„За съжаление отчаянието е повече от вярана в нашия живот. Има личности, които държат на вярата и умеят да я съхраняват. А при други същата тази вяра се изкривява в яростно политизиране“, казваше звездата на сцената и екрана Вълчо Камарашев, който си отиде на 82 след кратко боледуване извън епидемията. Големият актьор доскоро прескачаше да кварталния магазин, макар че имаше проблеми с ходенето. Той беше неразделен със съпругата – професора по руска класика Виолета Райнова, която пък е сестра на изключителната актриса от Младежкия театър Лили Райнова, напуснала без време представлението на живота.
Кариерата на Вълчо Камарашев започва, след като завършва класа на прочутия професор Филип Филипов. Началото е в театъра на Бургас в легендарното време на Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова. Но след три години късметът изневерява на трупата - Вили Цанков е уволнен, а другите трима режисьори подават оставките си. Само няколко от актьорите се солидаризират с тях – начело с Вълчо Камарашев. Следват странствания в Перник и Русе, а сезоните в „Сълза и смях“ се оказват увертюра към славните спектакли във Военния театър. Камарашев играе в постановките на Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев, Пламен Марков, Иван Дабчев... Най-големите предизвикателства и най-сериозните си успехи постига под диригентството на неповторимия Леон Даниел – в „Чудо” на Иван Радоев и „Одисей пътува за Итака” на Константин Илиев. Галин Стоев го извика във „Войцек”, Явор Гърдев – в „Руска народна поща”, Камен Донев – във “Finale Grande”. В „Последни луни“ в „199“ пък влезе в образ, писан специално за световния му колега Марчело Мастрояни. Във финалния си монолог от пиесата на Фурио Бордон героят на Камарашев казва: „Защото всичките тези малко неприлични места, където старците очакват смъртта, трябва да бъдат свещени. И старите хора, трябва да святи, сине мой, защото свят и страшен е мигът, в който човек престава да живее“.
„Вълчо Камарашев беше изключително ерудиран и информиран за всичко ново, което се прави у нас и по света в областта на театъра, но в своята практика оставаше верен на класическите принципи. Изпитваше дълбок респект пред личността на режисьора и признаваше неговата определяща роля за изграждането на образите и цялостния успех на спектакъла. В същото време той беше изключително любопитен към успехите на младите си колеги, които изпитват искрено уважение и обич към него като човек и колега. Поклон“, написаха от трупата.
Вълчо Камарашев беше изключителен кинаджия. За всяка от 90-те роли на големия и малкия екран има запазено място в антологията на родното седмо изкуство - „Аз, Графинята”, „Жребият”, „Мера според мера”, „Дело №205. П.К.Яворов”, „13-та годеница на принца”, „Комбина”, „Авантаж”, „Тримата от запаса”, „Забравени от Господ“, „Столичани в повече“.... Рекламите бяха другата стихия на маестрото, защото той ги превръщаше в истински зрелища. Вълчо Камарашев беше и истински философ. „Човек трябва да проявява духовна сила и зрялост и да се пита: „Кой съм аз? Къде съм? Какво правя? Къде бъркам?“ И аз като всеки друг често правя грешки. Бъркам в преценките и изявите си. Някога имах възможност да избирам – всяка година имах по четири-пет предложения в киното. Но напоследък пазарът се срина. Не мога да се чувствам свободен дори в професията си. Какво ще работя, кой ще ме покани – не спирам да си задавам тези въпроси. А ми се играе много“, споделял е пред „Стандарт“ Камарашев, който вместо „Довиждане“, винаги казваше: „Да сме живи и здрави, да има и работа!“. Театърът беше големият оазис на Камарашев, а той пък записваше всичко, което се случваше в него, в дебела тетрадка. Може би дъщеря му Мина, която живее със семейството си в Щатите и е експерт в модерните изкуства и медиите, би могла да превърне историите на баща си в сценарий за филм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
