„Последна спирка Аушвиц“ – единствените по рода си спомени, писани в ада на земята, се появиха и на български със знака на „Сиела“, след като вече са издадени на над 80 езика по цял свят. Техен автор е холандският лекар Еди де Винд. Самите текстове – върху листа от тетрадка – са открити случайно в дните след освобождението на Де Винд преди 75 години, докато той се опитва да спаси тежко болни лагерници. Животът на Еди, млад холандски лекар от еврейски произход, е изтръгнат от корен с идването на нацизма в родината му. Заедно с любимата му Фридел са изпратени в Аушвиц. Любовта им е единственото, което ги крепи срещу зверствата на нацистите, а те вярват, че доброто и надеждата продължават да цъфтят дори на най-мрачните места. Мемоарът на Де Винд – единственият познат мемоар, написан в концлагера – рисува болезнената истина за това какво се е случвало зад познатите на историята стени. Чрез думите Еди се обяснява в любов на жена си, затворена в печално известния Блок 10. На фона на бруталността на Аушвиц Де Винд разкрива истинския портрет на хората, изградили нацисткия режим. Не всички от екзекуторите зад телените мрежи са зверове – някои от тях са постъпвали и човешки, твърди авторът. Името Йозеф Менгеле не е значело почти нищо за затворниците – до толкова, че Еди дори не намира за необходимо да го спомене в своята тетрадка. Но историята му става още по-удивителна, когато именно Менгеле – известен ни като един от най-големите военнопрестъпници на Втората световна война – проявява милост към него и Фридел. „Уморен си, болен и отвратен от себе си, защото си човек, а есесовците също са „човеци“, пише Де Винд.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
