В началото на ХV в. славната крепост на цар Иван Асен II в теснините на Чепеларска река или както някога е наричана - Чая, е разрушена и изоставена. Животът окончателно се премества в близката равнина, където се развива град Станимака. Според османските данъчни регистри от ХV-ХVI в. селището е в санджака Паша и е значително с повече от 350 семейства (ханета). А през 1560 г. султан Сюлейман Великолепни го дава като вакъф на своята любима джамия Сюлеймание в столицата Истанбул.
Пак според официалните списъци в града почти липсва мюсюлманско население. Към края на ХVII в. там са регистрирани едва 21 мохамедански ханета, които нямали решаващо значение в обществения живот. А останалите семейства се занимават с традиционния поминък, познат от векове - лозарството и винарството. Именно той, както и привилегированият вакъфски статут, позволяват на Станимака да съхрани своето устойчиво развитие в първите най-тежки векове на робството.
Преминалите оттук пътешественици описват един наистина проспериращ град. Отличаващият се с подробния си разказ Евлия Челеби описва през 1670 г. "чудесната крепост Станимака". Тя имала и две предградия по двата бряга на реката, които били свързани с мостове. От пътеписа на османския автор се разбира за три църкви и два хана. А в цели 100 дюкяна се продавали изделията на местни занаятчии и стоките на търговци от цялата Османска империя.
В навечерието на закъснялото Българско Възраждане за Станимака се носи славата на важен християнски център. По това време в града преобладава гръцкото население, заради което го наричат "Малката Елада". В града се градят много православни храмове и параклиси, а в околността извисяват снага манастири като Мулдавския "Св. Петка" и Горноводенският "Св. Св. Кирик и Юлита".
Големи демографски и социални промени настъпват на границата между ХVIII и ХIХ в. На два пъти през 1793 и 1910 г. градът е атакуван от кърджалиите, а в същото време чувствително е обезлюден от зачестилите чумни епидемии. От околните планински села слизат много българи и създават цял квартал, наречен Циприхор. Част от тях се погърчват, но други запазват националното си съзнание. Именно те започват борба за духовна и културна равнопоставеност с все още преобладаващото гръцко и гъркоманско население на Станимака.
Към средата на ХIХ в. тя се ожесточава и се достига до истински сблъсъци
И все пак в 1866 г. се появява първият чисто български храм "Св. Димитър", през 1861-1863 г. се откриват училища, а в 1873 г. е създадено българско читалище.
Както навсякъде по българските земи, църковният въпрос предшества революционната съпротива. В средата на ХIХ в. в района действа четата на Ангел воевода, а много негови ятаци в града му помагат. Особено важна е дейността на създателя на първото читалище Отон Иванов. В 1873 г. той организира тук таен революционен комитет. Априлското въстание от 1876 г. така и не избухва в Пловдив и Станимака, но много от заговорниците са хвърлени из турските зандани.
На 6 януари 1878 г. сред тържествения звън на църковните камбани хиляди граждани посрещат водените от ген. Дандевил руски войски. Радостта им обаче е кратка, защото районът е обхванат от причинените от британския агент Сенклер междуособици. А след Берлинския конгрес градът влиза в границите на Източна Румелия. Това продължава до 6 септември 1885 г., когато е обявено Съединението. Двехилядната чета на местните българи под командването на поп Ангел Чолаков и Никола Кръстев взема дейно участие в грандиозния народен подем.
Днешното си име селището получава след решение на градския съвет от 1934 г. И днес то се слави като "Света гора" с многобройните си храмове.
А в близката околност се издигат още пет манастира, 15 църкви и цели 58 параклиса
Някога ще разкажа за прекрасните обители край Асеновград, а сега ще разведа читателите из най-важните храмове в града.
Няма как да не започна от най-старата запазена църква. "Св. Йоан Предтеча", строена през ХII-ХIV в., и е живописно кацнала на висока скала в западните покрайнини на Асеновград. В днешния си вид сградата е дълга 8 м и висока 5 м. Фасадата е раздвижена с редове тухли и слепи ниши. Храмът силно е пострадал при кърджалийските нападения в края на ХVIII в. Днес правят впечатление двете сцени от ХIII в., които по чудо са се съхранили - "Срещата на Св. Богородица с Елисавета" и образът на патрона на храма.
В самия град има десетки храмове, но два от тях заслужават специално внимание. Един от тях е "Св. Георги", намиращ се в метоха на Бачковския манастир. Той е изграден през ХVIII в. на мястото на по-стара църква от ХII в. Вътрешните стенописи са дело на зографа Йоан от Воден, а фасадите са украсени от великия Захарий Зограф. Другата култова сграда отново носи името на св. Георги, но с добавката "Амбелински" от квартала, където се намира. Тя е построена в 1848 г. върху основите на храм, разрушен от кърджалиите в края на ХVIII в. Със своите мраморни колони и три купола "Св. Георги Амбелински" е една от най-представителните възрожденски църкви у нас.
Естествено няма как да отмина "българския" храм "Св. Димитър". Той е сравнително скромен на фона на останалите пищни църкви в Станимака. Осветен е на 18 август 1868 г. и веднага става средище на българщината в селището. Именно в църковния двор се намират българското училище и читалището, създадено от близкия съратник на Левски Отон Иванов.
Откъде идва името Станимака
Това название е побългарена форма от Стенимахос, за чиито произход има различни хипотези. Някои го виждат като антично, а други смятат, че е средновековно. Така или иначе в него става дума за гръцката дума за битка - "махос", може би станала в теснина. Други смятат, че това е име на герой от ХI в.
Стенимахос: църкви и вино
Много интересно описание на града е оставил френският пътешественик Пол Люкас през 1706 г. Той с удивление отбелязва 12 църкви "без да броим онези, които са наоколо по съседните планини". Най-много французинът обаче е впечатлен от големите бъчви, където местните жители съхраняват "отлични вина".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
