Вторник,

Без безплатно кафе за шведския депутат

От: Людмила Милчева -
A
A
A

За пожизнена пенсия и дума не може да става

Всекидневният живот на шведските депутати в новия парламент, избран през септември, е строго регламентиран: офиси от седем квадратни метра, малки апартаменти за служителите и ограничения върху използването на парите на данъкоплатците.

Шведските депутати нямат допълнителни средства, като например парламентаристите от други страни (бюджет за чартърни самолети, помощ при наемане на жилище, частни консултанти, помощ при заплащане на медицински разходи и др.).

Освен това понятието „парламентарен имунитет“ в страната просто не съществува!

„Ние сме обикновени граждани. Това, че представляваме хората, само по себе си е привилегия“, заявява в интервю з ВВС зам.-председателят на социалдемократическата партия Пер-Арне Хоканссон.

349 депутати получават – както и председателят на парламента- едногодишна карта за градския транспорт. Официалните автомобили са малко, а употребата им е ограничена. Парламентът има само три коли - модел Volvo S80. Този транспорт обаче е достъпен само за председателя на парламента и тримата му заместници, и то за официални събития.

"Това не ви е такси", обяснява Рене Поетке от административния сектор на парламента, "Служебните коли не са за ходене на работа или за вкъщи." В Швеция единственият политик, който има право на кола, е премиерът. Колата принадлежи на Службата за държавна сигурност на Швеция. Според правителствен съветник министрите могат да поискат превозни средства "само когато имат основателни причини за това".

Брутната заплата на член на шведския парламент е 66 900 SEK на месец (около $ 7200). След заплащане на високите данъци нетната заплата е приблизително 40 000 шведски крони (около 4300 долара), което е два пъти по-малко от това, което печели например учител в основно училище в Швеция.

Ако депутатът работи извън Стокхолм, той може да поиска така наречения тракт, помощ за дните от седмицата, в коите е бил в столицата на страната. Тази помощ, предназначена изключително за парламентаристи, които не живеят постоянно в столицата, е 110 шведски крони (около 12 долара).

До 1957 г. депутатите на шведския парламент дори не са имали заплата: парите са идвали от членския внос на партийците. Решението за установяване на заплата за парламентаристите било взето, както е записано в архивите на парламента, след като било заключено, че никой гражданин не трябва да бъде „лишен от правото да стане депутат по икономически причини”. Но стойността на заплатата не трябва да бъде "толкова висока, че да стане икономически привлекателна".

И нито един парламентарист няма право да увеличава заплатата си: в страната тя се определя от независима комисия, наречена Riksdagens Arvodesnämd. Тя се състои от трима души: президент, който обикновено е пенсиониран съдия, и двама представители, които обикновено са бивши длъжностни лица или журналисти.

„Сред нас няма парламентаристи, ние сме независима комисия, Съветът на парламента не може да ни дава никакви указания”, казва президентът й Йохан Хиршфелд.

Бившият председател на Апелативния съд в Стокхолм, Hirschfeldt, обяснява, че комисията се събира веднъж годишно, "но това не означава, че на депутатите се увеличава възнаграждението всяка година", уточнява той.

За да прецени дали заплатите се увеличават, комисията анализира икономическите условия на обществото като цяло, включително инфлацията и колебанията на заплатите в публичния и частния сектор. "Следващия път, когато се срещнем, ще оценим общите обстоятелства и може би ще решим да повишим заплатата с 1% или 1,5%, или може би ще решим да не го правим", казва Хиршфелд.

Решението на комисията е суверенно: то не може да бъде оспорено и не се нуждае от гласуване в парламента. "Парламентаристите нямат възможност да вземат решения в този процес и не знам дали са доволни от заплатата или не, защото никой досега не се е обаждал да иска повече или да се оплаква", казва президентът на комисията.

Само политиците с избирателна база извън столицата и непритежаващи недвижими имоти в Стокхолм имат право да живеят в апартаменти за длъжностни лица. Апартаментите са средно 45,6 кв.м. м. Тези, в които има само една стая, са само 16 квадратни метра. От общо 197 жилища, администрирани от шведския парламент, само осем са с площ от 70 до 90 квадратни метра.

