24-ма сираци, помагали след потопа, стават европейски граждани на 2014 г.
Пламен е на хемодиализа, но не се поколебал да грабне лопатата
Варненски младежи доброволци, които първи се отзоваха сред ада в кв. "Аспарухово" след пороя, взел 13 жертви и удавил къщи, коли и улици, ще бъдат обявени за европейски граждани на 2014 г. Най-престижната награда на Стария континент е присъдена от международно жури, съставено от евродепутати от различни страни членки. Официалната церемония по награждаването на част от младежите от общо 24 доброволци, възпитаници на Социалния учебен професионален център "Анастасия д-р Железкова" във Варна, ще бъде на 19 декември в София.
24-мата не се мислят за герои. Още дори не проумяват защо им дават наградата на Европа. Но всички до един още са трогнати от сълзите на бедстващите хора в "Аспарухово" след кошмарната нощ на 19 юни и в този живот най им се усладило кафето, поднесено от тях, за помощта да разчистят руините след пороя. Всички младежи са с почти една и съща съдба - на сираци, на изоставени деца, подхвърляни от приют на приют, докато пораснат. Някои от тях имат здравословни проблеми от раждането или ранното си детство, част са с ментални увреждания. Но са искрено благодарни на държавата, че ги е отгледала и за това не искат и да знаят за своите родители и близки, които са ги зарязали и дали на нейните грижи. Съдбата на скромните герои е като на всяко изоставено без дом и ласка дете. Пламен Благоев е на 35 г. и през седмица ходи на 4-часова хемодиализа, бъбреците му се разболяват след тежка простуда. Не се и замислил за здравето си, когато хванал лопатата и ринал кал и тиня почти 14 дни след водния ад в "Аспарухово". "Няма да забравя как хората плачеха, всичко бих дал да им помогна,
но какво ли имам и аз, освен двете си ръце
казва младият мъж. Роден е във Варна, в циганската махала, изоставен е като пеленаче. Обиколил е приютите в Преслав, Търговище, в селата Главиница, Качулка. Сега в СУПЦ във Варна има възможност да учи занаят - шев на дамско облекло, има покрив и храна. До София не е ходил, а през границата - само до Румъния, когато работил в погребална агенция.
Тодор Христов от Русе е на 24 г. Неудобно му е малко, че ще става европейски гражданин, а е счупил с юмрук стъклото на входната врата на общежитието. Направил го в яда си, защото не му дали стаята на IV етаж, в която бил до момента, а го местят. Страда от диабет от 12-годишна възраст и вече 4 пъти на ден е на инсулин. А от къщи го "отписали" 2 г. преди това, защото челядта в циганското семейство нараснала на четирима. Дали го в дома във Вършец, местели го във Враца, Габрово и Плевен. Взели го за малко вкъщи в Русе, станал скандал между родителите му и пак го харизали на държавата. Младежът учи занаят по озеленяване и цветарство. От стипендията от 55 лв. този месец се кълне, че ще купи и възстанови счупеното стъкло.
Дългият Тошко е с година по-малък от съименника си. Младежът е от Горна Оряховица. От малък е запален по футбола, по "Барса" и "Ливърпул", по Роналдиньо, но вече му е късно да го вземат в местен отбор, въпреки че умее да рита. За това пък в СУПЦ-то учи за обущар.
Виждал е майка си само веднъж
преди 10 г., и оттогава и двамата не се интересуват един от друг. "Кой ще ме помни, кой ще ме иска мене", примирил се е със съдбата си той. Георги Ангелов от Силистра е на 21 г., израснал по домовете, защото в семейството му станали 7 деца. Но не заради немотията, а защото баща му пиел и ги биел яко всички наред. Жоро още носи белега на последния побой със сопа по лицето, когато дошла полиция и го предала на социалните работници, а те го настанили в приют. Майка му починала от рак. "За какво ми е баща ми, след като държавата ме е изгледала", категоричен е младежът. След нощта на 19 юни му дали ботуши, но водата и калта в залята къща в "Аспарухово" стигала над коленете му.
Събул се по боксерки и ринал калта
"За европейската награда не се радвам, радвам се, че помогнах на хората, които имаха нужда от мен, ето че и ние можем да помагаме, а не само на нас, както е било години наред", казва младежът. Той учи за готвач, но на сърце му е електротехниката. Оправя всякакви домакински уреди и с тока е на "ти".
Мирослава Гуцева е на 24 г., родена в Мизия. Баща й е неизвестен. Майка й се е отказала от нея след раждането - може би, защото хубавото момиче има недъг на лявата си ръчичка, който не й е попречил да върти лопатата след кошмарната нощ в "Аспарухово". А само преди година - миналото лято засилена кола със 119 км/ч я блъска на тротоара и я потрошава. Счупени са били и дясната ръка, и десният крак, като се наложило дълго да лежи в болница. Мира ходи на вечерно училище, за да получи диплома за средно образование и учи занаята на цветарка в интерната. Николинка Георгиева пък е родена във Варна и е на 25 г. Семейството й отдавна не се интересува от нея, а и момичето е свикнало да се оправя без неговата подкрепа. Има логопедични проблеми, завършила е помощно училище, а сега учи за строителна бояджийка. Приятелят й е в същото общежитие, освен общ покрив, делят и лаптоп.
Не съм очаквала да са ми толкова благодарни
казва Николинка за хората в "Аспарухово".
Двамата Илияновци с 4 г. разлика и от различни краища на България живеят като братя. Животът ги е събрал преди 12 г. в приюта в Твърдица и оттогава са все заедно. Не искат и да чуват нищо за родителите си, щом са ги оставили да ходят по чуждите врати. "Сам се оправям", казва по-младият Илиян, за когото всички казват, че и кожата му работи. Двамата са големи майстори, разбират от всичко, а стаята им е обзаведена като работилница. Бедствието в "Аспарухово" заварва Илиян-младши като нощен пазач в бар "Морето" до дом "Журналист". На сутринта не се и колебае веднага да се включи в групата на доброволците. И така няколко нощи - пазач, а на другия ден - с лопатата. Работодателите в заведението го прецакали обаче - вместо за 9 нощи работа, му платили за 5. "Това е честа практика при наемане на възпитаниците ни", признават от СУПЦ "Анастасия д-р Железкова".
Наемат ги на работа, лъжат ги, не им плащат
В СУПЦ "Анастасия д-р Железкова" се стягат за коледните празници, но преди това е голямото събитие за доброволците от "Аспарухово" в столицата. Шефът на учебното заведение Пламен Петров много се гордее със своите възпитаници и сега се суети около подготовката за пътуването, нощувките, но замисля и изненади за тях, което няма как да се осъществи без дарители. По време на бедствието в "Аспарухово" той и докторите непрекъснато правели прегледи на младежите, мерили кръвното им, осигурявали всички условия за безопасност и охрана на труда. Предложението да получат престижното призвание дошло от европдепутата Момчил Неков (С&Д).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
