Участниците си тръгнаха със символа на Смоляновци белоглав орел
За първи път от много години в събота и неделя село Смоляновци, община Монтана, оживя необичайно много. За два дни през него преминаха над 1000 певци, музиканти и танцьори от страната, Сърбия и Румъния. Всички местни, деца, мнозина в национални носии, наизлязоха да ги приветстват. Толкова много хора в центъра на селото не сме виждали от години, призна кметът Пламен Лилчов.
Събитието, което ги доведе в Смоляновци, бе първият международен фолклорен фестивал "Ехо от Стовци". Преди да започне надпяването, участниците, облечени в своите стари носии, преминаха в шествие из улиците на селото. И който не можа да стигне до площада, успя да види голямата пъстрота на дрехите и усмивките по лицата им. В дефилето се включиха и местни жители, повели невръстните си деца.
Всички - и гости, и домакини, бяха приветствани от кмета на общината Златко Живков. Добре сте дошли при нас, ще ви посрещнем с радост и догодина, обяви той и така издаде намерението на общината да направи този фестивал традиция. Архимандрит Антим, протосингел на видинската митрополия, и местният поп Славейко
отслужиха водосвет за здраве
на певците и танцьорите, на гостите и домакините.
Организирахме фестивала с намерението да покажем съхранения ни фолклор, да го популяризираме и да запалим младите по него, обясни целта на събитието Ирена Василева, секретар на местното читалище "Просвета".
Най-чаканите от всички гости бяха самодейците от село Велики Извор, община Зайчар на съседна Сърбия. За два дни дойдоха и възрастни, и деца - певци, музиканти, танцьори от дома на културата им "Джордже Генчич". Местните се взираха в шевиците на носиите им, в шарените им чорапи, в направата на цървулите. И търсеха общото с техните. Защото Смоляновци и Велики Извор имат обща съдба. През 18-и век
цели фамилии от Тетевенско побегнали на запад
от турските гонения. Едни спрели при изворите на Цибрица в подножието на Широка планина и връх Стовци, където вече имало селище с името Смоляновци, други стигнали до днешна североизточна Сърбия и основали свое селище, което нарекли Велики Извор. Не случайно в двете села има родове с еднакви имена. Говорът на смоляновчани е специфичен тетевенски диалект, на него си говорят и по домовете във Велики Извор. По-възрастни местни хора започнаха веднага разговор с гостите, питаха за родове, известни личности, случки и събития, станали преди два века. И понеже гостите от Сърбия преспаха по домовете на смоляновчани, разговорите за някогашното родство и бягство от Тетевенско продължиха до късно през нощта. Велики Извор е успяло да се запише в историята на стара Сърбия - то дало на кралството политика Никола Пашич, който до 1926 година 8 пъти е бил министър-председател на тогавашните сръбски кралства. За българския му произход великоизворчани не говорят.
Кметствата на двете села са се опознали, гостуват си по повод различни празници, но сега за първи път в Смоляновци пристига такава голяма група от Велики Извор. В съставите имаше от възрастни певци и музиканти до 13-годишни деца, които играят някогашните им хора.
На фестивала дойде и състав от румънския град Калафат. Водеше го директорът на дома на културата Дан Вана - поет, музикант, певец. Общо 44 самодейни групи се надпяваха, надсвирваха и надиграваха на откритата сцена в центъра на селото. Повечето бяха от областите Монтана и Видин, но имаше и дошли чак от Силистра. Наизлизаха от известни състави на Монтана и Белоградчик до малко познати от съседното село Плешивец. За разлика от повечето фолклорни събития,
този фестивал бе с конкурсен характер
Групите показаха автентичен и обработен фолклор от своите селища, а за оценката им общината в Монтана ангажира най-добрите специалисти в жанра. Председател на тричленното жури бе доц. д-р Анна Щърбанова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, която 15 години изследва фолклора на района. Според нея, този фестивал може да се превърне в традиционен показ на тукашното уникално народно творчество. Оценките зависеха от стойността на песните и хората, но и от артистичността на изпълненията и носиите. За най-добрите изпълнители бяха предвидени медали - златни, сребърни и бронзови. Не всеки състав си тръгна с медал, но всеки - със символа на селото - белоглавия орел, изработен от глина. Прототипът на керамичния образ до днес живее на Орлов камък, който според легендата бил хвърлен на това място от Крали Марко. Днес районът на връх Стовци е обявен за защитена природна местност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
