Стиховете му отлежават 10 години, преди да ги издаде в книжка
Със сигурност из света могат да се намерят главни готвачи, които имат страст по изящното слово, но у нас пресечната точка между поезията и изисканата кулинария е шеф Пеньо Иванов. Неговото име от десетина години е синоним на оригинални менюта със собствен почерк, професионализъм и иновативност, но отскоро той е известен и с друг свой талант - реденето на стихове. Из книжарниците е първата част от трилогията стихосбирки "Любов една".
Изворът на вдъхновението му обаче е един и при това простичък: "Трябва да обичаш живота. Ако ли не - нищо няма смисъл. Хората, които не го обичат, бързо си заминават. Това е единственият начин нещо да се случва."
Оказва се обаче, че това не е нова страст за шеф Пеньо. Първите си рими, по-голямата част от които съставят томчето, реди в казармата. Когато повечето мъже се учат да сглобяват автомати и да маршируват, той стихоплетства, разбира се, подтикнат от любовни трепети. Почти всички творби в първата книга са посветени на първата му съпруга. Именно тя ги набира на компютър и съхранява на дискета. Но повече от десет години тези тайни любовни откровения лежат в забвение. Докато един ден той не си спомня за тях и с късмет успява да изрови старата дискета, която с още по-голям късмет все още работи. "Моята дума за света, в който живеем, е предопределеност. Каквито и планове да си направиш, накрая става това, което е писано. Макар тези стихове да бяха забравени, дойде време, в което трябваше да излязат наяве", прави равносметката Пеньо.
Решава се да издаде нещата си не без опасения. "Притеснявах се стиховете ми да не звучат тягостно, защото на мен така ми се струваха, поне досега. Но когато чух друг да ги чете, сякаш ми харесаха много повече", споделя той. Единственото правило при подбора им е интуицията му. Казва, че ако нещо е хубаво - се усеща инстинктивно, както и обратното. "Понякога човек трябва да бъде първичен, за да оцелее. Егото ръководи всеки. Ако не обичаш себе си, няма как да обичаш другиго. Трябва да си много зрял, за да прескочиш първосигналната си система. Само зрели хора успяват да се въздържат от различни предизвикателства", споделя още готвачът.
Днес пише по-често, отколкото преди години, а единственото условие е да бъде завладян от емоция, енергия. Същото важи и за готвенето. Хората често му казват, че докато е сред тенджерите, не обръща никому внимание. "Няма нищо лично, просто съм в един друг свят. Смесването на продуктите адски ме зарежда", казва той и твърди, че каквито емоции влага готвачът, докато приготвя храната, такива ще изпитат и към него ценителите. "Много скоро никой няма да пита кой е готвачът, а в какво настроение е. Защото неговата енергия преминава в храненето. Ние трябва да държим отговорни готвачите за това, което им е в чинията", категоричен е шеф Пеньо. Лично той се храни най-често у дома си, има и няколко приятели сред главните майстори на кухни у нас, на които се доверява. Но съществува един закон за домашната кухня, който всеки, според него, трябва да спазва безпрекословно - да не е претенциозен, защото не просто консумираш продукти, а и вкусваш от усърдието на този, който го е сготвил.
Сега Пеньо е заменил работата в кухнята с консултиране и разработването на ресторанти. Мечтае някой ден да създаде и своя верига, но засега пази идеите си в тайна. "Когато човек умее да чака, нещата му се случват", споделя той максимата си.
Пеньо е и основател и организатор на единствения кулинарен фестивал у нас "Пъстра трапеза", на конкурса "Рецептите на баба", както и на националната инициатива "Пазител на традициите". "Едно от най-важните неща, които постигаме, е да обединяваме. Много хора правят различни неща, но единият не е виждал другия. Ние откриваме и събираме хора от цялата страна - съмишленици. Всеки българин е пазител на традициите. Независимо къде се намира", обяснява той. Според него споровете за това доколко кухнята ни е автентична са излишни. "Достатъчно е, че се приготвя тук, с наши български продукти. Всичко е толкова вкусно. В Кюстендил имаше например над 100 различни манджи на фестивала", спомня си той. Не може да забрави черешовата баница на една баба от село Брегаре, Плевенско. Тя завинаги остава в неговия топ 5 за най-незабравимите ястия, които е опитвал. Таратор със сминдух също завинаги е в неговата класация, както и една лазаня с гъби, която ял в Монфалконе, Италия.
Шеф Пеньо признава, че е щастлив. Защото той и семейството му са здрави и има мечти, върху които да работи. "Хората трябва да са благодарни за това, което имат. Недоволните са си недоволни, без значение дали им даваш мравка или вол", заключава готвачът поет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
