Без такса, ако платим ипотеката по-рано (обзор)

Таван за разходите по заемите е все едно да продаваш мерцедес на цената на трабант, скочи Румен Гечев

Без такса, ако платим ипотеката по-рано (обзор) | StandartNews.com

Промените в Закона за потребителския кредит бяха приети на второ четене от парламента. Народното събрание реши да премахне таксата за предсрочно погасяване на ипотечните заеми. Без прегласуване остана спорният текст, който налага таван от 50% на разходите по потребителските заеми, към които вече са и т. нар. бързи кредити до 399 лева.

Таксата за предсрочно погасяване на кредити остава в миналото. Тя ще се начислява единствено, ако не е изтекла една година от сключването на договор за отпускане на ипотечен заем. Това прие парламентът с промени в Закона за потребителските кредити. "За" гласуваха депутатите от БСП и ДПС, а ГЕРБ - "против" и "въздържал се". Сега банките ни наказват с лихва между 3 и 5%, ако решим да си платим предсрочно заема. 1/3 от договорите за отпускане на кредит, сключени след 2008 година, нямат подобна клауза. Останалите 2/3, както и почти всички, сключени преди 2008-а, съдържат такова условие, посочи народният представител от Коалиция за България Румен Гечев. Промените ще важат и за контракти, парафирани преди влизането в сила на новите текстове, приеха депутатите след бурни дебати. Така хората ще могат да сменят банката, ако друга предложи по-добри условия, посочи Гечев.

Банките обаче ще могат да начислят такса за преизчисляване на задълженията. "Запазва се правната и финансова стабилност. Сега сключените договори ще остават в сила, но с възможност кредитополучателите да погасят своите задължения, без те да бъдат облагани с тези допълнителни такси или неустойки", разясни червеният депутат Янаки Стоилов, който предложи поправките. "Tрябва да се стимулира дори и предсрочното изпълнение. Единственият ефект от поправките може да бъде намаляване на печалбите на някоя от банките, но в никакъв случай те няма да загубят средствата, които им се полагат", допълни още Стоилов. Депутатът се надява по този начин да бъде раздвижен кредитният пазар, защото се очаква потребителите да погасят сегашните си задължения и да сключат нови договори.
Промените в закона ще влязат в сила три месеца след обнародването му в Държавен вестник, решиха още депутатите. Както "Стандарт" писа, на предишните заседания Народното събрание реши още да сложи таван на максимално допустимите разходи по кредитите (ГПР).

Така те вече ще са пет пъти законната лихва, което към днешна дата се равнява на 50.2%. Тази промяна засяга единствено бързите кредити, тъй като само там лихвите минават този процент.

Множество депутати от всички цветове обаче се възпротивиха на приетото предложение и веднага се чуха гласове за неговата отмяна. "При такива тавани, особено когато те са ниски - сивият сектор расте. А не както някои колеги емоционално разсъждават, че като има таван на лихвите, някой ще бъде принуден да дава евтини кредити, което е абсурдно. Все едно да накарате производител на "Мерцедес" да продава на цената на "Трабант", коментира Румен Гечев. По думите му обаче юристите са предупредили депутатите, че при две гласувания на текста в пленарна зала е рисково да се прегласува отново, тъй като Конституционният съд може да го отмени. "Оставяме го така. Ако не проработи както трябва, наесен ще го променим", каза още Гечев. Според вносителя на поправката Георги Кадиев (БСП) "по-скоро Крим ще прегласува референдума си, отколкото ние да позволим прегласуване на тези текстове".

