След векове октомври 2015-та ще остане в историята като първия месец в историята на човечеството, в което хората са се измъкнали от капана на осемчасовия работен ден. Швеция редуцира с цели два часа времето, което се прекарва в офисите. Прогнозите гласят, че скоро авангардния ход на скандинавците ще бъде подет и от доста фирми в Западна Европа, като постепенно ще се разпростре и в целия свят.
Навремето Джон Ленън увековечи трудолюбието на средната класа с "Working Class Hero", в която пееше, че "As soon as you're born they make you feel small" (Веднага щом се родиш те карат да се чувстваш малък). За мнозина най-прякото разбиране на думата "свобода" има всъщност банално и прозаично разрешение - колкото по-малко часове си принуден да работиш, толкова по-свободен човек си. С напредъка на технологиите, и особено в ситуация, в която всеки ползва компютър и интернет дори вече на часовника си, идеята за стандартния офис с долепени бюра и размазваща ежедневна повторяемост ще изглежда все повече анахронична. В това отношение най-напредничав е IT сектора, който все по-често позволява на хората, заети в него, да използват всякакви гъвкави модели на работа, изключващи задължението да присъстваш пред шефа, при положение, че можеш да си свършиш всичко вкъщи. Преди месец пък Европейският съд реши, че ходенето до работа също е "работа".
Засега обаче правилото се отнася само за тези, които нямат точно определен офис, а се движат в различни локации. Сред тях са социални работници, търговски представители, механици и т.н. Решението може да има огромен ефект за много компании, които ще трябва или да намалят работното време на служителите, или да увеличат заплащането им, коментират специалистите.
В "Сиянието" Стивън Кинг ефектно събра цялата психоза на героя си в едно изречение - "All work and no play makes Jack a dull boy" (Само работа и никаква игра превръщат Джак в тъпо момче") Разбира се, в неговата история често цитираната фраза се отнасяше за друго, но стои изрядно на място.
Хенри Форд съкращава седмицата
Осемчасовият работен ден е достижение на 19-ти и 20-ти век и се дължи на индустриалната революция. В години, в които фабриките изискват по 12-16 часов работен ден, заветните осем часа са изглеждали като химера. Британският социален реформатор Робърт Оуен е първият човек, който стартира кампания, целяща да спаси работниците от поголовната свръхексплоатация във фабриките. Той измисля слогана "осем часа работа, осем часа oтдих, осем часа сън" през 1817 година. Чикагското работническо движение от 60-те години на 19 век допринася много за намаляването на работната седмица.
Минават обаче десетилетия, докато мечтата на Оуен бъде осъществена. Пионерът в осемчасовият работен ден, поне в широк мащаб, е Хенри Форд, чиито прословут "Т" модел става най-емблематичната американска кола през 20'те. Форд не само че намалява работния ден на хората си, но и удвоява заплатите им. Резултатът е изключително завишени нива на производителност, които превръщат Хенри в най-успешният предприемач на Америка. Вдъхновени от успеха на Форд, много други компании в Щатите решават да последват примера му. Постепенно "модата" се премества и в Европа през 30-те години.
Предимствата
Трудовите психолози изтъкват ред предимства на шест часовия работен ден. Ето кои са те:
* Умът на повечето работници постига концентрация в общи три сесии по 90 минути дневно. Това прави 4 часа и половина. Установено е, че именно толкова служителите прекарват в усилен труд, докато останалите минути са просто "убиване на времето".
* Осемчасовата работна седмица по дизайн е пригодена за индустриалното общество и фабричното производство, където конвейерната работа е по-скоро физическа, а не толкова умствена. В постиндустриалния свят и бума на технологиите обаче, не е необходимо "желязното" правило да се спазва.
* В градове с убийствен трафик времето, отделяно за работа, стига 10 часа, плюс тези, прекарани в пътя до офиса. Това, което работодателите рядко съобразяват, е че липсата на качествена почивка всъщност намалява трудоспособността. Когато денят започва с един час задръствания, а след това предвижда осем часа труд и пак един час задръстване, е нормално само за няколко месеца енергията да се изчерпа.
* Най-новите научни достижения по трудова психология изключват понятието "време", а се концентрират върху думата "енергия". Тоест, връзката между производителност и прекарани часове зад бюрото е изключена.
