Четвъртък,

Бавното хранене ще ни спаси, експерт разкри вековни тайни

От: Рачо Рачев -
2664
Бавното хранене ще ни спаси, експерт разкри вековни тайни
A
A
A

Прекъсването на емоционалната връзка с храната е скритата причина за много нелицеприятни социални явления. Това съобщи в интервю за БТА основателят и председател на Slow Food в България доц. Десислава Димитрова. Тя посочи, че няма баланс в разпределянето на храната в световен мащаб и свръхконсумацията, свръхпроизводството и генерирането на отпадъци трябва да се намали.

Димитрова обясни, че „бавната храна“ е достъпна на по-малки разстояния, което намалява вредното влияние на нейния транспорт върху климата. Трябва да има цялостна политика за развитие на селските райони като среда, в която се произвежда храната от хора, които живеят добре там, подчерта тя. Според нея храната е отражение на това как хората се справят с наличието или дефицитите на хранителни продукти. Като недъг на съвременната хранителна верига тя посочи поставянето на изкупна цена за производителите, която не отговаря на вложения труд с цел постигането на ниски цени за потребителя.

Има ли "бавна храна" в България?

Движението Slow Food (в превод на български: бавна храна, произнася се „слоу фуд“), възниква през през 1989 г. в Италия като контрапункт на забързания начин на живот, индустриалното селско стопанство и глобализацията на хранителната система. Неговата цел е да проучи, съхрани, развие и популяризира местните храни и еко гастрономичните традиции и култура, свързани с тях. Slow Food връща храната в центъра на вниманието на потребителите, разкрива значението й като комплексно явление, а не евтина стока и привлича вниманието към нейния произход, състав и физиологична роля, както и към хората, които я произвеждат.

Мотото на организацията Slow Food в България е “чисто, вкусно, честно” и тези три думи обясняват философията на движението. Чисто, защото трябва да се произвежда по неувреждащ околната среда начин, без ГМО и химикали или с максимално щадящи такива, като се съблюдава благосъстоянието на животните, обясни доц. Димитрова. Вкусно се разглежда в културния контекст, в който съществува храната, уточни тя и даде пример със сушените овчи крачета – характерен продукт за мюсюлманските общности по долината на Места. Тъй като не може по друг начин да се консумират, те се използват за овкусяване на постните ястия, най-често фасула. Честно е думата, която отличава Slow Food от другите организации, занимаващи се с темата „храна“. Идеята е производителят да получава справедливо възнаграждение за труда си, а потребителите - справедлива цена за качествена храна.

Според доц. Димитрова българското образование не подготвя днешните деца да станат информирани потребители в бъдеще. От организацията са направили проучване – скрининг на учебниците от първи до четвърти клас. Информацията за селското стопанство, флората и фауната, природата е оскъдна и често пъти неясна и дори невярна, отбеляза доц. Димитрова.

Един от инструментите на Slow Food за опазване на хранителното разнообразие са президиумите – проекти, концентрирани върху опазването и развитието на конкретна храна. Доц. Димитрова даде пример със село Долни Раковец, община Радомир, където гледат местен чесън от стотина години. Някога е бил голям поминък, защото и днес хората посочват, че с неговото отглеждане са построили къщите си, изучили са децата си, подчерта тя. Друг инструмент на организацията е Съкровищницата на вкусовете – международен електронен каталог с местни продукти, в които България участва с около 60 различни храни.

Сред инициативите, които Slow Food в България подкрепя, са „Куртово Конаре Фест“, Празника на смилянския фасул, фестивалите на козето мляко, тракийската кухня и змеевския пелин.

Къде е храната - българско производство?

Комунистическият период съвпада със „зелената революция“ в западния свят, която се оказа не толкова човеколюбива. Ние сме наследници на индустриални земеделие и произвеждане на храни, отбеляза доц. Димитрова. Според нея режимът е възпрепятствал предприемаческата находчивост на българина. Пряк резултат от това е оскъдното хранително разнообразие, което сме наследили от този период.

