Зоопсихологът говори езика на кучетата от 5-годишен
Не бийте кутрето, но и не му позволявайте да командва, съветва Александър
"Като спасител на кучета уча хората на основни неща". Думите са на американския дресьор и рехабилитатор на кучета от мексикански произход Сизър Милан. На същото мнение е и Александър Георгиев, когото мнозина наричат "българския Сизър Милан". Сравнението идва от еднаквите техники и общия начин, по който и двамата работят. Докато при американеца обаче нещата са ориентирани основно към маркетинг и правене на пари, то при българския му колега целта е работата с кучетата и техните стопани да доведе до желания резултат.
Макар че е завършил техникум по електроника, Александър Георгиев е зоопсихолог. Училището му за възпитание "Дарма дог академи", където се занимава с агресивни и проблемни кучета, съществува от 2008 г. "Техниката ми харесва, но да се занимавам с кучетата ми е много по-добре", казва той. "Разбирам ги. Мога да си обясня защо едно куче има проблемно поведение в определени ситуации. Откъде идва това. Какво са направили стопаните му. Зная кога едно куче се чувства добре или зле. Мога да кажа на един стопанин как да подходи, така че любимецът му да се чувства добре", продължава спокойно разказа си 52-годишният мъж.
Иначе с кучета се занимава от 5-годишен. Тогава му подарили кутренце, като баща му поставил условие да се грижи за него. В противен случай щели да подарят животинката на друго дете. "Намерих хора, които живееха наблизо и се занимаваха с кучета. Те ми помогнаха да го разбирам, ловно кутренце беше. Обясниха ми какво мисли кучето и защо го мисли. Благодарение на това успях да си отгледам животното. Така започна цялата история", спомня си днешният зоопсихолог. Било му писано по-късно пък да се захване с възпитанието на кучета.
В продължение на 15 г. живях в Австрия
Когато се роди синът ми, мой приятел ми изпрати доберман от България. Попитах дали мога да си възпитавам кучето на територията на едно училище и след като видяха, че се справям, ми предложиха да работя за тях. Тогава имаше клиент с проблемно овчарско куче, което го оправих, и така от треньор станах зоопсихолог. Нищо не съм завършил, просто познавам кучетата", казва с усмивка той.
Днес Александър заявява отговорно, че може превърне всеки звяр в душичка. Колко време ще отнеме трансформацията зависи от стопанина, не само от възпитанието. "В схемата за правене на пари кучето се взема, научава се и се връща у дома. Това не е най-добрият вариант. След подобно възпитание идват много хора при мен", уточнява той.
Проблемното куче има поведенчески отклонения, които се изразяват в агресия към хора или други кучета.
Не можем да оставим животното да живее по инстинкт
В противен случай проблемът става много сериозен, защото той му дава възможност да съществува в дивата природа, да оцелее и да преживее неща, за които няма кой да го научи, това в никакъв случай не от полза на собствениците му", разяснява Александър. По думите му между стопанина и кучето трябва да има синхрон. Те трябва да се разбират. "Единственият начин да живеем заедно, да се разбираме и да имаме удоволствие от присъствието на другия е да говорим на един и същи език", обяснява той. В дългогодишната си практика Александър се е запознал и с провала, но той винаги е бил не заради кучето, а заради стопанина му, който е отказвал да мисли в синхрон със заниманията.
"Първо изисквате уважение и чак след това давате любов. А после налагате водачество", казва Сизър Милан. Българският му колега пък припомня поговорката: "Ако искаш да си отгледаш дете, вземи си куче. Научи го и след това създай дете". Разбира се, в буквалния смисъл двете неща са различни, но все пак има много паралели. "Когато се роди синът ми, двамата с бившата ми жена нямахме опит. Нямаше и кой да ни помогне в отглеждането. Ориентирах се към детето горе-долу с философията, която ползвам при възпитанието на моето куче. За мен четириногото не трябва да се бие, да бъде считано за предмет. Трябва да имаш респект към душевността му и към факта, че е живо същество. Трябва да го уважаваш. Днес синът ми е на 24 г. и е добро дете", казва Александър.
Укротителят на зверове има три кучета. Доберманите Дарма-Ливия и Чери-Мари Антоанет, които са дъщеря и майка. Често по улиците в София ще го срещнете с Мон шери, която е порода чихуахуа. Според него има трудни породи, които се формират в зависимост от климатичните условия на региона, където са селектирани и според необходимостта на хората от тях.
Всички казват, че питбулът е убиец
Не е вярно. Това е куче, което знае да се бие добре. Можем да живеем прекрасно с него, защото той е ориентиран към семейството и хората. Любвеобилно животно е. Проблемът му е, че реагира твърдо срещу други кучета. Ако сме в състояние да контролираме поведението му, можем изцяло да му се насладим", казва той. По думите му, добре възпитаното куче е покорното. Има символи, които се използват при обучението му още от малко. Трябва да му се покаже, че е на последна позиция в семейната йерархия, за да разбере, че всеки един от семейството може да има контрол върху него. То не трябва да получава права, които не заслужава или не трябва да има. "Права като това да бъде водач, да се храни преди нас, да споделя интимна сфера в леглото. Това са елементарните неща, с които започва възпитанието.
Ако някой е взел куче за гушкане, има проблем
уточнява Александър.
Възпитанието на кучета му носи много, но изцяло запълва деня му. "Излизам в 7.30 и се прибирам в 21.30, но съм спокоен човек, а спокойствието носи увереност на кучето. То се базира на сигурност, че знаеш какво правиш и че можеш да го направиш. Можем да обичаме кучетата, така както и те ни обичат", е посланието на Александър. "Във всеки звяр спи душичка. Ако едно куче е възпитавано както трябва, то става душичка. Ако не е, става диво същество, отглеждано в питомни условия", добавя с усмивка той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