* Технологиите всъщност вършат и лоша услуга на някои професии - диспечери, брокери, пиари, които трябва постоянно да са на телефона или в електронната поща. Заради това че огромен процент хора работят през телефоните си по време на почивните си дни, в Щатите стана популярен термина "No Vacation Nation" - нация без ваканция. В комбинация с осем часов работен ден изглежда съвсем фрустриращо.
* Повечето служители така или иначе измислят с какво да запълнят осемте часа. По-добре е да работят шест и да спечелят два за почивка, отколкото да работят четири и останалите четири да седят във Фейсбук.
Недостатъците:
* "Превратът" от осем на шест ще завари служителите в ситуация, в която те така или иначе са свикнали да пилеят доста часове в офиса в извънработни занимания. Ако прекарват 2 часа във Фейсбук и 2 часа в youtube, ще бъдат напълно неефективни.
* Отделянето на по-малко време в работна среда ще е пречка за развиването на онзи корпоративен дух, който всички работодатели очакват от служителите си. Работата ще отнема по-малко време от останалите занимания и хората няма да се чувстват толкова отдадени на нея.
Прогнозите:
През 2050-та работим до четвъртък
Специалистите по човешки ресурси предричат куп нововъведения свързани с работния процес и трудовата етика в следващите десетилетия. Немалко експерти смятат, че петдневният работен ден би трябвало скоро да остане в историята. "До 2050-та година със сигурност ще протекат немалко метаморфози, свързани с бизнеса. Тенденцията е работното време да намалява, а се очертава реална възможност то да стигне до 4 дни в седмицата", твърди Майкъл Бидерман, професор по трудова психология в Калифорнийския университет. "Причините са няколко. Първата е, че като цяло такъв е пътят на човешкото развитие. Колкото повече технологиите навлизат в живота ни, толкова по-малка нужда има от работна ръка. Машините ще вършат много повече дейности в бъдеще и постепенно ще заместват хората. Второ: немалко икономисти смятат, че ако хората имат почивни дни, то средната класа би използвала почти всеки уикенд за ваканция някъде, което допълнително би засилило динамиката на харчове в икономиката", допълва Бидерман. "Проблемът е, разбира се, в работодателите. Чиято консервативност, и бих добавил - алчност, ги заслепява. Никой от работниците не е ефективен цели 8 часа на ден, но те предпочитат да ги държат по толкова дълго на работа, понеже считат, че щом им плащат, няма къде да бягат. Истински добрите предприемачи не изстискват работниците, защото така просто понижават ефективността им", казва още Бидерман.
Ричард Брансън предлага безкрайни отпуски
Пионерът в куп области и мулти милиардер Ричард Брансън още през миналата година въведе ново правило за работниците си. Служителите на подопечните му компании "Вирджини" могат да излизат в отпуска когато поискат и за колкото време пожелаят. Според Брансън няма смисъл служителите да искат разрешение от началството и да информират кога се връщат.
"Аз изхождам от това, че служителите ще излизат в отпуска само в случай, че и самите те, и екипът им на 100% са сигурни, че липсата им няма да навреди на бизнеса и кариерата. Работодателите трябва да се съсредоточат върху това какво правят хората, а не върху това колко време изкарват в офиса", твърди крупният предприемач, който дава хляб на около 50 хил. служители. Според него нормираният работен ден от 9 до 5 излишно фрустрира хората и само пречи на креативността им.
Работохолизмът отключва депресиите
Връзката между дължината на работния ден и психическите заболявания е повече от значителна. Според американската асоциация на психолозите свиването на работния ден до шест часа би могло значително да намали процента психически заболявания. "По-леките заболявания - неврозите например, имат най-банален характер. Бумът на панически атаки и тревожни разстройства, се дължи най-вече на проблеми, свързани с работата. Добре известно е, че милиони американци са на ксанакс и прозак, само и само да запазят мястото си в службата. Няма да е необходимо да се стига до тежки успокоителни, ако просто стресът в работата намалее. Работохолизмът не прощава на никого. Вреди на психиката и покосява здравето, често с необратими последствия", казва Алън Уолфред от Чикагския институт по психология.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
