София. Кризата води със себе си фалитите. Тяхната сянка витае над бизнеса и хвърля в ужас предприемачите. Не всички обаче. Има такива, които гледат на тежките времена като на възможност, но не за развитие, а за далавери и надхитряне на Темида. Както и за прецакване на кредитори и контрагенти и облагодетелстване на субекти, най-често свързани с длъжниците. Такава чудесна възможност за мошениците се открива с несъвършенствата в Закона за фалитите. Тя моментално е влязла в употреба, както ще се види от съдебния казус, който разглеждаме.
Съдебна сага на стойност 45 милиона щатски долара се вихри пред очите на родната Темида и добавя поредната лъжица катран в кацата на съдебната ни система.
В края на 2011 г. три фирми подават молби в Софийски градски съд (СГС) за откриване на производства по несъстоятелност. Сам по себе си този факт не е нещо необичайно, особено в дни на криза. Забележителното в случая е, че и трите молби са с еднакво съдържание и посочват един и същ основен кредитор - американското офшорно дружество "Солидинго". Задължението и на трите родни фирми към него е възникнало на една и съща дата - 1 януари 2004 г. И трите претендират именно тази дата да е начална за неплатежоспособността им. В същото време формално те не са свързани по никакъв начин една с друга - имат съвсем различни дейности и собственици. Но "съвпаденията" не свършват дотук. След като са образувани дела и са определени съдиите, още на следващия ден и трите фирми оттеглят молбите си за фалит. Само седмица по-късно обаче триадата пак иска процедура по несъстоятелност и подава документи. Те са абсолютно идентични по съдържание с предишните. Общата сума на задължението към офшорката само на една от фирмите - "Перчемлиев" ЕООД,
възлиза на близо 45 млн. лева
а американската фирма е посочена и от трите длъжника като основен кредитор. Което веднага и автоматично изключва евентуалните действителни кредитори да си получат вземанията освен след съдебни битки.
Още в първите дни от съдебната сага има няколко нарушения, отбелязват юристи. Като например това, че не може да се завежда ново дело, преди да са влезли в сила определенията за прекратяване на предишните. Освен това според ГПК, когато има висящи дела между едни и същи страни и със същите основания, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Нищо подобно не се случва в нашия случай. По-късно заведените дела са придвижени надлежно. Две от фирмите, кандидатстващи за фалит, са регистрирани в Несебър, като е посочен само номер на пощенска кутия. При това положение делата не би трябвало да се гледат в София, а в Бургас. Подобно съгласувано поведение трудно би могло да се обясни по друг начин, освен с търсене на "подходящ" съдебен състав, коментират казуса юристи. И вероятно закъсалите длъжници са го намерили в лицето на съдийките Ася Събева и Димана Йосифова. Защото, след като делата са разпределени при тях, нещата тръгват.
За да се задвижат веднага с бясна скорост
както се вижда от датите на преписките. Ще дам само един пример. На 2.12.2011 г. (петък) съдийката Събева назначава съдебно-счетоводна експертиза по делото и определя вещо лице. На 5.12.2011 г. вещото лице вече е депозирало заключението си, съдът го е приел на закрито заседание и е постановил решение, с което е обявил неплатежоспособността! Т.е. всичко това фактически е свършено през уикенда. Докато иначе подобни дела се влачат с месеци, че дори и повече. След тази скорост, почти близка до скоростта на светлината, съдийката Събева насрочва първото събрание на кредиторите чак за 28.02.2012 г. Въпреки че законът изисква то да бъде не по-късно месец след постановяване на решението. Или последният законов срок за събранието е 5 януари, а не 28 февруари. Според юристи няма друго обяснение за забавянето, освен намерението на съда назначеният от него временен синдик да разглежда вземанията на кредиторите и да се произнася, а не синдикът, който са избрали кредиторите.
Другите две фирми, облагодетелствани по подобен начин от съдийските състави, са "СД Транспорт и логистика" ЕООД и "Нов дом Симеонов" ЕООД. Анализирайки всичко това, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, към когото е отправен сигнал от останалите кредитори на трите фирми, установява, че в този случай е ограничено приложението на принципа на случайното електронно разпределение на делата и има предпоставки те да попаднат на точно определени съдии. В становището на Инспектората се приема за установено, че и по трите дела съдийките Събева и Йосифова не са имали основания да считат, че предходните (оттеглени) дела са прекратени с влязъл в сила съдебен акт, и въпреки това в нарушение са образували нови. Относно светкавичните действия за приемане на експертизата инспектор Весела Николова дава пример с друг подобен случай в същия съдебен състав и по същото време. Тогава само експертизата е изготвяна 12 дни.
Инспекторатът препоръчва на председателя на СГС
да упражни засилен контрол
върху работата на съдиите и да предприеме конкретни действия срещу нарушенията. Какъв контрол упражнява той - не е ясно, след като до ден днешен делото "Перчемлиев" не е изпратено в Софийския апелативен съд - минали са поне 4 месеца след обжалване на решението за откриване на производство от три големи български банки. В крайна сметка Инспекторатът към ВСС признава, че има съдии, които не извършват необходимите и предвидени в закона процесуални действия. Делото "Перчемлиев" първоначално е разглеждано от съдия Ася Събева, след нейния отвод е разпределено на Димана Йосифова, а след като и тя си прави отвод, е разпределено на съдия Лилия Илиева.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