Банките компенсират с другите комисионни

Банковият сектор не е очарован от новоприетите поправки в Закона за потребителския кредит. Не случайно банкерите отказват да ги коментират, а преди приемането им се противопоставяха на исканите промени. В крайна сметка не би трябвало да са много недоволни, защото новите текстове няма да накарат хората да се втурнат да теглят кредити, да погасяват старите или да ги рефинансират в други банки. Банкерите безспорно са прави в едно - ако доходите на населението бяха достатъчни, ако кризата не беше увеличила драстично безработицата, връщането на заемите нямаше да е проблем за кредитополучателите. Значително перо в утежненията по кредитите са нотариалните такси, които са неотменни при учредяването на ипотеки. При стандартните кредити от около 50 хил. евро такава такса е 2-3 хил. лв. Което веднага би отказало по-неплатежоспособните. Друга причината за това, че няма да има "банкови номади", които да се прехвърлят от трезор в трезор, е например запазването на таксата за разглеждане на искането за кредит. Опасенията са, че тя ще бъде увеличена значително, въпреки че сега не е особено голяма. Тъй като пада и таксата за управление и обслужване на кредита, но остават комисионите за управление сметките, по които се плащат вноските, има страхове, че те също ще скочат драстично.

Влязохме в крак с евродирективата

Промените в закона, които засягат ипотечните заеми, всъщност нямаше как да не бъдат направени. Причината е, че в края на 2013 г. Европейският парламент прие директивата за ипотечния кредит и нейните разпоредби трябва да се адаптират в законодателствата на страните членки в двугодишен срок. Самият факт, че обсъжданията на въпросната директива продължиха близо 10 г., говори за нейната важност.

Според текстовете на директивата при предсрочно погасяване на заема банките имат право да начисляват наказателна такса. Точната формулировка е, че "кредитните институции имат право на справедливо обезщетение за разходи, пряко и изключително свързани с предсрочното погасяване". В същото време обаче се дава право на отделните държави самостоятелно да решават дали да има такава такса или не и ако я има, при какви условия ще се начислява. Практиката на банките в Европа обаче е да не начисляват въпросната такса.

Това е бой по лихварите

Георги Кадиев, депутат от БСП

Радвам се, че направихме нещо смислено и от истинска важност. Как са разпределени бройките в ЦИК например е важно за политиците, но без никакво значение за хората. Но това, че се въвежда таван на лихвите, че отпадат ред такси по кредити, че няма наказателна лихва за прекратяване на нови и стари кредити е от истинско значение за милиони българи. Това е битка на народа срещу лихварите. И по-скоро Крим ще прегласува референдума си, отколкото ние да позволим прегласуване на тези текстове.

Търсят вратички срещу тавана на лихвите

Таванът на разходите по бързите кредити може да бъде заобиколен, смятат експерти. Това може да стане чрез изваждане от цената на заема на онези разходи, които нямат връзка с кредитните отношения между небанковата институция и потребителите. Такива например са разходите за транспорт на служителите, които ходят по домовете на кредитополучателите. Освен това покриването на риска при бързите заеми, което досега се изразяваше във високите лихвени проценти, може да се пренесе върху задължително наличие на гарант при тегленето на подобен кредит. Съществуват варианти рискът да се пренесе и върху застраховател или да се пристъпи към смесени форми между необезпечено и обезпечено кредитиране. От гледна точка на добавянето на застраховки към цената на кредита, които да се плащат паралелно с погасителните вноски по заема, вариантите не са много.

Това е така, защото обикновено у нас разходите за застраховки, които покриват задълженията на кредитополучателя в случай на безработица, трайна нетрудоспособност, болест, инвалидност и смърт, се включват към ГПР-то по дадения кредит. С други думи, заобикаляне на предвидения таван по бързите заеми може да стане със застраховка за изгубен портфейл например, но не и чрез най-масовите застраховки, разходите по които така или иначе попадат под ударите на приетия от депутатите таван. "Таванът от 50% на разходите по бързите кредити противоречи на една от най-важните аксиоми във финансите, че нивото на лихвата не подлежи на фиксиране", коментира икономистът Емил Хърсев. По думите му, нито един опит за административно ограничаване на лихвите в историята не е бил успешен. "Има три варианта при такава ситуация. Първо - поставеният таван е толкова висок, че на практика ограничението никога не се достига. Второ - поставеният праг се заобикаля, като се измисля нов начин на структуриране на договорите. Трето - таванът е нисък и задушава пазара. Един от тези варианти се случва в България", посочи Хърсев. "Дали небанковите институции ще намерят начин да добавят в цената на кредитите си странични разходи, или ще изберат вариант просто да напуснат родния пазар, тепърва ще видим", коментира и изпълнителният директор на компанията за консултантски услуги Кредит Център Тихомир Тошев. По думите му, така или иначе ясна методология за изчисляването на ГПР у нас все още няма. "Трябваше да има регулация относно бързите заеми, но да се сложи таван на максималните годишни разходи е грешка, тъй като се зачерква един малък бизнес", добави Тошев.

