквам? Наясно съм къде живея!
Моята работа е отдавна свършена, казва дарителят
- Г-н Врабевски, имате ли няколко минути за коментар по скандала с паметника на цар Самуил?
- В командировка в чужбина съм, но кажете какъв е проблемът все пак...
- Проблем няма, но как ще коментирате избухналия скандал с паметника на цар Самуил?
- Вижте, аз съм свършил моята работа. Нямам коментар по темата. Оттук насетне, нека се оправят тези, на които е дарен монументът. Не смятам, че от мен могат да се очакват каквито и да било коментари.
- Все пак очаквали ли сте реакциите, с които беше посрещнато откриването на паметника?
- Каквото и да съм очаквал, моята работа отдавна е свършена. В крайна сметка, зная в какво общество живея и съм наясно какво може да се очаква. Така или иначе, трябваше някой да направи нещо подобно и да се надяваме, че ще има още стъпки в тази посока. Само това мога да ви кажа. Живи и здрави! Благодаря ви за обаждането.
Обидна ли е полемиката около паметника на Самуил? "Стандарт" потърси отговора при д-р Милен Врабевски, председателя на фондация "Българска памет", който го финансира, и писателя Деян Енев, автор на "Песен за цар Самуил".
Бъркаме естетическата и обществената нужда
Харесвах повече проекта на Емил Попов, признава писателят Деян Енев
- Г-н Енев, на какво се дължи полемиката около паметника на цар Самуил?
- Според мен се бърка естетическата и обществената нужда от този паметник. Имаше крещяща обществена нужда от подобен монумент. Естетически човек винаги може да спори за качествата на една творба. Двете неща обаче не може да се събират в едно. Аз лично бих искал паметникът на цар Самуил да се доближава в стилистиката малко повече до фигурите на войниците му, дело на Любомир Далчев. В крайна сметка обаче, такова е решението на скулптора. Иначе приветствам горещо самият факт, че вече има такъв паметник.
- Започнаха сравнения с паметника в Скопие. Нужни ли са подобни?
- Казах ви, че естетически човек може да спори до безкрай за качествата на една творба, но нещата трябва да се разделят. Виждал съм проекта за този паметник на скулптора Емил Попов, който ми харесваше много повече, отколкото този на Александър Хайтов. В крайната сметка изпълнението беше на Хайтов. В момента естетическата и обществената функция на този паметник са накуп.
- А какво представляваше проектът на скулптора Емил Попов, който не е бил одобрен?
- Той беше по-концептуален, а не толкова реалистичен. Всъщност само лицето му беше реалистично, а скулптурният портрет ми допадаше много повече.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
