* Киното като приказка, разказана от Въло Радев
* Кръщават улица в София на големия режисьор, чиято 100-годишнина отбелязваме през януари
"Киното всъщност е един спектакъл. То е една приказка. Тя трябва да бъде разказана интересно, завладяващо, но при всички положения достъпно”. Така започва своя разказ за заснемането на култовия филм „Крадецът на праскови” големия наш режисьор Въло Радев, на когото отбелязваме 100 години от рождението.
В днешния ден, изпълнен с дребнотемие, се коментира съвременно творчество за националните ни герои, според някои омаскарено, а според други - вдъхновяващо. Но Въло Радев е творец, когото можем да наречем класик, а всеки от филмите му - шедьовър.
Въло Радев, който работи в Българска кинематография от 1953 до 1990 г., е оператор, сценарист и режисьор на 14 филма. Сред тях, освен „Крадецът на праскови“, са „Цар и генерал“, "Черните ангели", „Осъдени души“, „Адаптация“, гледани от милиони зрители. Той е от плеядата наши творци, които заслужено остават в своеобразната зала на славата на българското кино. Може би и поради тази причина двадесет и две години след неговата кончина, творчеството му продължава да се споделя и да обогатява поколенията. И едно от нещата, които правят Въло Радев толкова добър, е именно това, че за него киното остава приказка. Приказка, която има честта да разкаже завладяващо.
От Лесидрен към Москва и Париж
Въло Радев е роден в Лесидрен, Ловешко, на 1 януари 1923 г. 20 години по-късно служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X пехотен полк на Първа Българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си във войната е награден с орден „За бойна заслуга“.Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за кино в Париж.Работи като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма, сред които и "Тютюн" по романа на Димитър Димов и под режисурата на Никола Корабов.
"Крадецът на праскови" - удар в десетката
В края на 50-те години Радев навлиза в дълбините на режисурата. На 9 ноември 1964 г. е премиерата на дебютния му филм „Крадецът на праскови“, по едноименната повест на Емилиян Станев. Радев е и сценарист, а музиката е композирана от Симеон Пиронков. В ролята на сръбския военнопленник Иво Обретенович е актьорът Раде Маркович, а Елисавета е изиграна от Невена Коканова. Още по време на снимките на "Тютюн", където Коканова играе Ирина, Радев я вижда в образа на Елисавета, жената на строгия полковник Михаил, в ролята на който влиза Михаил Михайлов.
Филмът жъне успехи и се превръща в своеобразно верую за Радев. „Исках да намеря истинския, дълбок проблем, за който да се уловя… Стигнах до „Крадецът на праскови”, бях чел повестта, но беше минала покрай съзнанието ми. В мига, в който я прочетох, изведнъж разбрах – това е моят филм”, споделя в спомените си Въло Радев.
Още преди да бъде излъчен филмът в България, той е избран да участва в конкурсната програма на фестивала във Венеция. Въпреки че не печели награда, получава отлични отзиви. Критикът Иван Стоянов казва, че "когато гледаш „Крадецът на праскови“, те обзема носталгия и меланхолия. Настроението ти е същото, както когато слушаш лирическа музика или гледаш красива картина. Няма думи, които да опишат чувствата, които изпитваш, докато слушаш музикална фраза или гледаш цветовете. Може да забравиш всичко за „Крадецът на праскови“, но атмосферата ще остане с теб".
На кинофестивала във Варна Раде Маркович получава награда за мъжка роля, Невена Коканова – за женска, Георги Георгиев – за дебют и Мишо Михайлов - за ролята на полковника. Филмът е отличен със специалната награда на журито, както и наградата на публиката.Сега Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в „Златния каталог“ „Крадецът на праскови“.
"Осъдени души" – любимият филм
„Осъдени души” /1975/ е шестият и предпоследен филм на режисьора Въло Радев. Още докато работи над киноверсията по романа на Димитър Димов, той решава, че ще повери главните роли на чуждестранни актьори, макар че във филмовата гилдия все още не е отшумял гневът срещу избора на Раде Маркович за „Крадецът на праскови“. “Нямаме ли добри наши актьори, та вземаш чужди”, е най-честият упрек срещу Въло Радев.
Любопитен факт е, че сред кандидатките за водещата женска роля е самата Жаклин Бисе, която по това време е на върха на славата и вече е играла в култови филми като "Казино роял", "Булит", "Американска нощ" и "Убийство в Ориент експрес". Прелесната Жаклин долита от Лондон в Париж, за да се срещне с Радев, а режисьорът я смята за идеалното покритие на Фани Хорн. “Когато й показах “Крадецът на праскови”, тя ме разцелува и заяви, че ще отклони други предложения и ще дойде да снима при нас”, пише Радев в дневниците си.
В същото време холивудската легенда Омар Шариф дава съгласие за ролята на отец Ередия.
Египетската звезда се среща с Въло Радев, но се оказва, че не е неговият тип актьор. Режисьорът признава, че не го харесва даже като доктор Живаго в едноименния филм.Всъщност Въло Радев иска да снима в ролята на отеца Джан Мария Волонте, обаче импресариото му казва, че програмата на италианския актьор е заета години напред.
Тогава режисьорът пита Жаклин Бисе дали би партнирала на източен актьор, поляка Ян Енглерт. “Не - категорична е Бисе, - ще се снимам само с голяма западна звезда.”Изборът на непознатия тогава полски артист
Ян Енглерт за ролята Рикардо Ередия е поредният режисьорски риск. В родното си кино Енглерт вече е щампосан като уличен лумпен.„Пробите показаха, че Ян носи такъв интелектуален и фанатичен заряд, че нямах никакво съмнение – той е!“ – спомня си години по-късно Въло Радев.
Когато за ролята на Фани Хорн се спира на младата унгарска актриса Едит Салай, Радев се допитва именно до Енглерт. „Можеш да рискуваш“ е репликата, която проправя пътя към един от най-сложните за реализиране, но и най-вълнуващи филмови дуети в българското кино. А “Осъдени души” става първият филм в кариерата на Едит Салай.
Шедьовърът бе избран от телевизионните зрители в топ 10 на най-обичаните български филми в проекта на БНТ „Лачените обувки на българското кино“, с който обществената телевизия отбеляза вековния юбилей на българската кинематография.Въло Радев имал идея да филмира и романа “Поручик Бенц” на Димитър Димов и за главната роля мислел отново да покани Ян Енглерт. Самият Радев казва, че "Осъдени души" е най-многопластовият му филм, пише spomen.bg.
След него създава само още една екранна творба - "Адаптация" /1981/. След нелепата смърт в катастрофа на сина му Ради, напуска снимачната площадка завинаги.
На 9 януари 2023 г. филмът бе излъчен във Филмотечно кино "Одеон" в присъствието на някои от актьорите. На събитието бяха още Милена Фучеджиева, дъщеря й Радина Вълова, внучка на Въло Радев, Аня Пенчева и председателят на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столична община - Малина Едрева. Същата вечер тя съобщи, че улица в София ще носи името на Въло Радев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