Освен всичко друго приетите текстове в Закона за потребителския кредит носят и една потенциална опасност, която е характерна за нашите географски ширини. Според приетите промени всички разходи по бързи заеми, надхвърлящи 50%, ще бъдат смятани за нищожни и ще подлежат на връщане на кредитополучателя. За да се случи това обаче, човекът, подлъгал се да подпише договор с по-висока от законната лихва, ще трябва да потърси правата си в съда. Спорно е доколко обикновените граждани ще имат финансовата и правна култура, за да направят това, коментират експерти.

Ще ни отпускат по-малко пари

Банките ще започнат да предлагат нов вид ипотечни договори в резултат на гласуваните промени в Закона за потребителския кредит. Те ще дават право на избор на потребителите относно техния ипотечен заем - дали заложеният имот да покрие пълния размер на заема при евентуално просрочие от страна на потребителя, или да покрива само част от теглената сума, както е и понастоящем. Новият вариант за потребителите обаче ще върви с по-високи лихви по заема, предупредиха депутати. И това не е единствената промяна, която ще усетят потребителите. "Според мен лихвата по тези нови ипотечни заеми ще скочи минимално с 2-3%, но процентът на финансиране на покупката на имот ще падне драстично. В момента банките финансират около 80% от цената на имотите, но в новите предложения процентът на финансиране може да падне до 50-60% от стойността на жилищата", коментира директорът на консултантската компания Кредит Център Тихомир Тошев. Това означава, че ако даден потребител избере новата опция, то банката ще му отпусне заем в размер на 50 хил. лева за покупката на имот, оценен на 100 хил. лева. След това, ако потребителят не успее да погасява вноските си в срок, банката ще обезпечи теглените 50 хил. лева чрез влизане във владение на имота, като потребителят няма да дължи нищо повече на трезора. В настоящия вариант банката влиза във владение на заложения имот, след което потребителят продължава да изплаща остатъка от тегления заем.

Длъжници ще обикалят наред трезорите

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК

Опасявам се, че промените, които бяха вкарани в проектозакона в последните минути, ще доведат до т. нар. кредитен туризъм. Имам предвид премахването на наказателната лихва и за старите кредити. Въпреки че при рефинансиране на вече изтеглен заем от друга банка има доста солени такси и комисиони, които дори не зависят от банките - например нотариалните, за учредяване на ипотека и пр. Това вече сме го преживели при отпадането на таксите за предсрочно погасяване при потребителските кредити. Предполагам, че няма да е в такива размери като тогава, когато тълпи длъжници ходеха от банка в банка. Защото ипотечните кредити са по-особен вид заеми. Но те са дългосрочни и когато човек си направи добре сметката и калкулира плюсовете и минусите в многогодишен план, ще предпочете рефинансирането.

Ще се правят нови оценки

Смяната на банката вече ще става по-лесно, но има една бариера - трябва да се плащат наново такси, нотариални заверки и да се правят оценки на имоти, които са от 1800, 2000 до 3000 лева. Това посочи депутатът Румен Гечев, който е един от авторите на поправките в Закона за потребителския кредит. По повод на опасенията, че са приети текстове, които действат със задна дата, Гечев каза, че промяната по отношение на вече сключени договори е в рамките на конституцията и закона. На практика тя дава възможност, а не задължава.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай