Министри от кабинета в оставка бяха разпитвани за турските ваксини, поръчани от екс шефа на здравеопазването Петър Москов. Странно как тия работи стават едва сега - макар че колко да е странно в страна, измислила поговорката за дъжда и качулката и го е практикувала от столетия.
Докато прокуратурата се занимава с частния случай обаче, ние ще предложим няколко по-големи и абстрактни ваксини, които е добре да се бият на всяка власт, ако тя въобще иска да доведе страната до нещо добро. Ето кои са те.
1. Срещу изнудване
Човек си мисли, че всички мизерии, които един политик може да предизвика, са вече измислени и изпробвани още в ранните години на прехода; и в най-лошия случай сега могат просто да се репродуцират. Оказа се, че не е така: политическите сили след 2009-та майсторски започнаха да прилагат всякакви ту фини, ту абсолютно откровени и брутални изнудвания. Доброто не се прави от добро за народа (когато въобще се прави), ами защото по-късно трябва да се монетизира като определен вот, иначе защо въобще ще го правим? Тази мисъл постепенно прераства в хубавичко извиване на ръце и дори заплахи: вещае се апокалипсис, който обикновено започва от битови несгоди (спиране на санирането) до глобални кризи и световна изолация.
2. Срещу болнаво патриотарство
Да обичаш родината е едно, да твърдиш, че ако вземеш властта, трябва да си готов да изстрелваш ракети срещу Турция - съвсем друго. Онова, което Волен Сидеров направи преди десетилетие, се оказа само бегла подготовка за сегашния болнав национализъм, който често стига до кресчендо от неизпълними и понякога откровено престъпни идеи. Да не говорим, че заради опъването с мазолести пръсти на дебелата патриотична струна, в момента нацията току-виж се оказала готова да 1) подкрепи връщането на казармата 2) върне смъртното наказание 3) усъмни се в членството ни ЕС, понеже "в Европата само гейове има", 4) повярва на странни онлайн статии, в които се твърди, че Миглена Кунева била изгонена от ресторант, понеже щом я видели, българите станали и ревнали като истински хайдути - ВЪН, ти махна "Под игото" от учебниците!!!! (удивителните са винаги поне четири)
В момента е пълно с хора, които искат да забогатеят, повтаряйки "България над всичко" на хора, които са обеднели на макс, повтаряйки "България над всичко".
3. Срещу самолюбие
Изглежда в умствената настройка на българския политик битува странната нагласа, че в продължение на четири години народът абсолютно винаги и по дефиниция трябва да се събужда с Неговото име на уста и да е готов ритуално да го произнася непрекъснато, гласувайки за Него или Негови представители с леко потискаща и доведена до съвършенство автоматична готовност. Чакай малко бе! Дори любовта - казват - трае три години, какво остава за значително по-неприятните, дотягащи и омерзителни като сутрешен блок отношения с властта? Който иска да спечели следващите избори, трябва да свикне с мисълта, че може да бъде, а и най-вероятно ще бъде разлюбен: в това отношение константи няма никакви.
4. Срещу "ще се върнат ония, внимавайте"
Тук трябва сериозна ваксина. Всяка власт легитимира себе си със страха от предишната, вече легитимирала себе си със страха от предходната, която реално е настоящата, стремейки се да стане бъдеща, плашеща народа с миналата; една змия описва пълен кръг и постепенно се завръща и задавя от собствената си опашка, репродуцирайки се отново и отново. Избирането на по-малкото зло е най-голямата перверзия на прехода, която при последните избори стигна до крайни, ама наистина крайно мазохистични прояви - например натъжени и помрачени привърженици на реформаторите, които с кървящо сърце отиват да гласуват за Ц.Ц., понеже не искат Р.Р., макар че не симпатизират на Б.Б. Политиците обаче добре са се научили да експлоатират именно този страх, с който трябва да се скъса веднъж завинаги.
5. Срещу хвалби по никое време
За толкова години никой не разбра - ако хората не се почувстват по-добре по време на твоята власт, колкото повече се хвалиш с нея, толкова повече влошаваш нещата. Машиналното изброяване на отсечките път, процентите безработица, статистиката за икономически напредък и пр. в главата на зрителя отеква толкова убедително кухо, колкото убедително празен е портфейла му през последните години. Ако не усетят в собствения си живот съвсем ясно евентуалните позитиви от властта, въобще няма смисъл да се занимаваш да ги изреждаш.
6. Срещу коалиция "В името на стабилността"
По принцип нямаме нищо против коалиция в "името на стабилността", но да развалиш стабилността с обяснението, че си влязъл в коалиция само, за да я запазиш, която реално сега разваляш, понеже преди си искал да я запазиш (нещо такова излиза), изглежда твърде, твърде странно. Политическата безпринципност в момента е стигнала до такива висоти, че политиците вече принципно не спазват дори собствената си безпринципност. Има ли ваксина срещу подобно нещо?
7. Срещу флирт с русофилството/евроатлантизма
В последните години дори на един посредствен политик му стана ясно, че споменаването на Русия няма кой знае колко общо с действително изречение: то е по-скоро натискане на голям червен бутон в колективното неосъзнато, който може да произвежда чутовни ефекти и радикални пренареждания на политическото статукво. С обратен знак, но същото въздействие, е другият прийом: да се всява страх с мегафона, който тръби, че ако тук няма гарант на евроатлантизма, ще се случат изумителни, апокалиптични неща, които ще сринат страната до основи (тъй като тя не е.)
8. Срещу шаблони
Който измисли ваксината срещу клишетата, ще бъде обявен за гений на хилядолетието. Някак си просто прави впечатление ако започваш всяко свое изречение с "Ние, от политическа партия еди коя си, КАТЕГОРИЧНО считаме, че еди си кой въпрос е ИЗВЪН КОМПЕТЕНТНОСТТА на КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ, които ще вземат решение на базата на политически АНАЛИЗ, който ще се извърши ВЪТРЕ В ПАРТИЯТА; и прочие бетонирани в баналното фрази, които масово паразитират в речника на политиците. Ако се напише софтуерна програма, която да анализира речта на политиците, разборът й би трябвало да покаже, че едни и същи 200 думи циркулират в различна последователност, но сходен по безпомощност ефект.
9. Срещу еуфория
Особено популярно у нас. И имащо общо с някои от предишните точки. Еуфорията, че си спечелил изборите често се бърка с някаква фантастична представа, че българският народ особено много те обича. Българският народ по принцип рядко е способен на такива чувства, нека се знае. Мнителното българско око се е присвивало толкова пъти срещу всяка нова власт, че вече си е останало така и няма какво да му вдъхне доверие отново. Странно обаче, склонността на политиците към самозатваряне и самодоволство продължава да им играе лош номер, при положение, че отдавна трябваше да са се поучили от историята.
10. Срещу подценяване
...Което произтича от горната точка. Само тук нокдаунът се счита за нокаут. Всяка нова власт решително мисли, че е оставила другите на бунището на историята. В това отношение има право: всички тъй или иначе ще отидат там. Подценяването на демократичната сила на вота обаче може да изиграе кофти номер на всеки. Това, че наоколо дреме апатия, не означава, че тя не може да се взривява в крайно недоволство от време на време: така стана през 2013-та, нещо подобно се повтори и сега.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
