Рядко успявал да завърши работите си до край
Според британски неврофизиолог Леонардо да Винчи е страдал не само от кривогледство, но и от синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието (СДВХ). Аргументите в полза на тази хипотеза той представя в списание Brain.
"Разбира се, 500 години след смъртта на Да Винчи не може да се направи точна диагноза, но съм сигурен, че СДВХ е най-убедителното и научно приемливо обяснение защо Леонардо рядко успява да завърши работите си до край. Хиперактивността обяснява много от чертите на неговия характер и непредсказемата му гениалност“, заявява Марко Катани, професор в King's College London.
През последните години учените са успели да установят няколко интересни факта, изучавайки по какъв начин различни знаменитости са изобразявали себе си в произведения на изкуството или са се описвали в хрониките.
Например статуята на апостол Петър е позволила на медиците да си изяснят, че католическият жест на благословия с два пръста е възникнал от факта, че първосвещеникът страдал от увреждане на лакътния нерв. Портретът на Микеланджело пък помогнал да се разбере как художникът успявал да твори въпреки прогресиращата артроза на китките на ръцете му, а Кристина, момичето символ на Америка от картината на Андрю Уайт, че е жертва на рядко заболяване - синдром на Шарко-Мари-Тут.
Според Катани личността на Леонардо да Винчи остава една от най-големите загадки. Нито художествени критици, нито историци все още не могат да разберат точно как е изглеждал великият флорентинец, дали е оставил потомци и дали съвременниците му са знаели за неговите открития.
От друга страна, описанията на външния вид на Да Винчи, както и особеностите на неговото поведение, са запазени в мемоарите на учениците и съвременниците му. Например често се споменава, че художникът е бил левичар, че имал широки интереси и че е бил отличен разказвач и събеседник.
Катани обръща внимание на факта, че хората, които познавали Леонардо от детството му, са забелязали неговия неспокоен характер: той бързо се превключвал на нови проекти и е изоставял старите в полусуров вид. Той четял доста зле и най-вероятно е бил с дислексия. Освен това той се отличавал с изключително ниско самомнение и вярвал, че не е постигнал нищо в живота.
Последната особеност подтиква британския професор към идеята, че флорентинският изобретател е страдал от СДВХ - много пациенти с тази диагноза също се оплакват, че не могат да се реализират.
В полза на това, както отбелязва Катани, говори и фактът, че Леонардо е бил левичар, страдал от дислексия и е имал развито въображение (това е типично за много съвременници с това разстройство). Освен това той почти не спял и често имал проблеми в ежедневието, работейки ден и нощ без прекъсване.
„Смята се, че хората с тази диагноза обикновено имат непокорни и не много умни деца, които почти винаги са с проблеми в зряла възраст. Наблюденията ми показват, че много възрастни с подобни диагнози в детството са били любознателни и умни, но постепенно са се депресирали заради това, че не са успели да се реализират. Надявам се, че примерът на Да Винчи ще помогне да се разсее този мит”, заключава неврофизиологът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