Всъщност най-малките апартаменти приличат на килиите на един много модерен затвор близо до Стокхолм, където затворниците, както в повечето шведски затвори, също имат самостоятелна баня.

В тези сгради няма пералня, миална машина или дори двойно легло. Повечето от тези апартаменти нямат дори спалня: една стая, оборудвана с разтегателен диван, служи като хол и спалня.

„Можем да осигурим допълнителни легла на колела, ако е необходимо, например, когато посрещаме роднина“, казва един от членовете на парламента. Освен това депутатите сами подготвят и почистват дома си. Според административния отдел на шведския парламент безплатно почистване се извършва само веднъж годишно по време на лятната парламентарна ваканция.

И това не е всичко: апартаментите са предназначени изключително за служителите на парламенат. Съпрузите, роднините и децата нямат право да живеят или просто да пренощуват в апартамент, принадлежащ на държавата, без заплащане. Ако роднина дойде за една нощ, депутатът е длъжен в рамките на един месец да плати на държавната хазна за нощувката.

В залата на всяка парламентарна сграда има будка с ежедневници и различни публикации. Те са предназначени за колективно използване: абонаментът за вестници и списания се финансира от партията, а депутатите нямат личен бюджет за абонамент.

"Можем да вземем вестника в нашия офис, да го прочетем и след това веднага да го върнем на гишето", казва депутатът Аркан Хокансон.

Членовете на парламента сами си плащат кафето и храната. Тук няма сервитьори, а след като се нахрани, всеки депутат е длъжен да отнесе и измие чинията и приборите си до кухнята. Освен това никой от тях няма право на възстановяване на разходи за храна в луксозни ресторанти.

„Никой депутат няма личен секретар и не може да наема консултанти“, обяснява Матс Линд от сектора на парламентарните служби.

В шведската система всяка политическа партия, представена в парламента, получава ограничени средства, за да наеме група помощници и съветници, които образуват така наречения партиен секретариат, който подготвят политически анализи и се занимава с пресата.

Сред информацията, която всеки шведски парламентарист получава по време на избори, е ръководство от 35 страници, наречено „Правила за пътуване“ („Reseregler“), включващо указания как да се избере най-евтиният начин за придвижване: влак, кола или самолет;

Автомобилите за пътуване трябва да се наемат в туристическата агенция на парламента, като се използват дружества, с които се сключват договори. Заради икономии и с цел опазване на околната среда специални или луксозни автомобили не могат да се наемат; ако депутатът пътува със собственото си превозно средство, той трябва да избере най-краткия възможен маршрут, освен ако няма конкретни причини за по-дълъг път; депутатите трябва да използват такси, ако няма алтернатива на обществения транспорт или ако има специални причини за това.

Що се отнася до пътуванията в чужбина, шведският депутат може да похарчи не повече от 50 000 шведски крони (около 5400 долара).

Без пожизнена пенсия

Освен всичко другу шведските парламентаристи не могат да получат и доживотна пенсия, след като са изкарали поне един или два мандата. „Целта на обезщетението (пенсията) е да се предостави финансова подкрепа на парламентаристите по време на преходния период след края на дейността им в парламента, а не да им гарантира постоянна подкрепа.

Това е вид застраховка за безработица: общият принцип е, че всеки депутат трябва да е работил в парламента най-малко осем години, за да има право на помощ, равна на 85% от сумата на заплатата му за максимум две години. И за да получи обезщетения за повече от година, бившият депутат трябва да докаже, че активно търси нов начин да си изкарва прехраната.

"Важно е да се разбере, че системата има силни механизми, депутатите трябва да покажат, че търсят нова работа, че не са пасивни, в противен случай плащанията са приключили", обяснява Йохан Хиршфелд. Ако даден парламентарист се насочи към изпълнение на друг мандат или политическа позиция, това правило също се отменя.

А на регионално ниво политическото представителство в Швеция се счита за допълнителна дейност, която се осъществява паралелно с платената заетост, поради което 94% от тези депутати не получават заплата.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички