Поп Богомил води Веско Ранков в Армията

Поп Богомил от „Книга на царете“ отвежда Веселин Ранков от Хасково в Театъра на армията. Годината е 1984-а. Увертюрата на действието обаче започва в тракийския град. В първоначалното разпределение в тамошния храм на Мелпомена младият актьор трябва да изиграе самият владетел – така поне му обещава Иван Добчев. Ранков следва в Хасково своя гуру - дал му още във ВИТИЗ Гамаша в „Суматоха“, отказвайки щат в смятаната тогава за много по-престижна пловдивска Драма. Добчев обаче нещо го размотава за образа на монарха и го вкарва в расото на размирния свещеник – и в това е огромният късмет за Веско. Той изпрасква с бунтарско вдъхновение въвеждащия монолог на поп Богомил – тотална ерес не само по сюжет, но и по философия, послания и смисъл в стила на Маргарит Минков. Чува го точно този, който трябва – Леон Даниел. И го кани на жълтите павета - във военната трупа, където може да получи не само пагони, но и първокласна позиция. Ранков веднага се сдобива с пъстрото оперение на шута от „Дванайсета нощ“ на Шекспир. Оттогава до днес се разписва под 70 роли от афиша. На 6 април празнува 60 като Оргон от „Тартюф“ на Молиер в Армията.
Като тийнейджър обаче Веско хал хабер си няма от амбиции за звездна кариера. Батко му Краси иска да става морски капитан, докато малкият мечтае да бъде не просто лекар, а хирург. Бащата на двамата най-известни братя в тежката арт кавалерия е административен директор на болницата в родния им Балчик. Веско наднична из всички кътчета на здравното заведение. За да каже след години, че ако тогава най-много е искал да разбере какво има в човешкото тяло, по-късно е избрал да изследва човешката душа. Точно това прави Ранков с десетките си персонажи, оставайки фанатично предан на любимия си шекспиров модел - целият свят е сцена, а всички ние сме актьори. Неотдавна обаче се оказа, че винаги склонният да се представя като хомо луденс Веско, е адски сериозен като Ингмар Бергман в „След репетицията“ – по текст на самия корифей. В постановката на Валентин Ганев всички заедно се опитват да дефинират що за чудо е артистът, който почти винаги съществува на ръба на разума и за когото по традиция животът е сън. „Напоследък сме доста объркани – като че ли реалността е на сцената, а извън нея цари фалшът. Няма съмнение, че театърът е автор на всичко, което става на планетата Земя. Макар че да правиш театър, е като да ходиш по въже – само в мига, само тук и сега“, твърди Ранков. За него има единствено съвършенство – това на Господа Бога. То обаче е недостижимо за хората и стремежът им към него е в основата на всички изкуства. Веселин Ранков, който е доцент в своя си жанр, отдавна преподава в София, Пловдив и Балчик. Чаровният Овен има и лични завидни рекорди: трима сина и една дъщеря, водещ на Аскерите от самото им начало, над 20 сезона в „Много шум за нищо“ и почти толкова в „Колко е важно да бъдеш сериозен“. Вече порасналите и доста образовани момчета от най-новото поколение Ранкови се занимават с бизнес и космически технологии. Третият, Иван, игра главна роля в балканската трагикомедия „Омбре“, но не се е запънал да бъде актьор на всяка цена. Самият Веско казва за себе си: „Никога не съм бил на 60! Много вече са били, много – не. И едните, и другите са свършили по нещичко в своя кратък изминал живот. В началото е лесно –всяко дете играе и мечтае да стане нещо, което не е много ясно, но странно наподобява онова, което вършат възрастните. Също като в театъра –игра и после роли... За за дойдат и аплодисментите... Ако дойдат. Кои са основните роли в моя живот? Огромната прелест да бъдеш баща. Отговорност, самочувствие и много любов. Четирите ми деца са доказателство за преживян живот, чувство за процес, надежда за много щастие в това неясно бъдеще. Също като в театъра“. Ранков винаги признава, че в Армията е срещнал колегите, с които препускат из чудния лабиринт на „Дванайсета нощ“, „Лулу“, „Двубой”, „Кротката“, „Явява се разносвачът на лед“, „Животът е сън“, „В очакване на Годо“, „Хенрих Четвърти“, „Състояние на ума“, „Сега или никога“, „Тартюф“, „Арсеник и стари дантели“. „... Падахме, ставахме, губехме се и пак се намирахме. Помагаха ни Леон Даниел, Коко Азарян, Краси Спасов, Иван Добчев, Ники Ламбрев, Пламен Марков... Някои си отиваха... И оставахме тъжни. Други идваха – радвахме се. Театър. Сцена. Напоследък много сцени... И, разбира се, Зрители. Срещи. Там някъде, в другия лабиринт срещнах... Срещнах жените в моя живот. Мама. Майките на децата ми. Жената до мен. Професор Елка Михайлова. Професор Надежда Сейкова. Те всички ми дадоха въможност да се срещна с другите деца – онези от Академията, с любопитните за Театър очи, благодарение на които успях да съхраня и моето в мен. И онези жени, чиито парченца любов разхвърлях по пътя си... И... ...И брат ми. Човекът, без който никога нямаше да бъда това, което съм. По-големият, по-зрелият, по-силният, по-, по-, по-... Батко! Няколкото години в повече дават опора и сигурност, доверие и много общи неща. Едно от най-важните – Театърът! И.. ...И зрителят! Всяко представление започва различно. Свършва с аплодисменти. Забелязали ли сте кои човеци непринудено и с огромна радост се покланят на други човеци – Артистите! Покланят се на онзи изключително благодарен приятел и отвратително взискателен враг – Негово Величество Зрителят! Заради аплодисментите! Аплодисментите! ...Ако дойдат“. Малко преди юбилея си Веско Ранков сподели, че всеки човек на изкуството има достатъчно количество демони в себе си. Той се стараел да се освобождава от своите именно на сцената и пред камерите – хем се забавлявал, хем си вършел работата. Ранков обаче е толкова убедителен в забавата, че дама в някаква банка му рекла сърдито: „Вашият Васко в „Откраднат живот“ се оказа ужасен човек“. Ранков има и роля в новия комедиен сериал „Убий професора“ във Vbox7 – там е преподавател, който студентите не понасят, защото е студен и гаден. Всеки от тях има история с въпросния професор Кочев, който май ще се окаже някакъв гений на злото. Само Овен като Ранков, който винаги е движен от иронията и самоиронията, може да се ангажира с подобно превъплъщение, без да му пука от евентуални алюзии с бурни моменти от собствената му даскалска кариера. Веселин Ранков, който има десетки роли в театъра и киното, дава гласа си на реклами и сериали: от „Алф“ и „Напълно непознати“ до „Мистър Бийн“, „Черното влечуго“, „Ало, ало!“. Тембърът му е впечатляващ още от юноша. Още тогава снима в четири филма, като между тях има и един забранен. Самият Веско от дете е наясно със значението на думи като „забрана“. Защото е наследник на земевладелец депутат в няколко Народни събрания и републиканец, репресиран преди и след 9 септември. Майката на Ранкови не може да бъде учителка, защото е дъщеря на кулак. Ранков баща пък е николапетковист – дори за кратко е в затвора на Варна.
Разкриха опасност от новите мерки срещу пътните наруш...
Заляха училищата с нови бомбени заплахи, идват от чуж...
Луната разкри нова тайна, учените са удивени
Контролна тесла за вносното агнешко. Колко ще струва...
Фармацевти алармират за лекарствата по Здравна каса,...
Синдикатите надушиха картел извън търговските вериги
Ето с какви документи гласуваме на изборите в неделя