Благият Левски

Благият Левски | StandartNews.com

Свикнал съм да ме хвърлят в дълбокото, казва Веселин Плачков

Веселин Плачков е роден на 23 юни 1980 г. в Плевен. Зодия Рак. Средното си образование завършва в училище "Димчо Дебелянов" в Белене, където е живял 17 години. Завършва НАТФИЗ в класа на професор Димитрина Гюрова. От дванадесет години работи в театър "Иван Радоев" в родния си град. Играл е в "Посещение на старата дама", "Укротяване на опърничавата", "Предградие", "Бялата вещица", "Народен враг", "Ромео и Жулиета"... В киното има няколко епизодични участия, преди Максим Генчев да го покани за ролята на Апостола за "Дякон Левский".

Веселин Плачков твърди, че е свикнал да го хвърлят на дълбокото - и в Дунав, реката, край която е израснал, и в изкуството, на което робува сега. Първата му роля в театъра е в пиесата "Златният храм" на Уилям Голдмън. Тогава колегите му непрестанно влизали и излизали от сцената, а неговият герой Рей Тревит три часа не се отделил от публиката. Аналогичен случай е първата му роля в киното. Повече от три часа на екрана - при това в ролята на Левски. В жанра няма по-дълбоко. Ако не умееш да плуваш, гълташ вода и се давиш безвъзвратно. Засега Плачков успешно преборва вълните, въпреки че те се оказаха далеч по-бурни, отколкото се очакваше. Вездесъщото обществено мнение безпощадно анатемосва лентата, но не и неговата игра. Тези дни, освен в Апостола, Плачков се е превъплатил в ролята на медийна звезда. Никому неизвестният довчера провинциален актьор търчи от телевизия на телевизия, усмихва се на журналисти и зрители и за кой ли път любезно отговаря на едни и същи въпроси:

- Трудно ли влязохте в образа на Левски?

- Трудно.

- Колко пъти ви изключваха от училище?

- Шест.

- Колко татуировки имате?

- Може би петнадесет. Не съм ги броил.

- Не ви ли е неудобно. Левски с татуировки...

- И Чърчил е имал... Кенеди също.
После непременно разказва как препускайки с ролерите из коридорите на училището, блъснал една от най-строгите учителки, как са го пратили да кандидатства в полицейската школа в Симеоново, но това никак не му харесало. Как предпочел НАТФИЗ, защото от дете, покрай родителите си, е свързан с читалищната дейност. Въобще биографията му се превърна в настолно слово, което е принуден да повтаря по няколко пъти на ден. А мълвата му лепна само един етикет: наркоман. Това обаче не се прие сериозно в национален мащаб: преди всичко влиза в противоречие с битието му. Веселин става сутрин в четири, бяга десет километра и се прибира свеж и бодър, сякаш е отскочил за вестник до отсрещната лафка. Винаги когато има възможност, тръгва по дългия път от Плевен до Белене, в който има поне десет часа яко ходене. Тая работа не е за надрусани, решават и най-мнителните критици и обръщат гръб на слуховете.

Родата на Плачков е пръсната във всички български посоки: от Плевен, Карловско та чак до лютите македонци от Ръждавица, Кюстендилско. Сред нея се срещат ятаци на партизани, най-вече дядо Борис, чиито нокти са скубани по арестите. Другият му прадядо е бил музикант и главен диригент на Плевенската градска духова музика. Има дядо, шеф на ловешкия затвор, и друг - полковник във Военновъздушните сили.

Владимир Димитров-Майстора харесал за модел една от бабите му, красавицата на кюстендилския род, но братята й охладили мераците му, като преценили, че тази работа е срамотна.
Веселин определя себе си като относително благ човек с епизодични изригвания. Преди дванадесет години дошъл в Плевен заедно с четиринадесет свои състуденти от актьорския випуск 2002 година. Сега от тази мощна талантлива група в театъра са останали само половината. Другата част е в София. Някои работят като операторки в телефонна централа и съобщават, че е време да си платите сметката за парното, други продават сладолед или кренвирши. София се оказва илюзия. Там са, но не са на сцената. А са кадърни хора.

Плачков обича малките градове. Дори Плевен му е голям. Обожава Белене и хората му, иска да се върне в Смолян, а най-добре се е чувствал през онези две години, когато е бил стопанин на хижа в парка. Сигурно затова, поне засега, отказва всички предложения за щат в столичните театри. Странно - има къща до Боянската църква, но живее под наем в Плевен.
Новият Левски се надява скоро да свършат ангажиментите му около филма, за да се върне в театъра. Сцената му липсва. Още не знае какво ще играе, но с удоволствие си спомня ролята на шута Хеликон от "Калигула" на Камю. Тогава режисьорът Александър Гаупелин му позволил да излиза на сцената във всеки един момент, в който прецени, че има какво да направи. Бил гърбав, извит като питанка. Пратили го на уроци при оперна певица, за да го научи как да говори и диша в тази ненормална поза.

Свой любим герой Плачков няма. Обожава Шекспир. Играл е в три различни постановки на "Ромео и Жулиета", но никога в ролята на влюбения Монтеки. Уважава класиката. Въпреки това приема Жулиета и с маратонки, но стига това да не е самоцел.

В "Предградие" на Ерих Бохосян е режисьор и изпълнител на една от главните роли. Децата изпадали във възторг, щом го видят. Някои гледали спектакъла по седем пъти. Това вече е успех. "Започнах през 1992-а. Бях на 12. Продавах сладолед, кафе и така си видех парите. Оттогава не съм спирал. Затова сега ми е лесно. От нищо не ме е страх", споделя Плачков С Даниела са женени от единадесет години. Запознали се в магазин на нейни роднини. "Бях студент, бачках в отсрещното заведение като барман. Предложих й кафе. Тя искаше да го плати, но аз й казах, че ще я плесна. Така започнахме. След няколко години се роди дъщеря ни Андрея, но това едва ли е интересно за зрителите. Предпочитам да говорим не за личния живот, а за моите роли", казва най-новата звезда на родното кино.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай