София. Измеренията на подвига. Като че ли говорим за тях в часовете по история и по време на чествания, свързани с нашите герои. Боян Ботйов може би е от малцината, които преосмислят саможертвата на предците ни и в забързания делник на нашето съвремие. Причината не е само в професията му на историк. Той е единственият наследник на рода на даскал Ботьо Петков. Неговият прадядо - ген. Кирил Ботйов, е брат на Христо Ботев. Родовата памет Боян предава днес и на тримата си синове - Боян (21 г.), Чавдар (13 г.) и Александър (9 г.). Той е и председател на Общонародна фондация "Христо Ботйов".
"Първото нещо, което си спомням за Христо Ботев от детските си години, е негов портрет, рисуван от един добър приятел на нашето семейство Иван Соларов. Той е внук на академик Любомир Милетич", казва Боян Ботйов. Този портрет се е запечатал в съзнанието му наред с разказите на баба му Надежда, която починала на 90 години. Лично е познавала майката на Христо Ботев - баба Иванка. "Тя надживява всичките си деца, освен Кирил - моя прадядо", казва Боян Ботйов. Баба му Надежда е съпругата на сина на ген. Кирил Ботйов - Христо, кръстен на чичо си.
До днес са живи разказите, свързани с детството на Христо и Кирил, с игрите им в Калофер, в Табашката махала. Двамата били луди глави. Отглеждали са гълъби, играели са в Тунджа, а и белите не са им били чужди. "Крали са кокошки, пекли са ги. Яли са бой от собствениците на тези крадени кокошки", казва Боян Ботйов. Христо е бил винаги главатар на тайфата. Когато в Калофер дошъл някакъв мечкар и разигравал мечката на песента "Стани, стани, юнак балкански" на Чинтулов, Христо му зашлевил един шамар, защото на такава песен не може да се разиграва мечка. От малък бил със силно чувство за справедливост, за чест, за патриотизъм и родолюбие. Буйната му фантазия понякога му е играла лоша шега в училище. Баща му - даскал Ботьо Петков, му е преподавал и е бил много строг към всички ученици, включително и към сина си. Христо често гледал през прозореца към връх Мара Гидик. Когато учителят по география Финков преподавал за изригването на вулкана Везувий, на Христо му хрумнало, че изригва този връх в Стара планина. Съвсем по момчешки извикал: "Бягайте! Вулканът изригва!". Всички се струпали на вратата, настанала суматоха, но после си понесъл си наказанията. Боян Ботйов не знае детайли около последствията, но припомня, че тогава даскалите са използвали възпитателни методи като пошляпване с пръчка и наказание - стоене на колене. "Въпреки всичките тези лудории и немирства Христо Ботев и като малък, и в по-зрелите си години е действал под диктовката на разума, който е надделявал над чувствата. Това не е само в поезията му. Това е и в революционната му дейност, в подготовката на четата, превземането на Радецки", казва Боян Ботйов.
За себе си казва, че е бил кротко дете, но неговите момчета явно са наследили лудориите на своите прароднини. Доволен е, че не са пристрастени към компютъра и изкарват пред монитора разумно време. В останалото - предпочитат игрите навън с децата. Имат си някакви осъвременени варианти на едновремешните игри - борят се, гонят се, крият се.
За Боян Ботйов е важно да изкарва всяка свободна минута със семейството си. В последните години е поизоставил и страстта си от по-младите години, когато събирал кибрити. "Имам една много голяма колекция от над 3 хиляди кутийки, но всичко това с времето си отшумя", казва той. И днес пази колекцията, но признава, че е във вид, в който не е за показване.
Боян Ботйов изкарва голяма част от времето и във фондацията на ул. "Шипка" 23 в столицата. Именно там е бил и последният дом на Ботевата майка, където е живяла през последните си пет години. "Баба Иванка е била много земен човек, с много твърд характер, с бодър дух въпреки всички драми в живота й и трагедии с толкова близки загубени хора", казва Боян Ботйов.
