Банките по-често отказват кредити

Все повече хора посягат към бързите заеми, за да закърпят бюджета си

Банките по-често отказват кредити | StandartNews.com

София. Хората все по-често посягат към бързите заеми от небанкови финансови институции, за да закърпят семейния бюджет. Най-често те взимат по неколкостотин лева, за да платят битови сметки, лечение или да купят най-необходимите неща за дома. Хората се обръщат към бързите заеми, защото през последните години на криза банките сериозно затегнаха изискванията и по-често отказват на кандидатите за кредит. Това става ясно от последните данни за направените справки в Централния кредитен регистър към БНБ. През 2012 г. са направени 5,277 млн. влизания в масивите с данни на регистъра. Това е с близо 1 млн. повече спрямо направените през 2011 г. 4,323 млн. проверки на кредитната история на кандидати за заем. Много показателен е и фактът, че в края на 2012 г. има активни малко над 4 млн. кредита, като голяма част от тях са взети не през изминалата 2012 г., а през предходните. Явно проверките на кредитната история на хората и фирмите са няколко пъти повече от одобрените и отпуснати нови заеми. Това показва, че все повече нараства контролът над длъжниците и явно банките и дружествата за бързи заеми внимават много на кого отпускат средства, коментираха експерти. Проверките в кредитния регистър се правят от оторизирани служители на банки, компании за бързи пари, лизингови дружества, платежни институции и дружествата за електронни пари. Само те имат достъп до данните от регистъра и са задължени да подават данни към него.

През годините на криза банковото кредитиране се забави, като през 2012 г. е отчетен ръст с едва 3,2%. Това е доста по-малко от скока с над 20% на направените проверки в кредитния регистър. През миналата година са направени малко над 4 млн. проверки на кредитната история на граждани и 1,19 млн. проверки на юридически лица. Явно наистина всички кандидати за заеми се гледат под лупа и при най-малката нередовност биват отрязвани от финансиране. Съществена причина за сериозното увеличаване на проверките на данните за длъжниците в регистъра е и фактът, че от началото на 2012 година в него бяха включени и небанковите финансови институции. А точно те са специализирани в отпускането на бързи заеми.

Отбелязва се дори и един ден закъснение

Централният кредитен регистър беше създаден от БНБ, за може банките да имат във всеки момент информация за своите клиенти и техните борчове. Така се пресича възможността една фирма или гражданин да тегли големи суми от различни трезори, които след това не е в състояние да връща. Създаден първоначално от и за банките, от 2012 г. регистърът включва данни и от другите финансови и платежни институции. Те са задължени в срок от 5 дни след подписване на всеки договор за кредит да предоставят подробна информация за него в БНБ за нуждите на регистъра. Централната банка не отговаря за подадените данни, не ги ревизира и не поправя грешките (ако има такива), а само включва информацията в регистъра. Всеки месец до 15-о число институциите, които дават данни на регистъра, са длъжни да внесат всички промени, настъпили по вече отпуснатите и активни заеми. Дават се данни за редовни и просрочени главници, всякакви начислени лихви - редовни, просрочени, съдебни, присъединени. Включват се и всички такси, комисиони и други разходи по кредита. В кредитното досие на длъжниците са отбелязани всички подробности - всяко закъснение при плащане, дори и от един ден. Въпреки че според българското законодателство закъснение до 30 дни не прави заема нередовен. На въпрос към банков шеф това не е ли нечестно към длъжника, той отговори "ние не го вземаме под внимание". Всеки гражданин може да получи безплатни сведения за себе си като длъжник веднъж в годината, като подаде молба до БНБ. За по-честа проверка на данните се плаща такса.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай