Eфир под прицел

В романа на Сергей Минаев "Media sapiens" един от героите има идеята да построи държава утопия в ефира. На жителите от един град ще се показва какви приказни неща строи държавата в друг. В съседния град - обратното. Ако никой не пътува никъде, държавата утопия може да просъществува много дълго и хората да вярват, че тя все някой ден ще построи благоденствието и в техния град. Какво обаче става, когато ефирът реши да вземе на служба при себе си държавата? И съвсем не утопични, а реални ченгета сгазят с ботуши не метафоричния, а съвсем реалния ефир? Само преди ден в една телевизия нахлу проверка на Икономическа полиция и това се превърна в новина от национален мащаб. В разгара на търговски спор между доставчик, свързан със същата тази телевизия, и някои други медии.

За драгия зрител, неизкушен от други драми освен от тези, които вижда в турските сериали, това е без значение - той ще гласува с дистанционното и ще се оттегли в държавата утопия, която му показва сериалът по някой друг канал. По възможност - при по-евтин оператор. Всъщност обаче
последиците са реални и доста страшнички
Защото възниква съмнението, че държавата може да се окаже арбитър в спорове, които са чисто търговски и се

разрешават в съда

А когато полицията пази половината ефир, логично е страхът да завладее другата половина. Вземеш ли на абордаж държавата за подобно нещо, значи ефирът вече не е свободен. И това се превръща в проблем, въпреки че е умело маскиран като разследваща журналистика, като търсене на проблемни теми или дявол знае още какво.
Вероятно нарушения във въпросната телевизия наистина има - в България дал Бог черни каси и сива икономика. Може би всеки трети или четвърти българин получава парите си направо в джобчето и вероятно всеки ден има по някоя проверка, която  установява подобни неща. Тези неща обикновено не излизат извън рамките на статистиката и

никой не прави за тях километрични репортажи

За разлика от показното около ТВ+, прераснало на места едва ли не в истерия. Впрочем кое е по-страшно - да сгазиш финансовия закон или да сгазиш свободата на ефира? Първото е по-наказуемо, но второто е далеч по-осезаемо. Макар че понякога последиците се усещат след време.
Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов заяви, че случилото се създава "един контекст, който не е в полза за чувството за свобода на медиите". Защото в него всеки може да се почувства застрашен. Интелигентният зрител, който следи ставащото от самото начало, не чува, че полицията проверява нарушител. Онова, което най-вероятно чува той, е, че държавата се опитва да реши със силови средства частен спор, който би трябвало да се разреши по съвсем друг начин. И нарушителят дори му става малко симпатичен. Онзи, който не го е еня, ще гласува с дистанционното и ще си пусне поредния сериал. А онзи, който се вълнува? За каква държава ще гласува той? Едва ли за онази, която е в телевизора му.