Пустиня, затворена в малка бутилка с пясък, и картичка с камила са двата предмета, които от 27.05.2007 г. стоят на бюрото ми в "Стандарт". И никога, по никакъв повод не са били местени.
На пясъка пише "Либия", а на картичката "Криси и Здравко". Когато ги получих, се разплаках. Те бяха дар от затвора. Песъчинки надежда, заключени в шише. Надеждите на онези наши момичета, които бяха измъчвани в "Джудейда", забравени от държавата и 9 години живeeха с мисълта, че всеки следващ ден може да е последният им, защото са осъдени на смърт.
За нещо, което никога не са извършили. Разплаках се, защото в онзи момент бях безсилна. Като всички останали колеги във в. "Стандарт", като всички останали българи, които от първия ден на 2007 г. носеха на реверите си лентички "Не сте сами" и се молеха за спасението на българските медици. В онзи момент, когато получих късче от пустинята, можех да направя само едно - да се обадя на д-р Здравко Георгиев, който за разлика от съпругата си Кристияна Вълчева и колегите й Снежана, Валя, Валентина, Нася и д-р Ашраф, бе свободен затворник в посолството ни в Триполи. Да му благодаря. И както много пъти преди това, дълго да си говорим по телефона.
Можех само уверено
да му повтарям, че скоро ще се видим в София
с ясното съзнание, че нямам право да изричам това. Защото не знам дали му казвам истината. Но и с надеждата, че нещо ще се случи. Защото броени дни преди това главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова бе завела в Париж сина му Мариан и децата на сестрите. Здравко знаеше това и от Мариан. Но имаше нужда да го чуе пак. И пак.
Разказвах му как Славка Бозукова сложи лентичката "Не сте сами" на ревера на бъдещия френски президент. И как Саркози каза: "Те са невинни, ако трябва лично ще отида да ги измъкна от Кадафи". Говорехме си до полунощ, а и по-късно, как това кара Европа да се вдигне. Как никой от нас няма право да спира битката.Затваряйки телефона, нямах представа, че само два месеца по-късно, в нощта срещу 24 юли 2007 г., ще търся сина му Мариан и ще се ядосвам, че телефонът му е изключен. Че ще се обаждам на Ивайло, сина на Снежана, за да му кажа: "Майка ти си идва"...Никой от нас, хората във в. "Стандарт", няма да забрави тази нощ.
Събрахме се към 1 ч, за да правим извънредно издание за освобождаването на българите. Събрахме се, въпреки че официално съобщение от държавата нямаше. Онази нощ всички бяхме в редакцията - от портиера до главния редактор. Три пъти прибирахме подготвените страници за печат, защото се получаваше информация, че не са излетели от Триполи. И три пъти ги вадехме отново, защото надеждата се връщаше. Треперехме от страх, защото вече бяхме събудили децата и близките на медиците и те пътуваха към летището. А Външно мълчеше. Призори чухме дори обвинения в ефир, че сме излъгали държавата...
Това са само няколко песъчинки от най-голямата хуманитарна мисия в България - "Не сте сами". В 9,51 ч на 24 юли 2007 г., когато самолетът на Сесилия Саркози доведе българите на родна земя,
тези късчета емоция вече бяха спомен
И нямаха значение. Днес не е важно да ги помним. Защото Здравко, Кристияна, Валя, Валентина, Нася, Снежана и д-р Ашраф са свободни хора. А това е единственото, което има значение. Вече десета година всеки от тях се опитва по свой начин да превъзмогне кошмара, да живее живота си, да се усмихва и мечтае отново. Когато говорим за "Не сте сами", ние, журналистите от в. "Стандарт", никога не казваме: "Спасихме сестрите". Защото спасение дава Господ, човекът помага. А през годините мнозина са помагали за връщането на сестрите. Изброяването им е прекалено рисковано, защото все някой ще бъде пропуснат.
Днес малцина извън нас помнят как точно протече мисията "Не сте сами". Важното е, че тя промени България. Тя накара нас и всички българи да си спомним, че няма нищо по-велико и по-човешко от това да подадеш ръка на събрат в беда. И по-важното - да го правиш без корист. От сърце. Да не мислиш за пари, време, конкуренция. Да не ти пука за собствения ти сън и лично здраве. Защото животът е свещен. И е престъпление да не го защитаваш.
"Не сте сами" научи българите да бъдат съпричастни. Да живеят със съдбата на друг. Показа на света, че не сме бездушни егоисти. След годините на прехода, минали в лъжи, безверие, хаос, "Не сте сами" върна вярата на българина в националната кауза. Накара го да бъде патриот. Показа му смисъла на думите гражданско общество. Защото доказа, че държавна политика може да се прави от хората - чрез медиите.
"Не сте сами" научи медиите, че има смисъл да бъдат партньори, а не вечните жестоки конкуренти. Когато започвахме кампанията, си казахме: никога няма да успеем, ако сме сами. Затова потърсихме Би Ти Ви и Дарик радио.
Направихме първата в България медийна коалиция. "Не сте сами" даде голям урок на политиците. Благодарение на кампанията стана ясно, че 9 години България не е имала държавна политика към сънародниците ни, попаднали в беда зад граница, че властите не знаят какво да правят в такава ситуация. Докато медиците ни бяха в ада на Кадафи, в София се смениха 3 правителства. Днес министрите от тях се бият в гърдите колко много са направили.
Но истината е, че тях ги нямаше
Те не познаваха близките на сестрите, разчитаха на тихата дипломация.
Някои от тях дори се срамуваха да сложат лентичката "Не сте сами" на ревера си и се надяваха един ден светът просто да забрави за случая.Но най-важното е, че "Не сте сами" научи всички нас, българите, на обединение. В името на сестрите ни накарахме всички вероизповедания в страната да загърбят хилядолетните различия на каноните си, да направят общ молебен за здравето и спасението на българите, произнасяйки обща молитва за тях.
Стефан Димитров и Михаил Белчев написаха песента "Не сте сами", а над 60 български звезди, които иначе не си говорят, я изпълниха на площада пред храма "Св. Ал. Невски" и я записаха на диск. В името на каузата събирахме на една маса политици от различни партии, ангажирахме всички евродепутати. Доведохме в България Бианка Джагър, Виторио Колици. Джордж Майкъл изкрещя от София към света своето Freedom за сестрите.
Днес, 10 години след мисията, има значение да си спомним всичко това. Защото сериозните послания на "Не сте сами" са две. Първото е, че когато цял народ застане зад кауза, тя винаги успява. А второто - никога повече не бива да допускаме да се стига до провеждането на подобни мисии за българи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