Наследници на индустриалното производство на храни и БДС стандарта, нашите компетентни органи нямат разбирането за важността на хранително биоразнообразие, както и не допринасят за неговото опазване и поддържане. Разнообразието от породи и сортове у нас също е оскъдно като връзката със старите популации е почти напълно изгубена, смята доц. Димитрова. Тя посочи, че производители гледат на контролните органи като на наказателен отряд и нямат смелост да мислят в дългосрочен план, както и време да се задълбочат в продукта си. Опитваме се да укрепим тяхното самочувствие чрез знанието за продукта, който произвеждат, уточни доц. Димитрова. По думите й малките успешни и устойчиви производители правят всичко „въпреки“ системата.

Ние нямаме държавна политика за подкрепа на националната гастрономическа култура, отбеляза доц. Димитрова. Според нея проблемът не е само в това доколко е строго или неправилно регулирано производството на храни. Трудностите са свързани и с лошите пътища, липсата на аптеки, празните училища и читалища в селата. Трябва да има цялостна политика за развитие на селските райони като среда, в която се произвежда храната от хора, които живеят добре там, смята доц. Димитрова.

Експертката подчерта, че за да опазим нещо, ние трябва първо да го разберем и проучим. За храната трябва да се говори фактологически вярно. С проекта „Еко-общество чрез храна: лични избори срещу климатичните промени“, финансиран от Норвежкия механизъм, успяхме да развием мрежата на Slow Food от местни общности, които съхраняват нашата кулинарна памет - местни сортове, ястия и продукти. Конкурираме се с времето, защото носителите на тази памет са възрастни хора и цялата информация е скрита в семейството, отбеляза доц. Димитрова.

Според нея отглеждането на местни сортове се отразяват животоспасяващо на местните икономики. Тя даде пример с албански ресторант, чиито собственици събират лично продуктите за заведението си от 360 семейства в района. Веднъж в месеца ресторантът затваря за гости, за да посрещне семействата производители. Собствениците знаят, че трябва да се погрижат за хората, от които взимат продуктите си, уточни експертът.

Как се отразява липсата на храна?

„Бавната храна“ е тази, която си произвеждаш сам или за която знаеш откъде са дошли продуктите. Няма „хапче“ за здравословно хранене или за „бавна храна“. Ако искаш да възприемеш тази философия, трябва да я разбереш, смята доц. Димитрова.

Скъсването на емоционалната връзка с храната е скритата причина за много нелицеприятни социални явления, отбеляза тя. Според нея трябва да се намали свръхконсумацията, свръхпроизводството и генерирането на отпадъци. Тя обясни, че „бавната храна“ намалява разстоянието и храната, която консумираме е възможно по-близо, което намалява транспортните разходи, бензина, керосина и така се щади природата.

Според доц. Димитрова храната е отражение на това как хората се справят с наличието или дефицитите на хранителни продукти. Като недъг на съвременната хранителна верига тя посочи поставянето на изкупна цена за производителите, която не отговаря на вложения труд с цел постигането на ниски цени за потребителя. Друг проблем експертът открива в консумацията на храни, които са „на мода“. Те не са широкодостъпни, което води до скрити социални неравенства, обясни тя.

Напоследък много се говори за авокадото и то се популяризира като „супер храна“, посочи доц. Димитрова. Тя отбеляза, че то се произвежда в големи плантации и отнема водата от прилежащия географски район. За да имаме ние храна, други хора са обречени на глад, коментира експертът.

При положение, че 30-40 % от произведената в световен мащаб храна се изхвърля, защо е необходимо да се прави изкуствена, а не се помисли за балансиране, заяви доц. Димитрова. Тя посочи, че няма баланс в разпределянето на храната в световен мащаб, а храната е лишена от смисъла й да поддържа организма.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички